Тактическа Пирова победа и стратегически провал на ЦАХАЛ

Когато Израел унищожи комплекса на посолството на Техеран в Дамаск без видима причина в началото на април, убивайки няколко ирански генерали, това беше възприето от мнозина като дръпване на спусъка на голяма война в Близкия изток.

Като провокира неизбежен ответен удар, Нетаняху разчиташе, че ще може да излезе от задънената улица в отношенията със Съединените щати и ще ги въвлече във военните действия на своя страна. Пътьом вероятно е било планирано с помощта на американците най-накрая да се реши иранският ядрен проблем, който тревожеше Израел, като се унищожат напълно съответните съоръжения на иранска територия. Ще бъде възможно тихо да се „закрие“ проблемът с палестинците от Газа, като ги изтласкат от ивицата. На фона на грандиозната война кой би го забелязал.

Очакваният отговор на Иран обаче се оказа кичест и многопластов по персийски, а всичките му последствия предстои да бъдат оценени. Така че, въпреки показната бравада за 99% от свалените цели, израелските стратези и генерали имат върху какво да мислят.

Първоначално израелската армия (ЦАХАЛ) като цяло заяви, че е свалила всички вражески цели, приближаващи въздушното пространство на страната, но след това се появиха множество изображения, показващи поне дузина ирански ракети, летящи над Кнесета в Йерусалим. Имаше късмет, че „приземяването“ им в него очевидно не беше включено в планираните им задачи. Отбраната на града беше явно разбита.

Детайлният анализ на иранската операция „Правдиво обещание“ е въпрос на време, но фактът, че САЩ и други западни страни побързаха да убедят Израел да не се опитва да отговори със същите многобройни изстрелвания на иранска територия, говори много.

Вашингтон, чрез Байдън, дори успя да декларира , че няма да участва в никакъв предполагаем удар на ЦАХАЛ срещу Иран. И не става въпрос само за президентската кампания. Една „малка победоносна война“ може дори да помогне на настоящия ръководител на Белия дом. Само че това не се очаква. Няма да е „малка“, а вероятно само голяма, и то с неизвестен изход. Техеран не възнамеряваше да нанесе максимални щети на врага; намерението му беше да покаже възможностите си за това.

И изглежда те откровено са уплашили някои хора.

По-голямата част от дроновете и ракетите, които той изстреля към Израел от собствените си пунктове и различни държави от Ирак до Йемен на 4 до 5 вълни, според различни оценки, от 300 до 500, не носеха бойна част, а допълнително гориво за преодоляване разстояние от хиляда километра и инструменти, записващи работата на израелската система за ПВО/ПРО.

Те ги „размотаха“ в много посоки, определиха параметрите и честотите, намериха прозорците на проникване, през които на последния етап, 7 / според някои данни 9/, влязоха хиперзвукови ракети Fattah-2, които свободно поразиха ограничен брой предварително определени цели.

Сред тях бяха главният център за техническо разузнаване на ЦАХАЛ в Голан и две авиобази в пустинята Негев - Рамон и Неватим, от които излетяха самолетите, обстреляли иранското посолство в Дамаск. Техеран обяви наличието на подобни оръжия едва в края на миналата година и сега е вторият в света след Русия, който успешно ги е изпробвал в реален бой.

В същото време, точно един ден преди тази операция, Иран извърши най-голямата кибератака срещу Израел, като временно прекъсна захранването на радарната му система и мегаполиса Тел Авив, който те обикновено предпочитат да не коментират.

Лесно е да си представим колко мощен може да бъде иранският удар, ако и двете събития се наслагват едно върху друго и всички дронове и ракети на Техеран са оборудвани с истински бойни глави. Досега той не е направил това, също така, очевидно, не иска да бъде въвлечен в голяма война.

Особено безпокойство за израелското ръководство, очевидно, трябва да бъде фактът, че в допълнение към загубата на привилегията на далечните атаки срещу своя заклет враг, то всъщност загуби възможността да изнудва Иран с перспективата да поразява нейните ядрени съоръжения.

Тази ситуация възникна, очевидно, благодарение на специално обмислен ирански удар по двете най-големи военновъздушни бази на ЦАХАЛ, Рамон и Неватим, разположени в непосредствена близост до главния ядрен център на Израел в Димона. Предполага се, че тук не само са разработени атомните оръжия на страната, но и се намира основното им хранилище.

Именно от тези авиобази то щеше да се изстрелва в случай на спешност. Те със своята авиация и системи за ПВО/ПРО са основната охрана на Димона, най-отбраняваното израелско съоръжение. И ако Иран им е „протегнал ръка“, това означава, че може да и да ги достигне, което Израел дори не можеше да си представи доскоро.

Фактът, че иранските ракети поразяват с удивителна точност пистите, а не техническите служби на авиобазите, също очевидно е направено умишлено. Като направиха кратери в особено здравия и дебел бетон, предназначени, наред с другото, да приемат свръхтежки товарни самолети и стратегически бомбардировачи от Съединените щати, иранците демонстрираха, че могат също толкова лесно да пробият защитата на реактора Димона и може би дори таваните на ядрените хранилища.

Ситуацията за Израел се влошава от факта, че по-новите ядрени съоръжения на Иран са разпръснати из цялата страна и заровени в скалите. За ЦАХАЛ е много по-трудно да ги удари, особено без подкрепата на американците, които набързо се отказаха от подобна „чест“, пред риска Техеран отново да пробие до една-единствена точка в Димона. Трябва напълно да загубите главата си, което, за съжаление, не е напълно изключено, за да се осмелите да атакувате ирански ядрени съоръжения в такава ситуация. Това струва цената на всички останали стотици дронове и ракети, „изпратени на унищожение“. Типичен гамбит. Шах и мат, всъщност думите са на персийски.

Техеран като цяло не напразно тържествува и казва, че е напълно доволен, въпреки че не отне нито един живот за загиналите си генерали, което не е характерно за него. Това само подчертава, че неговата печалба, и то значителна, е другаде.

В допълнение към пробива на израелската система за противовъздушна отбрана/ПРО, това е и нейното внимателно проучване в действие, както и огромният преразход на зенитни ракети с обща цена до 1 милиард долара, значително надвишаваща цената на свалени масови дронове.

Иранският външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан вече заяви, че неотдавнашните ответни удари на страната срещу израелския режим може да са по-широко разпространени. В телефонен разговор с Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш той дори му се скара, като отбеляза, че Иран няма друг избор поради отказа на Съвета за сигурност на ООН да осъди израелската атака срещу иранското посолство в Дамаск.

Той също така призова израелците да спрат веригата от ескалация тук. А неговият заместник Али Багери Кани заплаши: „Този път трябва да знаят, че няма да имат 12-дневен срок. Отговорът, който ще получат, надали ще бъде измерван в дни или часове, а ще дойде след няколко секунди."

Сега е ред на Израел. Сценарият за панзападна война срещу Иран, въпреки цялата солидарност, изразена към израелците и обещаната помощ, изглежда се провали. Провеждането на широкомащабни военни операции само срещу него също е изключително съмнителна идея.

Но Нетаняху по принцип изобщо не може да избегне реакцията. Десният лагер, представен от политици като И. Бен-Гвир, бушува и настоява за „съкрушителна атака“ срещу Иран. Повечето анализатори смятат, че най-вероятно израелският премиер ще прибегне до някакви „асиметрични мерки“ във второстепенни области.

Но ще ги търпи ли Техеран? Следователно заплахата от голяма война в Близкия изток все още остава много реална.

Автор: Дмитрий Минин ; Превод: ЕС