Ситито не е това, което беше

Дали е дошъл краят на господството на Лондон? Историческото Лондонско сити - класически сгради, от които банкери, трейдъри, счетоводители, адвокати и регулатори управляват парите, захранващи глобалната капиталистическа система.
Дали е дошъл краят на господството на Лондон? Историческото Лондонско сити - класически сгради, от които банкери, трейдъри, счетоводители, адвокати и регулатори управляват парите, захранващи глобалната капиталистическа система. Грандиозните институции на финансовите пазари – Лондонската стокова борса, Банк ъф Ингланд и „Лойд ъф Ландън“ - все още се намират в сърцето на древния Скуеър майл, който са обграждали отдавна изчезнали градски стени. Но с течение на времето все повече институции се изнасят от Ситито; на запад в посока „Мейфеър“ и „Сейнт Джеймс“ са хедж фондовете, инвестиционните бутици и влиятелните частни инвестиционни фондове; на изток са гигантските американски инвестиционни банки, които колонизираха небостъргачите на „Канъри Уорф“, построени върху някогашните докове. Малък, но показателен признак за тази промяна бе решението на „Кредит Суис“, втората по големина банка в Швейцария, чиято централа се намира в „Канъри Уорф“, да затвори и последния си офис в Ситито - в „Тауър 42“ (старата „НатУест тауър“) и да отвори нов - в Уест енд, за да е по-близо до „клиентската си база“ - хедж фондове, които контролират милиарди от сградите на „Оксфорд стрийт“, и частните инвестиционни фондове на „Бъркли скуеър“. Финансовите институции „зарязаха банките“ си в Ситито, смятат коментатори. Хората с парите се местят из цял Лондон. Авторите на „Мишелин гайд“ например твърдят, че в „Мейфеър“ се намират най-добрите ресторанти в страната поради близостта им до работещите в хедж фондовете. Ситито, изглежда, се превърна в жертва на собствения си просперитет. Когато Маргарет Тачър даде старт на Големия взрив през 1986 г. – въвеждането на автоматизирани сделки и и биенето на камбаната за провалилите се трейдъри – Скуеър майл приютяваше стотици малки, исторически банки и брокерски къщи като „Беърингс“ . Окуражени от разпадането на стария джентълменски клуб, чуждестранните банкови гиганти погълнаха малките си британски конкуренти и превърнаха Ситито в Уимбълдън на финансите – доходоносен световен корт, на който играят малко британци. Поради административната си функция и фирмите, които все още оперират там, в Ситито работят 350 000 души. „Канъри Уорф“ обаче преживя експлозивен възход и там в момента работят 80 000 служители; в Уест енд има повече от 10 000, някои от които са от наистина голяма величина. Дейвид Чартърс, който от 1988 до 2000 г. е работил в „Уорбърг“ и Дойче банк, а в момента е партньор в бутиковата финансова къща „Партнър капитъл“ на „Бъркли скуеър“, заяви, че вече ако можеш да се преместиш извън Ситито, значи, че си станал голям. Една от причините професионалните финансисти да предпочетат Уест енд е, че Ситито е пренаселено и придвижването в него е трудно, твърди Чартърс. „Такси до Уест енд е много по-приемливо. По време на обедната почивка със сандвич в ръка можеш да разгледаш някоя галерия или антикварен магазин.“ Благодарение на новите технологии „талантите са мобилни“, заявява той.

Станете почитател на Класа