Контрабандата на цигари е един много интересен пример за проблемите, които има както в страните от Югоизточна Европа – Гърция, България и Румъния, така и по отношение на проблемите между митниците и „Гранична полиция“. Факт е, че по-голямата част от потока от нелегални цигари идва почти изцяло от Гърция. Общо 650 тира преминават през ГКПП Кулата на денонощие. Румъния също е засегната сериозно от гръцкия поток цигари. Трябва да се отбележи, че почти не наблюдаваме нелегални цигари, които да влизат от Румъния, т.е. северните ни съседи са успели да ограничат потока от Молдова и Украйна и заслужава да се отбележи, че те са се справили, и да се попита защо Гърция не успява. Безспорно, тъй като България и Гърция имат вътрешна граница, не може да се извършва ефективен контрол, защото се рискува да се нарушават редица международни договорености. Въпреки това съществуват възможности за сътрудничество между полиция и митници и нашият опит показва, че то отсъства.

Всяка от институциите работи сама за себе си

По наше мнение „Гранична полиция“ не споделя с митниците информация за лица и превозни средства като рискови профили. Обратно, Агенция „Митници“ предпочита да не обменя информация с МВР за направленията, по които се движат превозни средства, и за рисковите търговски фирми. Очевидно е, че голяма контрабанда, свързана с 50-60 контейнера, не се прави от малки криминални групи и спонтанни криминални мрежи.
Един от примерите, които могат да бъдат дадени допълнително, са т. нар. мравки. Това са огромните количества хора, които пренасят по-малки количества цигари и затова на тях не могат да им се повдигнат обвинения. Последиците са, че може да видим контрабандните цигари както по границите, така и по вътрешните пазари.

Прилагаме различни европейски практики

До положителни промени ще доведе връщането на митническото дознание. България го премахна през 2006 г. и е една от четирите страни в ЕС, в която няма митническо разследване. От връщането му ще има добър ефект, но очевидно е, че трябва да има и взаимодействие между институциите.
Положително сътрудничество между „Гранична полиция“ и митниците се наблюдава при наркотрафика и мисля, че оттам има какво да се заимства.
Това, което ни прави впечатление, е, че имаме прилагане на различни европейски добри практики, които у нас се копират успешно или пък в някои случаи неуспешно.
Единият пример е т. нар. проверка на едно гише. Прави впечатление, че на ГКПП Капитан Андреево нещата са се влошили в резултат на тази промени. Копирал се е един опит, който го има в Западна Европа, но който заради ограниченията в инфраструктурата на Капитан Андреево проверките са се влошили и наблюдавахме напрежение на преминаващите. По време на летните месеци, когато турските работещи граждани в Западна Европа се придвижват през България, ще правят в някои моменти практически проверката много спорна – доколко това е гранична и митническа проверка.
Обратно. Наблюдавахме ефективност по отношение на мобилните групи. При тях действително има реални успехи и различните интервюта с криминалния контингент, със служители в митниците и полицията ни дадоха известен оптимизъм.

Появяват се нови рискове, свързани с емигрантите

След влизането ни в Шенген ще се появят редица нови рискове, свързани с имигрантите от юг. В момента, в който Италия успя да намали потока си през 2010 г., автоматично Гърция се оказа потърпевша и почти се удвои броят на имигрантите в страната. По отношение на България едно влизане в Шенгенската зона със сигурност ще увеличи този натиск. Въпрос на анализ е колко ще се увеличи потокът към нашата страна. В момента той наброява около 1000 души. За Гърция те са 70 000-90 000. Разликите са огромни. Това, което прави впечатление, е, че България ще бъде един „конкурент“ на Гърция за тези имигранти.