Секторът на автобусните превози като цяло е изключително нерентабилен. Липсата на парични ресурси за инвестиции води до непрекъснато използване на амортизирани автобуси. Законът за автобусните превози не е добър. Той щеше да бъде добър, ако беше приет първоначалният вариант, внесен от Министерския съвет. Предвидените в него промени обаче не се случиха. Тези промени бяха свързани с рестрикции във всички посоки – техническо състояние на автомобилите, тяхната възраст, честота на обслужване на конкретни направления. За съжаление обаче законът беше приет в съкратен вариант. Сега трябва да дават обяснения депутатите, които тогава смятаха, че този закон е лобистки. А законът беше разработен от браншовите организации и беше добър. Ако той беше приет в първоначалния си формат, просто този автобус нямаше да пътува.
В случаите, когато става дума за човешки живот, не е коректно да се говори за възрастта на автобусите. Ние адмирираме въвеждането на подобни ограничения в закона. Един закон по принцип не може да направи един бранш коректен и рентабилен, но ако не се предприемат някакви мерки, ще продължаваме да виждаме по пътищата подобни амортизирани автобуси.
През последната година се забелязва едно агресивно поведение на контролните органи в добрия смисъл на думата. При техническите прегледи те изискват неща, за които преди не се сещаха. Ще подкрепим идеята на министъра за видеонаблюдение на пунктовете за технически прегледи. Проблемът на 95% от българските автобусни превозвачи е един и същ – те работят в силно конкурентна среда при свръхпредлагане на услугата, което води до всякакви еквилибристики по отношение на качество на предлаганата услуга, по отношение на работното време, по отношение на даването на билети на пътниците. Не трябва обаче да има фирма, която може да си позволи да не гарантира 100% сигурност на пътниците. Въпреки тежкия инцидент не трябва да се спекулира със страховете на хората. Те трябва да са спокойни, когато ползват нашите услуги.


*Пред БНР