Какво ще стане, ако радикалите дойдат на власт в Сърбия?

Това е кошмарен сценарий – за половин Сърбия и за целия Европейски съюз: ако сръбските парламентарни избори в неделя доведат на власт ултранационалистическата Радикална партия, начело на страната се връща един от стълбовете на автократичния режим на Слободан Милошевич от 90-те години.
Хелмар Думбс, в. “Ди пресе” Това е кошмарен сценарий – за половин Сърбия и за целия Европейски съюз: ако сръбските парламентарни избори в неделя доведат на власт ултранационалистическата Радикална партия, начело на страната се връща един от стълбовете на автократичния режим на Слободан Милошевич от 90-те години. Това е партията, чийто лидер Воислав Шешел трябва да отговаря пред Хагския трибунал за военни престъления, защото по време на войните, в резултат на които се разпадна Югославия, е набирал доброволци за паравоенни отряди. Проучванията на общественото мнение трябва да се приемат резервирано, но един съюз на радикалите, националноконсервативната партия на премиера Воислав Кощуница и социалистите на Милошевич би могъл спокойно да се опре на мнозинство в парламента. А Кощуница вече обяви, че може да смени партньора във властта и да направи радикален обрат от проевропейските демократи и икономически либерали, с които управлява в момента, към ултранационалистите. Договор за коша за боклук? ЕС се опита трескаво в последно време да засили позициите на проевропейските сили около президента Борис Тадич. Беше подписано споразумение за асоцииране на Сърбия към ЕС и бяха направени стъпки за облекчаване на визовия режим. Икономическите връзки също са добри: страните от ЕС инвестираха 6,8 милиарда долара в Сърбия от 2000 до 2007 г. Мнозинството сърби са за членство в Евросъюза. Въпреки това по-напред в анкетите са партиите, които биха искали да хвърлят договора с ЕС в кошчето за боклук и да се обърнат към Русия. Важен фактор за тяхната сила е подкрепяното от Запада отделяне на южната провинция Косово. Така националистите можаха да се върнат към старата тема “Сърбия като вечната жертва”. Отцепването на Косово като самостоятелна държава е спорно от международно правна гледна точка, което увеличи поддръжниците на тези партии. А това, че ЕС предложи на Сърбия договора за асоцииране паралелно с отцепването на косоварите, беше прието като неморално и предизвика недоверие към проевропейците. Постоянно високите проценти на радикалите в проучванията на общественото мнение и на избори имат и друга причина: те успяха умело да се представят като партия на модернизираните победени. Партия на малкия човек. Какво може да се очаква, ако те дойдат на власт? 1.Европа се отдалечава още повече Сърбия би се приземила на глух евроколовоз. От една националистическа коалиция не би могло да се очаква да предаде на Хагския трибунал последните търсени военнопрестъпници. Това е условието, за да бъде ратифициран договорът за асоцииране от ЕС. Така и така сегашният, а вероятно и бъдещ премиер Воислав Кощуница отхвърля този договор. Според него той включва признаването на Косово. Но дори радикалите да вземат властта, няма да има късане на контактите. “Ще трябва да говорим с тях”, казват в дипломатическите кръгове. 2. По-силен натиск върху другомислещите Политици и интелектуалци, които приемат независимостта на Косово и настояват за арест на търсените военнопрестъпници, са обявени за предатели от националистическите партии. Правителство на тези партии със сигурност би влошило обществения климат, биха се увеличили нападенията срещу защитници на човешките права като Наташа Кандич и независими журналисти като Деян Анасасиевич. Като цяло натискът върху другомислещите ще се увеличи. Негативни последици в това отношение могат да се очакват и в медийния ландшафт, където и сега националистическите вестници преобладават по будките. 3. Без последствия за икономиката С 600 милиона евро Австрия е инвеститор номер 1 в Сърбия за 2007 г., а инвестициите на ЕС за периода 2000-2007 г. са сто пъти по-големи от руските. Дори при правителство на радикалите Татяна Йошич от отдела за външна търговия в Белград не очаква драматичен обрат. Вече е ясно, че западните инвеститори са партньори, на които може да се има доверие. “Реториката на някои партии може да е русофилска, но икономическият курс ще се промени незначително”, казва Йошич. Не могат обаче да се изключат съвсем негативни последствия на капиталовия пазар. А премахването на митата с ЕС би се озовало в глуха линия.

Станете почитател на Класа