Със сигурност има нещо нередно в изразходването на парите за електронното управление. Но на мен ми се ще да сложа акцента на друго. За незаконното изразходване на средства има отговорни институции и е задължение на всеки, ако има данни и информация в тази посока, да ги предостави на когото трябва. По-страшно обаче е нецелесъобразното изразходване. И претендирам, че нецелесъобразното изразходване е нанесло по-голяма щета на публичния бюджет, отколкото незаконосъобразното. Ако се опитате да направите анализ, който не е чак толкова лесен, и да акумулирате средствата, които се изразходвани в името на каузи като електронно правителство в последните пет години, ще установим, че става дума за една немалка сума. Според мен друга държава с тези натрупани средства спокойно можеше да изгради напълно функциониращ от горе до долу модел на електронно правителство.

Липсва стратегия

И големият проблем е липсата на ясен стратегически фокус при изразходване на средствата. Ще го обясня така. Това означава, преди да сме положили основите на къщата, да поръчваме дограма и лампиони. Могат да се окажат подходящи, но може и да не са. Може да се наложи да купуваме лампион повече от един, два или три пъти. Може да се наложи да купуваме дограма повече от веднъж. Лично за мен, без да съм експерт в IT -бранша, бих обяснил следното. На първо място имаме един базисен модул, да го наречем електронния мозък на процеса. Първата му задача е да регистрира всичко, което се случва в нашата действителност – всяко плащане, всеки договор, всяка проверка, всяка нередност. Имаме това реализирано. Самата платформа обаче, когато е градена, е мислена с възможността многократно да бъде надграждана. Когато имаме такъв напълно функционален модел, можем да направим следващата крачка. Примерно какво направихме ние миналата година – опитахме се на този електронен мозък част от черепната кутия да я направим прозрачна, т.е. част от информацията вътре да бъде публична. Това се оказа изключително полезно и за граждани, и за журналисти. Само след две или три седмици ще следва възможността за електронно отчитане. Никакъв смисъл няма да подаваме документи по електронен път, а да не можем да се отчитаме електронно.
За сетен път се случва следното, понеже при европейските пари изискванията за контрол, отчетност, публичност са по-високи, въвеждаме едно в известна степен сепаративно решение, поредното сепаративно решение, което важи само за европейските пари.

Държавната машина трябва да работи по правилата

Интересният въпрос е кога цялата държавна машина ще започне да работи по правилата, по които се договарят, управляват и харчат европейските пари. Това е голямото предизвикателство. Държави като Франция много отдавна са осъзнали дисциплиниращия ефект и това, което довчера е било валидно само за европейските пари, в момента е изискване по отношение на цялото публично финансиране и от това ефектът е добър и за държавното управление, и за данъкоплатеца. Но докато стигнем дотам, има много дълъг път да се извърви.
Опитът ми в публичния сектор ме научи на няколко неща. На първо място, че дори да изработим брилянтна нормативна уредба, да направим устройствен правилник, да създадем институция, да има ясни правила кой какво прави, е безспорно важно, но това е абсолютно недостатъчно. Съгласен съм, че е редно държавата да има един, дали ще го наречем служител по координацията, или изпълнителен директор, образно казано, ако търсим аналогии в бизнеса, който да координира, в главата му да има всички детайли за процеси, които се случват на различни места. Това, което не бива да изпускаме, е всеки публичен процес, особено ако има политически измерения, да си има лидер. Процесите в публичната сфера не се случват със заповед и с постановление на Министерския съвет. Необходими са постоянни усилия на високо политическо ниво, а не да влизаме само в сферата на административната отчетност. Аз се надявам правителството съвсем скоро да посочи кой е политическият лидер на електронното управление.