Андрей Райчев Сега половин-един месец няма да има никакви политически скандали. Ремонтът на кабинета се съчета с дългите майски празници. Към това премиерът ще добави срещата на коалицията в Банско. Тоест – ще вземе инициативата на политическия разговор и известно време управляващите ще налагат дневния ред на обсъжданията. Та скандали няма да има и сега е моментът в образувалата се тишина да обсъдим нещо по-важно от оставката на министър. Примерно – някоя голяма политическа опасност. Дебне ли ни нещо? Да. И то много лошо. Българските политици под ръкоплясканията на неразбиращата какво се случва публика са на път да докарат на главата ни голяма беля – тя се нарича мажоритарна избирателна система. Тази система е като отровна гъба двойник. Отвън и предварително изглежда прекрасно. След консумацията й следват нестихващи, продължителни и трудно отстраними болести и болки. Да огледаме гъбата отвън. Какво по-хубаво от това „хората да избират личности”. Стига с тези партийни кандидатури! Стига вечни депутати... Така обаче само е наглед. Мажоритарната избирателна система никога и никъде не е успяла да разнообрази „личностите”, но за сметка на това винаги и всякъде стеснява избора от партии. Във Великобритания, класическият случай, тя твърдо довежда до двупартиен модел, като за цвят в парламента се подвизава и една малка, никога не управляваща партия – вигите, либералите. Причината е проста като ряпа: хората си правят илюзията, че познават кандидатите. На практика те познават само партиите и десетина (най-много петнадесет) лидери от всяка от тези партии. (За много от партиите те познават само лидера!) Състезанието на „личности” си е просто междупартийно състезание. Но шанс в него имат само големите партии! Затова, ако мажоритарната система се въведе (дори частично), прекият резултат ще бъде увековечаването на големите партии, които така упрекваме сега! Пропорционалната система е състезание на идеи. Гласувайки за еди- кой си, аз мога заедно с още по-малко от половин милион българи да вкарам в парламента някаква идея, някаква тенденция. При мажоритарна – целият ми избор се свежда до две-три големи партии. И мога да свалям дадено правителство, но за да наложа нещо ново, трябва да се окажа единомишленик с не по-малко от милион и половина души. Да, мажоритарната система ще даде стабилност (примерно „Атака” или ВМРО няма никога да влязат в парламента). Тя ще намали вероятността България да се управлява коалиционно. Но не защото българите ще станат единомишленици, а защото изкуствено ще се дава предимство на някой от големите да управлява сам. Това са може би положителни черти. Но, Бога ми, тях ли ни изтъкват, когато рекламират мажоритарното? Съвсем не. Говорят ни против партиите, за да ни накарат да дадем допълнителен бонус на големите партии. Говорят ни за личности, а всъщност ще дадем огромна власт в ръцете на съставящите мажоритарните списъци партийни лидери. Изобщо менте отвсякъде. А ако си го докараме на главата – години ще трябва да се борим да го отстраним! Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле”. Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.