Пентагонът официално одобри изпращането на първата партида танкове „Ейбрамс“ в Украйна - осем машини. Ще бъдат доставени през есента.

Така ВСУ ще разполагат с най-малко четири типа танкове чуждестранно производство. За това дали този „зоопарк“ ще помогне на киевския режим – в материала.

"Опростена" версия

Американците решиха да предадат 31 „Ейбрамс“ още през януари. Това беше модификация на M1A2. Това са модерни превозни средства с добра броня, високотехнологична електроника, интеграция в системи за бойно управление и мощни оръжия.

През лятото обаче стана ясно, че Киев ще получи по-стара версия на M1A1. Това оръжие беше актуално по времето на Роналд Рейгън и „Пустинна буря“.

Освен това няколко ключови технологии няма да присъстват в дарените танкове. Пентагонът не иска техните военни тайни да попаднат в ръцете на руснаците. Поради това те премахнаха "визитната картичка" - подобрените уранови бронирани пакети, благодарение на които бронираните машини са практически неуязвими в челната проекция. Същото направиха и с терминалите, които осигуряват изграждането на бойна мрежа и информират за местоположението на собствените си сили.

В крайна сметка ВСУ ще получат три роти танкове, сравними по характеристики и бойни възможности със съветския Т-72Б модел 1989 г. Срещу по-модерните руски Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М М1А1 има малки шансове.

Както показа опитът от бойните действия в Ирак и Йемен, тези превозни средства са доста уязвими дори от остарелите съветски противотанкови ракетни системи.

В допълнение, M1A1 „Ейбрамс“ е трудно да се използва заедно с други видове танкове. Нуждае се от специална логистика и обслужване. По-специално, заради газотурбинния двигател. Първо, за един час шофиране извън път, той изгаря 230 литра гориво, което е доста. Второ, само американците имат опит в обслужването на такива двигатели. Другите машини на НАТО са на дизел.

Тежък аргумент

ВСУ по време на лятното настъпление, според руското министерство на отбраната, вече са загубили 25 германски танка „Леопард-2“ от около 60 доставени. Именно тези машини украинският генерален щаб искаше да използва като основно средство за пробиване на отбранителните линии. Руската авиация и артилерия, както и минните полета обаче внесоха корекции в тази стратегия.

И „Леопард 2“ е добра машина. Това е вторият по мощ основен боен танк в НАТО след „Ейбрамс“. Разработен е по време на Студената война и е модернизиран няколко пъти. Киев получи модификации A4, A5 и A6. Германия има не повече от сто от най-модерните A7 +.

A4 е произведен през втората половина на 80-те години. Тогава те значително подобриха защитата на бронята на кулата, повишиха жизнеспособността на екипажа и осигуриха по-мощни снаряди. Тази модификация е най-употребяваната до днес. Например, турските войски го използват активно в Сирия.

Версията A5 е от 90-те години. Челото и страните на купола бяха покрити с раздалечени модули за броня, а маншетът на оръдието беше напълно преработен. Люкът на водача също е преработен, подобрявайки видимостта. Електрохидравличната система за стабилизиране на оръдието е заменена с напълно електрическа, стрелецът е получил подобрен мерник, а командирът е получил самостоятелна термокамера от второ поколение.

В A6 куполът е направен още по-здрава и е добавена противоминна защита. Оръдието е удължено с 11 калибъра. Повишена е дулната енергия, дулната скорост и, като резултат, пробиването на броня.

Много предимства обаче са зачеркнати от голямо тегло - около 62 тона. Това сериозно ограничава възможностите на неравен терен и затруднява евакуирането на повредените машини от бойното поле. В допълнение, „Леопард-2“, които не са оборудвани с динамична защита, са уязвими на огън от съвременните противотанкови системи. Част от машините бяха подсилени от украинците с блокове ДЗ „Контакт-1”. Но спасение от мини все още не е намерено.

Реликва от миналото

Германският вестник „Берлинер Цайтунг“ съобщи през юли, че Брюксел е забранил на Киев да използва в операцията модерни „Леопард-2“. В замяна Западът се ангажира да предаде десетки „Леопард-1“, които отдавна са изведени от въоръжение.

„Леопард-1“ влиза в Бундесвера през 1966 г. Тези машини се експлоатират и от Холандия, Белгия, Норвегия, Дания, Австралия и Италия.

Танкът е създаден като отговор на съветския среден Т-62 и значително отстъпва на съвременната руска тежка бронирана техника. Корпусът му може да се пробие със 125-мм бронебоен подкалибрен снаряд от всяко ефективно разстояние и във всяка проекция. „Леопард-1“ също е уязвим от ПТУР и ръчни противотанкови гранатомети.

Украинците вече се оплакаха от френските колесни танкове AMX-10. Тези машини са "картонени" - не могат да издържат дори на огъня на едрокалибрена картечница. Защитата на бронята "Леопарди", разбира се, е по-сериозна, но все още не отговаря на съвременните изисквания.

От друга страна, относително ниското тегло (40 тона) позволява на тези танкове да минават там, където по-тежките засядат. Нарезното оръдие с калибър 105 mm, благодарение на добра система за управление на огъня и оптика, е много ефективно срещу леки бронирани превозни средства.

Явно украинците ще използват тези превозни средства по същия начин, както руснаците използват остарелите Т-62: като мобилни гаубици, от недиректни огневи позиции. Първият "Леопард" ще загуби двубой с модерен танк. Но напълно ще издържи на близък удар на 152-милиметров снаряд.

Танк-снайперист

Британският „Чаланджър-2“ все още остава тъмен кон, те все още не са се появили на фронта. Явно командването на ВСУ ги защитава.

Това е един от най-тежките танкове в света - 62,5 тона. Лъвският пай от бойната маса пада върху защитата. Информацията за многослойната комбинирана броня "Дорчестър" е класифицирана.

Най-вероятно поради тази причина Лондон прехвърли само 14 единици в Киев. И може би е поставил строги условия за тяхното използване.

Освен технически тайни, на карта е заложена и репутацията на „Чаланджър“ като неуязвими. Те се използват активно от британския контингент в Ирак и изобщо не понасят загуби от ПТУР. Единственият екземпляр е унищожен от приятелски огън. Но сега интензивността на битките е с пъти по-висока.

Най-вероятно "Чалънджър" ще бъдат ограничени до ролята на "снайперисти". За да направят това, те имат всичко – мощно нарезно оръдие L30A1, оптика, подходящи боеприпаси. В допълнение към снарядите, включително тези с ядро от обеднен уран, тези танкове имат унищожителни високоексплозивни бронебойни снаряди с обсег на стрелба до осем километра. Увреждащото им действие практически не зависи от разстоянието. Въпреки това, 14 машини едва ли ще окажат забележимо влияние върху хода на военните действия.

Успехът на бронираните превозни средства на бойното поле не винаги зависи от номиналните експлоатационни характеристики. Решаващите фактори са нивото на подготовка на екипажа, разузнаването, взаимодействието с други части, стабилните комуникации, навременната доставка на боеприпаси и поддръжка. Освен това най-лошият враг на танка не е другият танк, гранатомет или оператор на ПТУР, а атакуващият хеликоптер. Тази истина ежедневно се потвърждава от руските екипажи на Ка-52 в Запорожко направление.

Андрей Коц, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо