Русия предупреди днес Великобритания, че ако Украйна използва британски оръжия за нанасяне на удари по руска територия, Москва може да отвърне на удара по британски военни обекти и бойна техника както в Украйна, така и отвъд нейните предели, предава Ройтерс.
Британският посланик Найджъл Кейси е извикан в Министерството на външните работи в Москва, за да му бъде връчена официална протестна нота, след като миналата седмица външният министър на Обединеното кралство Дейвид Камерън заяви, че Украйна има право да използва британски оръжия, за да нанесе удар по Русия.
Външното министерство на Русия заяви, че думите на Камерън са признание, че Великобритания вече де факто е част от конфликта и противоречат на по-ранните уверения, че оръжията с далечен обсег, предоставени на Украйна, няма да бъдат използвани срещу Русия.
"Кейси беше предупреден, че в отговор на украински атаки срещу руска територия с британски оръжия, всички британски военни обекти и оборудване на територията на Украйна и в чужбина" могат да станат мишена, казват от руското външно министерството. Ведомството посочва, че смята изказването на Камерън за сериозна ескалация.
"Посланикът беше призован да се замисли за неизбежните катастрофални последици от подобни враждебни стъпки на Лондон и незабавно да опровергае войнствените провокативни изявления на ръководителя на Министерството на външните работи по най-решителен и недвусмислен начин", казва се още в позицията на ведомството.
По време на посещението си в Киев миналата седмица Камерън заяви пред Ройтерс, че Украйна има право да използва предоставените от Великобритания оръжия за нанасяне на удари по цели на територията на Русия и че от Киев зависи дали ще го направи.
Ройтерс посочва, че не е успял да се свърже засега с британски длъжностни лица за коментар.
Междувременно френският посланик в Москва също е бил извикан днес в руското Министерство на външните работи, предават ТАСС и Ройтерс. Ведомството не посочва причина за дипломатическия демарш.
Посланик Пиер Леви е останал в сградата на министерството малко повече от половин час. На излизане той не е отговори на зададените му от журналистите въпроси.
В началото на този месец френският президент Еманюел Макрон потвърди идеята си за евентуално разполагане на западни войски в Украйна, ако Русия постигне пробив на фронта и Киев поиска да бъдат изпратени военни. Това е най-вероятната причина за привикването на посланика на Франция от руското външно министерство.
Същевременно германският посланик в Русия Александър Граф Ламбсдорф е отзован за консултации, след като Берлин обвини Москва, че провежда кибератаки срещу компании, свързани с отбраната и самолетостроенето, както и срещу управляващата социалдемократическа партия, съобщава представителка на германското външно министерство, цитирана от Ройтерс.
Според говорителката посланикът ще се върне в Берлин в съответствие с дипломатическия протокол. „Той беше отзован за консултации и ще остане за седмица в Берлин, а след това ще се върне в Москва“, допълва тя, цитирана от ТАСС.
Това се случва три дни след като руският шарже д'афер в Германия беше извикан в германското външно министерство в знак на протест срещу кампанията, която Берлин смята, че е стартирана от хакерска група, свързана с руското Главно разузнавателно управление (ГРУ).
ТАСС припомня, че миналата седмица германският външен министър Аналена Бербок каза, че германското правителство държи Русия отговорна за хакването на електронните пощи на високопоставени служители на Социалдемократическата партия на Германия през 2023 г. Руските власти многократно са отхвърляли обвиненията за участие в хакерски атаки.
Обвиненията идват на фона на притеснения в Европа за възможни действия на руски хакери и шпиони, откакто Русия започна инвазията си в Украйна през февруари 2024 г.. Тези притеснения се засилват с приближаването на изборите за Европейски парламент в началото на юни, отбелязва Ройтерс.
Канцлерът на Германия Олаф Шолц коментира, че Германия ще защити трите балтийски страни в случай на руска атака и обеща да завърши създаването на постоянна бригада в Литва до края на 2027 г. Шолц се срещна с колегите си от Естония, Литва и Латвия в Рига, за да обсъдят по-тясно сътрудничество в областта на отбраната и енергетиката.
Предварително командване от около 20 германски войници пристигна в Литва през април и се очаква числеността му да се увеличи до около 150 души до края на годината. Около 5000 войници ще бъдат постоянно разположени във военните бази Рукла близо до Каунас в централна Литва и Руднинкай близо до столицата Вилнюс и границата с Беларус.
Президентът на Литва Гитанас Науседа призова Германия да ускори разполагането, предвид нахлуването на Русия в Украйна и заплахите срещу други бивши съветски държави. „Не можем да си позволим лукса да губим дори минута“, предупреждава Науседа.
(БТА)
