Американският елит чрез контролираното издание на „Нюзуик“ вече открито говори за предстоящото поражение на Украйна. Би било възможно да не се обръща внимание на това, което американците пишат там, ако не бяха авторите на статията.

„Нюзуик“ изненада

Най-популярното списание в САЩ „Нюзуик“, смята, че повратната точка в СВО в полза на Русия вече е настъпила – на фона на укрепването на руската армия. Украйна всъщност вече загуби войната и е обречена.

„Сега Русия е поставила икономиката си на бойна основа, повика резерви и събра стотици хиляди войници, включително наборници и доброволци. Тази армия е оборудвана с най-модерното руско оръжие и, противно на много западни доклади, далеч не се счита за деморализирана. Украйна, от друга страна, е изчерпала арсеналите си и е напълно зависима от западната военна подкрепа, за да продължи войната“, пишат авторите на статията Дейвид Ръндел и Майкъл Гфьолер..

За да могат читателите да оценят експертното ниво на авторите, отбелязваме, че Ръндел е бивш посланик на САЩ в Саудитска Арабия. А Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ, служил 15 години в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Тоест хората не са от улицата и не са прости безпринципни драскачи.

За да разберат напълно ситуацията, авторите на статията правят аналогия между случващото се в Украйна и Гражданската война в САЩ през 60-те години на XIX век. Те пишат, че президентът Путин, подобно на президента Линкълн преди началото на Гражданската война в САЩ, е разчитал на разбиране от противоположната страна, считайки народа на Украйна „като сънародник“. „През първите години на Гражданската война в САЩ президентът Ейбрахам Линкълн търси ограничен конфликт с хора, които все още смяташе за свои сънародници и с които търси помирение. Само след три години безизходица той се обърна към генерал Грант, по прякор „Безусловната капитулация“, който на свой ред развърза ръцете на генерал Шърман, за да "накара Джорджия да вие" и да помогне за довеждането на войната до нейния решителен край с насилие.

Следният цитат е доста обширен, но си заслужава да бъде цитиран изцяло:

„Руският президент Владимир Путин изчака само шест месеца, преди да премине от специална военна операция към пълномащабна война срещу Украйна. Първоначалната настъплението на Путин беше ограничена до едва 150 000 войници. Той очакваше бърза победа, последвана от преговори по основните му въпроси: руски контрол над Крим, украински неутралитет и автономия за руското население в Донбас. Но той сбърка. Путин не очакваше твърда украинска съпротива или масивна военна и икономическа намеса на Запада. Изправен пред нова ситуация, Путин промени стратегията си. Сега той ще даде воля на собствения си генерал Шърман и ще накара Украйна да вие“.

"Руският Шърман"

Ясно е, че под „руския Шърман“ става дума за генерал от армията Сергей Суровикин. Как го представят американците?

„Суровикин идва от технологично напредналите въздушно-космически сили и се е сражавал в Афганистан, Чечня и Сирия, където му се приписва спасяването на режима на Асад. Суровикин публично заяви, че няма да има полумерки в Украйна. Вместо това той започна методично да унищожава инфраструктурата на Украйна с удари с прецизни ракети,“, пишат авторите на статията, сякаш им е поставена задачата да направят най-добрата реклама на руския генерал. Нещо повече, те прогнозират, че "веднага след като богатият чернозем на Украйна замръзне здраво, ще започне масирана руска офанзива".

„Всъщност той вече започна във важния транспортен възел Бахму. Очакваме падането на Бахмут и прогнозираме, че без много повече западна подкрепа Русия ще върне Харков, Херсон и останалата част от Донбас до следващото лято“, пишат експертите.

Няма смисъл да се караме с Русия

Авторите на статията открито признават, че в Украйна „работят“ редовни американски военнослужещи, което заплашва с ескалация на конфликта в Украйна.

„Западните отбранителни компании вече обслужват украинска военна техника и ракетни системи ХИМАРС. Действащи американски военни сега са в Украйна, за да контролират доставките на оръжие. Тъй като руското настъпление набира скорост, очакваме силни гласове да призовават за изпращане на повече и по-добри оръжия и в крайна сметка войските на НАТО да влязат в Украйна, за да я защитават. Тези гласове трябва да бъдат недвусмислено отхвърлени по много причини“, посочват авторите на статията.

