„Таймс“ Изборната победа на прозападната Демократическа партия на сръбския президент Борис Тадич е обнадеждаваща, неочаквана и създава сериозни затруднения не само на каращите се политици в страната, но и за добронамерените европейци. Демократите спечелиха най-голям брой места в 250-членния парламент, които обаче не са достатъчни, за да сформират собствено правителство. В търсене на коалиционни партньори те са изправени пред непонятен избор: или да работят в тандем със социалистите от доминиращата навремето партия на покойния Слободан Милошевич, или да си партнират с либерал-демократите, лидерът на които се опитва да преговаря по ареста на диктатора през 2001 г. Съюз с която и да е от двете партии подчертава неуспеха на победените националисти и най-вече на тези от Радикалната партия да сформират правителство, което не би зачело ясно изразеното желание на мнозинството от сърби към по-тясно сътрудничество с Европейския съюз. Последното правителство, оглавявано от националистически настроения Воислав Кощуница, се разпадна, когато премиерът отказа да приеме предложението за сближаване с ЕС, тъй като страните-членки на блока признаха независимостта на Косово. Това беше главната тема, дискутирана в предизборните кампании, по която сърбите се поляризираха на такива, които съжаляват за едностранното обявяване на независимост на бившата провинция, но въпреки това не желаят да прекъсват връзки с подкрепилите я държави, и други, за които загубата на люлката на сръбската национална идентичност е толкова травмираща, че заради това предпочитат да се обърнат за подкрепа към Москва в нежеланието им да признаят новата държава. Социалистите на Милошевич в правителството? От проевропейския лагер заявиха, че вече са склонни да преговарят за сформиране на правителство с всеки, който желае да работи по ускоряването на сближаването с Европа. Ако се съюзят с малката Либерал-демократическа партия – единствената, която е готова да признае независимостта на Косово, се излагат на риск да изглеждат като пораженци по този емоционален въпрос. Включване на социалистите в правителството пък може да бъде възприето като връщане назад към политиката на мошеника и манипулатор Милошевич, който обрече бивша Югославия на разруха. Освен това те се разминават и по други въпроси като приватизацията и ролята на държавата. Лидерът на социалистите от месеци се опитва да се дистанцира от спомена за Милошевич, но мнозина смятат призива му за по-добри социални условия за неубедителен. Предимство на Европа е, че по време на предизборната кампания действа навреме, като предложи на сърбите реални стимули, за да се настроят проевропейски. Предложени бяха облекчения на визовите ограничения за сърбите, което е жизненоважно както за сръбските бизнесмени, така и за туристите. Освен това ЕС предложи изчистени търговски и икономически връзки. ЕС подписа и Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия, което цели да окаже съдействие в прехода към пазарна икономика и намаляването на безработицата, която в момента е 30%. Време е ЕС да изпълни обещанията си. Което ще рече да обърне думите си в пари и да облекчи все още строгия визов режим. Проблемът обаче е в условието, поставено от Холандия: Белград трябва да обещае пълно сътрудничество в залавянето и предаването на съд на обвинените във военни престъпления, които все още са на свобода – Ратко Младич и Радован Караджич. Това е условие, с което не трябва да се прави компромис или да бъде отменено. Но Брюксел обаче трябва да започне да помага на Сърбия. Страната е разположена в сърцето на нова Европа. Тя правилно реши да не се поддава на увещанията на Москва. Затова сега трябва да заеме заслуженото си място наравно с прозападно настроените си съседки.