Боян Чуков На 11 март т.г. в Москва бе направено координирано изявление на „Казмунайгаз”, „Узбекнефтгаз” и „Туркменгаз” заедно с „Газпром” за преминаване на европейски цени на природния газ. Няколко дни по-късно в новините по централната руска телевизия шефът на руската газова корпорация Алексей Милер информира президента Владимир Путин, че през 2009 г. се очаква средноевропейските цени на „синьото злато“ да достигнат около 400 долара за 1000 куб.м. За разлика от нефта, чиято цена се определя на нефтените борси, за природния газ няма учредени газови борси. Неговата цена обикновено следва тенденцията в цената на нефта с едно закъснение от порядъка на 6-8 месеца. Преди близо година имаше множество коментари дали ще има „газов ОПЕК“. След 11 март този въпрос остава спорен, но определено може да се твърди, че вече е налице „газов ОПЕК“ на ОНД. Отдавна е известно, че на практика страните производителки на въглеводороди в ОНД дотират икономиките на част от своите партньори в организацията както по времето на СИВ. Подобен нюанс в отношенията имаше и в ценообразуването на газта спрямо някои от страните в Югоизточна Европа. В началото на 2009 г. при преминаването на средноевропейски цени от порядъка на 350-400 долара за 1000 м3 една немалка част от страните - вносители на „синьо злато”, ще се сблъскат със сериозни проблеми в своята икономика. Това, естествено, няма да са страните от Западна Европа, чиито потребители отдавна са преминали на пазарни цени на газта. За геополитическата ориентация ще се плаща по пазарни цени Ситуацията в ОНД се преобърна рязко. „Изостаналите” Узбекистан, Казахстан и Туркменистан ще започнат да „поръчват музиката” на „модерните и напреднали” Украйна и Грузия. По-простичко казано, геополитическата ориентация и външнополитическият курс ще трябва да се заплащат по световни цени. И то още сега! Днес украинската промишленост е все още конкурентоспособна при цени на природния газ до 160-170 долара за 1000 м3. До края на 2008 г. вероятно Киев ще купува „синьото злато” за $179 за 1000 м3. За Грузия да не говорим, при нея ситуацията е доста по-драстична. Тбилиси се опита да купува ирански газ, но цените се оказаха над 300 долара за 1000 м3. Ще се окаже, че Молдова доста предвидливо успя да намери правилния тон в диалога си с Москва преди няколко месеца. Президентът Воронин се срещна с президента Путин и за една голяма част от спорните въпроси между двете страни бяха намерени компромисни решения. Вероятно посещението на молдовския президент в Русия бе и зародишът на центростремителните сили в ОНД. Любопитно е да се предвиди как ще реагират на новата ситуация Латвия, Литва и Естония. Жизненото равнище на широките маси в прибалтийските републики е поставено под въпрос. При открит Шенген това означава обезлюдяване. В ОНД най-изгодна е позицията на Беларус. Страната е една от основните транзитни връзки на природен газ към Западна Европа. Притежава мощна инфраструктура, запазени са производственият и научният потенциал и има на разположение квалифицирана работна ръка. Създаването на „газовия ОПЕК” на ОНД ще постави редица въпроси и в Югоизточна Европа, която ще се сблъска със същите проблеми както Украйна, Грузия, Литва, Латвия и Естония. Тук няма как да не споменем постигнатите конкретни резултати в задълбочаването на българо-руските отношения, касаещи въглеводородната тематика, в началото на годината при посещението на Владимир Путин в София. Ще бъде справедливо да отбележим, че динамизирането не само на енергийния диалог между България и Русия бележи своето начало след оглавяването на българското посолство в руската столица от посланик Пламен Грозданов. По отношение на снабдяването на ЕС с въглеводороди от Руската федерация и Каспийския регион изключително значение ще има газопроводът „Южен поток”. Ключово значение за стабилното снабдяване във въпросното южно направление с въглеводороди