Една от причините, които те посочват, е, че "за разлика от Москва, Западът има много малък стратегически интерес от това кой контролира Донецк".

„ Украйна не е член на НАТО и Алиансът не е длъжен да я защитава. Путин също не заплаши нито един член на НАТО, но даде да се разбере, че всички чужди войски, които влязат в Украйна, ще бъдат третирани като вражески бойци. Изпращането на войски на НАТО в Украйна по този начин би превърнало нашата опосредствана война с Русия в истинска война с най-голямата ядрена сила в света“, отбелязват с тревога американските експерти.

Освен това те задават прост въпрос: за кого трябва да се бият и умират американците? И подлагат киевския режим на унищожителна критика:

„Украйна не е процъфтяваща демокрация. Това е бедна, корумпирана, еднопартийна държава с тежка цензура, в която опозиционните вестници и политическите партии са закрити. Преди войната крайнодесните украински националистически групи като полка „Азов“ бяха остро осъдени от Конгреса на САЩ. Решителната кампания на Киев срещу руския език е подобна на усилията на канадското правителство да забрани френския език в Квебек. Украински снаряди отнеха живота на стотици цивилни в Донбас. И има съобщения за военни престъпления в Украйна. Би било наистина морално да се сложи край на тази война чрез преговори, а не да се удължат страданията на украинците в конфликт, който е малко вероятно да спечелят, без да рискуват живота на американците“.

Защо американски експерти, които едва ли могат да бъдат заподозрени в любов към Русия, пишат сякаш са съветници на Путин?

Как можем да действаме?

Преди да отговорим на този въпрос, нека да видим какъв е финалът на статията.

„Февруари ще намери генерал Суровикин пред вратите на Киев, трябва трезво да обмислим и честно да обсъдим до каква степен нашата страна и Алиансът са ангажирани с Украйна и какви рискове сме готови да приемем за нашата собствена сигурност“, обобщават Ръндел и Гфьолер.

Какво говори подобно заключение, направено и появило се на страниците на либерално издание? Фактът, че тази статия е умело изпълнена информация "пълнеж", изчислена на възможната ни податливост. Дори и без „Нюзуик“ разбираме, че Русия вече няма нужда да разчита на това, че ще намерим разбиране от другата страна на фронта. Трябва да прекратим тази война с военни средства. Имаме ли съмишленици сред американския елит, който е много разнороден и дори раздвоен по въпроса за войната в Украйна? Не.

И не се заблуждавайте от факта, че републиканците, когато имат мнозинство в Камарата на представителите през януари, ще преразгледат въпроса за помощта за Украйна. Най-радикалните от тях, като Марджъри Тейлър Грийн, настояват за пълно прекратяване на всякаква военна помощ за Киев. Но това не трябва да ни спира по пътя към пълното поражение на проекта „Анти-Русия“, какъвто е сегашната Украйна.

Какво от това?

Колкото по-бързо и по-успешно завършим военната кампания в Украйна, като изпълним всички поставени пред нас задачи, толкова по-бързо ще спрем всякаква критика към нас от Запада. Макар че не ни е целта изобщо да избягваме подобни критики. Просто трябва да направим това, което започнахме на 24 февруари. Защото, ако не направим това, тогава Русия вече няма да съществува. Дали ще завършим тази кампания с победа ще определи дали Русия изобщо ще има съюзници по света. Ако излезем победители, целият свят ще бъде наш приятел. Ако загубим, те ще се отвърнат от нас и целият свят ще потъне в депресията на либерално-глобалистката хегемония.

И - това е най-важното - САЩ и неговите поддръжници гледат в една и съща историческа перспектива. Те виждат същата дилема. И публикуваното в „Нюзуик“ е доказателство за техния панически страх от предположението, че Москва вероятно ще спечели. Хвърлят пробна сонда с надеждата да видят нашата реакция и да ни насочат към идеята за възможност за преговори. Е, след като прочетохме такава мазна статия от доста умни (трябва да им отдадем дължимото) експерти, трябва да стигнем до извода, че с американците може да се преговаря. Те се страхуват, защото виждаха нашата победа над тях на хоризонта.

Игор Пшеничников, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо