Замразяването на конфликта чрез примирие може да се окаже привлекателно и за двете страни
За някои консерватори всяка външнополитическа криза е „Мюнхенско споразумение“ (от 1938 г., предаващо чехословашката Судетска област на Германия с подписите на британския, френския, немския и италианския премиери – бел. прев.) За някои левичари пък всяка война заплашва да се превърне във „Виетнам“.
Но тъй като войната в Украйна неумолимо се приближава до втората си година, една по-малко обичайна аналогия си пробива път – Корея, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахмън.
Смисълът на сравнението е, че корейската война все още не е приключила на хартия. Тя беше прекратена с примирие през 1953 г., което спря боевете без подписването на официален мирен договор. Вместо това имаше продължило десетилетия прекратяване на огъня, което по същество замрази конфликта.
Надеждата, че едно примирие може да бъде път към края на военните действия в Украйна, се основава на три предпоставки. Първо, нито Русия, нито Украйна са в състояние да постигнат пълна победа. Второ, политическите позиции на двете страни са твърде далеч една от друга, за да бъде възможно мирно споразумение. Трето, и двете държави търпят сериозни загуби, които биха могли да направят прекратяването на огъня привлекателно.
Вярно е, че Москва все още говори езика на победата. Владимир Путин се оприличава на Петър Велики, царят, който спечели Великата северна война, след като се би срещу Швеция в продължение на 21 години.
Но реалността е, че Путин вече се провали в Украйна. Силите му бяха изтласкани от Киев, Харков и Херсон. Неговата частична мобилизация накара хиляди руски мъже да избягат от страната, но не успя да обърне хода на бойното поле. Около 100 хил. руски войници са били убити или ранени - и още умират всяка седмица в бруталната окопна война.
Именно неспособността на Путин да признае мащаба на бедствието, което причини на собствената си страна, както и военните престъпления, които Русия извърши в Украйна, сега са основните пречки пред мира.
Но е възможно руско решение за реално прекратяване на войната да бъде представено като корекция на военната тактика, а не като явно признание на поражението. Това се случи, когато Русия се оттегли от Херсон. Путин се разграничи от решението, обявено от военните командири и министъра на отбраната.
Сър Лорънс Фрийдмън, автор на наскоро публикувана книга за политиката на военните операции от Корея до Украйна, вижда възможност за „преговори между военните“. Макар Фрийдмън да подчертава, че има важни разлики между войните в Корея и Украйна, той смята, че корейското примирие сочи към възможността за „спиране на боевете чрез разделяне на противостоящите си сили“ – без пълно мирно споразумение.
Без териториални или политически придобивки, които да може да изтъкне, Путин едва ли ще обяви край на войната. Но той може да приеме спиране на боевете - което може да бъде представено като отговор на военна стратегия или жест на добра воля.
Но защо украинците трябва да приемат това? Моралните, политически и екзистенциални аргументи те да продължат да се борят са силни. Настоящият ход на войната е в полза на Украйна. Президентът Володимир Зеленски обеща да си върне всеки сантиметър окупирана територия, включително Крим, който беше анексиран от Русия през 2014 г. След жестокостите, причинени на Украйна от Путин, идеята за някакви „нормални“ отношения с една нереформирана Русия изглежда немислима за мнозина украинци. Освен това има основателен страх, че Русия просто ще използва прекратяването на огъня, за да се превъоръжи, преди да атакува Украйна отново.
Съществуват обаче и съображения – несъмнено много по-трудни за обявяване – които биха могли да направят продължителното прекратяване на огъня в корейски стил привлекателно за Украйна. Подобно на руснаците, украинците продължават да дават големи жертви. Те също така трябва да се борят с бруталната, но ефективна руска тактика – умишлените удари по украинската инфраструктура. Правейки зимата много трудна за издържане, загубата на вода и електрозахранване направи много по-трудно за милиони украински бежанци да се върнат у дома. Вместо това се надига нова бежанска вълна. С превръщането на месеците на изгнание в години, става по-малко вероятно бежанците някога да се върнат в Украйна - което поставя огромно напрежение върху семействата им и обществото.
В частни разговори някои украинци признават, че връщането на Крим би изисквало още по-брутални боеве в опит да се върне територия, където много хора, включително (но по никакъв начин не само) пенсионирани военни офицери, са лоялни на Русия.
Така че украинците също имат някои стимули да замразят конфликта - без да се отказват от крайните си политически цели. Основната пречка за тях е пълното недоверие в руските намерения. Но фактът, че илюзиите на западните съюзници на Украйна относно Русия на Путин също се изпариха, означава, че Украйна след прекратяването на огъня няма да бъде оставена сама да посрещне бъдещето. Вероятно е да й бъде предоставена военна помощ и гаранции за сигурност, за да се превърне в цел, която Русия би се поколебала да атакува.
Прекратяването на огъня също би позволило на поддръжниците на Украйна да изпратят чуждестранна помощ, която ще позволи на страната да се възстанови. Южна Корея беше напълно опустошена след Корейската война, но сега е просперираща, развита нация. В контраст, Русия, която все още е ръководена от Путин и която отказва да изкупи престъпленията си в Украйна, може да очаква бъдеще на продължаваща международна изолация и нарастваща бедност. Когато тази реалност бъде осъзната, дългоочакваната политическа реконструкция на Русия ще може най-накрая да започне.