на нашите европейски партньори ще имат две страни - България и Унгария. На второ позиция ще остане Сърбия с подземното газохранилище „Банатски двор” (Воеводина) и която още на този етап ще започне със свой конкретен принос интегрирането си в енергийната мрежа, захранваща ЕС. Съвместното заявление на „Казмунайгаз”, „Узбекнефтгаз”, „Туркменгаз” и „Газпром” подсказва - съгласно анализа на беларуския експерт Ю. Баранчик, че в обозримо бъдеще се очаква руската рубла да се превърне в регионална валута, която е на път да формира собствена обезпечена с ресурси валутна зона. В Централна Азия битката за контрола на природния газ се води от три основни играча: Русия, Китай и ЕС. Последният играе съвместно с Турция и е подкрепен от САЩ. Съвсем в обозримо бъдеще се очаква и още един участник- страните от Южна Азия (Индия и Пакистан) На втори план са Украйна, Беларус, Молдова и Грузия. Четирите страни се опитваха да купуват директно природен газ от централноазиатските републики без посредничеството на „Газпром”. Основен проблем при тази опция си остава транспортът на природния газ. Само руският газов монополист разполага с необходимата мрежа газопроводи. След 11 март т.г. е очевидно, че даже и при директни контакти страните производители ще продават по европейски цени. На трети план имаме поредица от страни, за които централноазиатският газ е инструмент за влияние в региона. Те са: Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, ОАЕ и др. Основният триъгълник в битката за въглеводородите на ЦА (Централна Азия) е съставен от ЕС-Русия-САЩ. Грешно е да се смята, че американската позиция винаги съвпада с европейската. Вашингтон блокира всички опити на ЕС да купува ирански газ или да използва Иран като страна - транзитник на туркменски газ ( в т.ч. и в рамките на проекта „Набуко”). София със свой принос за енергийната сигурност на ЕС Значението на централноазиатския газ за Европа се преувеличава. И при най-завишените прогнози „синьото злато” от ЦА към Западна Европа няма да надхвърли 6-8% от закупуваните обеми. Централноазиатският газ в перспектива ще има ключово значение преди всичко за Украйна, Беларус, Молдова и Русия. Накратко, най-вероятно ще играе ролята на катализатор в центростремителните процеси в ОНД. В част от „газовите” анализи в медиите, които са силно политизирани, отсъстват реалните цифри на предлагане и търсене на въглеводородите от Централна Азия. През 2006 г. по данни на ВР в региона са добити 141,5 млрд. м3 природен газ, като за вътрешно потребление са оставени 59% от тях. Накратко, експортните възможности са били от порядъка на 58 млрд. м3. Днес общият обем на официални и неформални заявки за покупка на централноазиатски газ надхвърля 200 млрд. м3/годишно. Както казват у нас, „някой си прави сметката без кръчмар” или се опитва да заблуждава общественото мнение. Интересно е да се отбележи, че през януари 2008 г. фирмата Gustavson Associates LLC, която извършва търсене на нефтогазови находища в Албания за сметка на швейцарската компания Manas Petroleum Corp., обяви, че е открила в Северна Албания запаси от попътен (нефтен) газ - ПНГ с обем 85 млрд. м3 Според отчета на компанията потенциалните запаси от ПНГ в Албания могат да достигнат от 425 до 793 млрд. м3. „Газпром” проявява интерес към откритите залежи на въглеводороди в Албания и не е изключено руската газова корпорация да се заеме с тяхното усвояване и преработка на място. Накрая, при създалата се коренно нова ситуация след 11 март т.г. на пазара на въглеводородите подписаните споразумения в София в началото на годината за „Южен поток” , нефтопровода Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене“ и т.н. дават възможност на нашата страна да се превърне в истински „енергиен комутатор” на ЕС по отношение на въглеводородите в Русия и ЦА. По този начин София ще има своя конкретен и сериозен принос за енергийната сигурност на ЕС.