Демократите в Сената искат да премахнат данъчните облекчения за петте най-големи мултинационални петролни компании. Републиканците са против предложението с аргумента, че премахването на данъчни облекчения може да бъде определено като увеличение на данъците. И двете партии обаче грешат. Като ограничават дискусията до „за“ или „против“ данъчните облекчения за няколко компании, законодателите пропускат възможността да преразгледат всички форми на данъчни облекчения и да намерят начин за запушване на дупката в бюджета.
Данъчните отстъпки, които са предмет на спора, влязоха в сила през 2004 г. и се отнасят за всички национални производители, не само за петролните и газовите. Те трябваше да повишат конкурентоспособността на американските фирми на фона на 35-процентния корпоративен данък, който е сред най-високите в развития свят.
Първата мишена на демократите бяха петте най-големи петролопроизводителя които по една случайност спечелиха общо $36 млрд. през първото тримесечие.
Миналата седмица Финансовата комисия към Сената привика главните изпълнителни директори на Exxon Mobil, Chevron, ConocoPhillips, Royal Dutch Shell и BP, за да си поговори с тях за споделянето на жертвите. В момент, в който потребителите трябва да плащат бензин по $4 на галон, сенаторите поискаха да узнаят дали петролните гиганти могат да жертват определена сума, за да спестят на правителството $21 млрд. за 10 години.
Разбира се, тези пари, ако все пак бъдат спестени, са капка в морето при бюджетен дефицит, който ще надвиши $1 трлн. през 2011 г. за трета поредна година.

Реални пари

Премахването на изключенията, включени в данъчния кодекс през последните години, ще бъде един от най-лесните и бързи начини за повишаване на постъпленията. Данъчните експерти изчисляват годишната сума на данъчните отстъпки на около $1 трлн. А това вече са истински пари.
Ако обаче не смятате, че загубата на тези приходи е пътят към намаляване на правителствената намеса, ще се съгласите, че по-ниските данъци за едни са по-високи данъци за други. И обратното. Та как по-точно републиканците, като са толкова върли противници на данъците, оправдават това?
Доводът срещу данъчните облекчения за петролните гиганти е ясен. „Те намаляват, а не увеличават ефективността на икономиката и не правят нищо за понижаване на крайните цени на бензина“, казва Джери Тейлър, старши сътрудник към либертарианския институт „Като“ във Вашингтон.
Всяка данъчна преференция привлича частни инвестиции в търсене на по-високи изкуствени печалби. Ако законодателите искат да свият дефицита, ще трябва да преразгледат всички данъчни облекчения за всички индустрии и компании, не само за петте най-печеливши петролни и газови производители.
Данъчният неутралитет трябва да е крайната цел, т.е. данъчна система, която поощрява частните инвестиции заради самия бизнес, а не заради данъчните отстъпки. Данъчният неутралитет може да разшири данъчната основа и да позволи на правителството да понижи ставките върху доходите на частните лица и на корпорациите.
Главният изпълнителен директор на ConocoPhillips Джеймс Мулва бе прав, че предложението на Сената за отмяна на данъчните облекчения само за петте избрани компании е „антиамериканско“ (както бе антиамериканско да ги въвежда). Шефът на Exxon Mobil Рекс Тилърсън го нарече „дискриминационно“ и „наказателно“. „Мярката трябва да засяга всички и навсякъде“, заяви Тилърсън пред Финансовата комисия.
И наистина сенатор Олимпия Сноу от Републиканската партия призна, че всички субсидии и данъчни стимули, много от които са в режим на автоматично функциониране, трябва да бъдат преразгледани. Последния път, в който Конгресът се пробва да намали корпоративните печалби, беше през далечната 1986 г.

Лицето на лицемерието

Колегите на Сноу обаче са много по-заинтересовани да печелят точки и да си играят на гоненица. Сенаторът демократ от Ню Йорк Чък Шумър спомена „мошеничества“ по бензиностанциите, за да подсили аргументите си срещу данъчните отстъпки за петролните гиганти. А всеки път, когато Конгресът поиска да увеличи данъците, плащани от неговите донори от Уолстрийт, хм, така де, неговите доверители, Шумър честно обявява, че всяка промяна трябва да важи за всички.
Членовете на Финансовата комисия към Сената се опитват да накарат главните изпълнителни директори на петролните компании да признаят, че нямат нужда от стимули или поне не в смисъла, в който повечето от нас разбират нужда. Повечето успешни компании нямат нужда от отстъпки. Онези, които имат, не би трябвало да са в бизнеса.
Аргументът за правителствено субсидирани инвестиции е горе-долу такъв. Правителството трябва да се намесва в: периоди, в които икономиката има нужда от стабилизация; за да коригира пазарни изкривявания като свързаните с външни фактори, при които икономическите транзакции имат негативен ефект върху трети страни; и за да поощри добронамерено поведение като покупка на дом.
Някои инвестиции може да буксуват, преди да се превърнат в печеливши. Без правителствена подкрепа никоя компания няма да може да оцелее достатъчно дълго, за да могат инвестициите й да станат рентабилни.
Ако вярвате на тази логика, то вярвате, че някои бюрократи или комитети трябва да направляват разпределението на капитала. Въпреки случайните последици.
Субсидиите за производство на етанола например трябваше да ни осигурят по-чист въздух и енергийна независимост. Вместо това дадоха повод на земеделците и производителите на етанол да се помайват, доведоха до скок в цените на продуктите, в чийто състав има царевица, и до ръст в потреблението на бензин според изследване на Правителствената агенция за отчетност.
Изглежда, само една от страните, участващи в разговорите с Финансовата комисия, е наясно със ситуацията. Изпълнителният директор на Shell Одум я обясни на сенаторите. Ако целта на предложението е да редуцирате дефицита, решението е да увеличим производството на петрол и газ и оттам да се повишат постъпленията в хазната и работните места, заяви той. Не е ясно обаче дали някой от слушащите го е чул.