Колко бихте поискали, че другите да могат да четат вашата онлайн кореспонденция?
Нидерландският студент Шон Буклес иска да ви продаде душата си. Продава се всичко, което може да разберете за Шон онлайн – съдържанието на писмата му, разговорите в чатовете, личните съобщения и т.н.
На 12 април 2014 година този, който предложи най-висока цена, ще получи личните записи на Шон, домашния му адрес и точните му координати, медицинските документи, бележките за пътешествията му, достъпа до личния му календар, паролите към електронната кореспонденция, към архивите с постове, към личните му съобщения в социалните мрежи, към историите на браузера и накрая – към мислите на Буклес.
Шон твърди, че винаги се е вълнувал за сигурността на личните данни и конфиденциалността на личния живот, но след това гледал документалния филм Tegenlicht (по холандския канал VPRO) за продажбата на лични данни. „Ама че ирония", помислил си той и изведнъж получил просветление.
Шон създава сайт и започва аукцион. Но в тази инициатива има очевидни подводни камъни, тъй като в кореспонденцията и разговорите участват и други хора. Излиза, че се продава достъп и до част от техния живот.
Изглежда, Шон разбира това: „Да, има такова нещо, но след аукциона ще започна преговори с тези, които предложат най-високата цена. Едно от моите условия е защита на личния живот на другите, тъй като се продават само моите данни, а не на моите приятели. Ще се консултирам с адвокат и ще съобщя на всичките си контакти, че достъпът до моите разговори и кореспонденция е отворен за трето лице."
Печеленето от лични данни е измислено от американеца Федерико Зание от Ню Йорк – нещо подобно той предложил през 2013 година, когато му писнало, че рекламодателите го използват безплатно.
„Прекарвам часове в интернет – пояснява Федерико. – А в това време разни Facebook, Google и прочие използват моята онлайн информация (сайтовете, които посещавам, видеата, които гледам), за да трупат печалби!"
Но Зание действал различно – вместо да продаде цялата информация наведнъж, той предлагал да се закупи време за достъп – за ден, за седмица, за месец. Един ден струвал 2 долара.
Шон обяснява своята приумица с опит да привлече вниманието към въпросите за сигурността на личния живот.
„Конфиденциалността става остаряла дума и това ме притеснява. Нямам какво да крия, но ми се иска сам да решавам кой да има достъп до моите данни и кой – не. Хората често не разбират, че конфиденциалността и независимостта са свързани, че тайната на личния живот влияе на характера на човека, на неговата индивидуалност."
Така е – сами по себе си ние сме голяма база данни, които някак си така безплатно използват въпросните Facebook и Google. Не сте ли се замисляли за това? Време е!
Шон добавя: „Най-големият ми страх е, че държавата лесно може да злоупотреби с данните, които се събират за нас. А ние мълчаливо се съгласяваме с това, че ни наблюдават, фактически се излагаме да ни видят всички."
