Как нашата армия и конструктори намират слабости в доставените на Украйна оръжия на НАТО и ги унищожават
Вече няма седмица, в която САЩ и други страни от НАТО да не обявяват нови доставки на оръжие за Украйна. Съвсем наскоро Пентагонът съобщи, че е изпратил голяма партида зенитно-ракетни системи Hawk /Хоук/ в Киев. И това е представено с голяма показност - "нашата система е по-добра от руския "Бук"!".
Освен това, всички други видове военна техника, предадена от Запада на украинците, се възхваляват по всякакъв начин. Всеки знае Javelins, Bayraktars, Нimars (или Химерите). Те вече се превърнаха в марки. Но зад оглушителната реклама на достойнствата им Западът обикновено премълчава недостатъците. Слабостите И те също са налице. Нашите воини се опитват да ги използват в името на победата в битката. Сега нека да разгледаме тези слабости.
ХОУК НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШЕН, КОЛКОТО ГО РИСУВАТ
Американският MIM-23 Hawk ("Ястреб") е възрастен ветеран от Студената война. Той идва от 60-те години на миналия век. Бил е в много войни. И в своя клас си е спечелил репутацията на оръжие с най-нисък коефициент в категорията количество-качество (отношението изразходвани боеприпаси към резултата).
За 60 години „Ястребите“ са свалили само 38 вражески самолета и са допуснали почти същия брой „сакатлъци“ – по погрешка са унищожили „своите“. Както каза един от нашите специалисти по ПВО, "сравняването на този патентован "специалист по приятелския огън" с руския "Бук", който неведнъж е доказал своята ефективност, е кощунство". Вече е изчислено, че в тези страни, където Бук е участвал във военни действия, за няколко години той е имал повече успешни удари, отколкото Хоукс през цялата си многогодишна „кариера“.
В Сирия например от 29 ракети, изстреляни от "Бук", 24 са поразили целите си.
Сега в складовете на САЩ има 12 000 комплекса Hawk. Според изчисления на Пентагона обезвреждането им ще изисква над 2 милиарда долара. Затова беше решено да се отърват от "пенсионерите" като ги раздадат на украинците. Те, казват, и от прашката са доволни. Случаят е като в поговорката: "На ти, Боже, защото на нас не ни върши работа."
Но да не се занимаваме с празни хвалби. Тези "старци" все още са опасни за нашите крилати ракети, самолети и хеликоптери. "Ястребът" е в състояние да прихваща високоскоростни цели на малка надморска височина, той автоматично се насочва към източника на смущения, а също така действа бързо след откриване на цел. Друг плюс е високата мобилност.
А кои са слабите страни на "Хоук"? Помолих голямия експерт по американски системи за противовъздушна отбрана, инженер-конструктора Вадим Поладиев, да отговори на този въпрос:
- Използването на "Ястребите" на бойното поле показа, че се изисква стабилно насочване на ракетата към целта през цялото време на полета. Струва си да заглушите контролния сигнал и ракетата се отклонява от курса - устойчивостта й на смущения остава някъде на нивото от 70-те - 90-те години на миналия век.
Освен това комплексът не е интегриран в централизирани цифрови системи за бойно управление, което означава, че е невъзможно да се използва в режим на радио и локационно мълчание. Украинците и техните американски "наставници" ще трябва да държат радара включен постоянно или поне за дълго време. И тогава нашите противолокационни свръхзвукови ракети KХ-31ПД няма да ги накарат да чакат дълго. Припомняме, че още в първия ден на спецоперацията нашите войски унищожиха 36 украински РЛС. И много от тях бяха много по-съвършени от тези на Хоук.
Освен това Хоук е капризно оръжие – възможностите на радара му са силно намалени при дъжд, сняг, мъгла. Да не говорим за падането на ефективността на този комплекс, ако самолетът маневрира или изхвърля смущения.
„СВЕТИ ДЖАВЕЛИН“ НЕ СПАСИ ЗЕЛЕНСКИ
Е, за изключително рекламираните американски противотанкови системи (ATGM) "Javelin" днес може да не са чували само в детските ясли. САЩ предадоха на Украйна повече от 7000 такива установки. В Киев ги кръстиха и се молиха за тях. Зеленски дори си поръча тениска с надпис "Свети Джавелин" върху нея. Украинският генерален щаб обеща бърза победа с помощта на това оръжие, което "ще погребе московската броня".
Да, това е доста сериозна военна техника. Тя има своите предимства. Обсег на стрелба - 2 километра. Най-опасният му номер е целта да се атакува с ракета почти вертикално - отгоре в купола на танка, където има най-малко защита. Но ударите в челната броня обикновено само раздрусват танка (например нашият Т-90 се оказа твърде издръжлив за Javelin). И в същото време се твърди, че „няма противоотрова за „светеца“. Нека да го разберем.
Да, Джавелините атакуват танкове отгоре. Но нашите майстори започнаха да заваряват "решетки" над кулата - железни клетки. Веднъж попаднал в тях, Javelin експлодира, но не пробива бронята.
Продължавам напред. Боецът с Javelin трябва да е в рамките на линията на видимост на целта. А това е вкусен обект за снайперистите - те вече са надвили десетки "копиеносци", които сега са станали още по-забележими на белия сняг.
Старите комплекси, доставени в Украйна, изискват осветяване на целта, което демаскира стартовата площадка - тя моментално попада под огън.
Главата за самонасочване на ракетата Javelina обикновено реагира на гореща цел – щом двигателите на танка работят. И това също се взема предвид от нашите бойци. Когато двигателите са изключени и бойните машини са маскирани, американският ATGM просто не ги вижда. А при дъжд, мъгла или сняг ослепява напълно.
Златните глави на нашата отбранителна индустрия измислиха още един хитър инструмент - аерозолни гранати. Те образуват облак пред танка, който блокира работата на инфрачервената насочваща глава на Javelin.
И накрая, има комплекси за активна защита "Афганит" или "Дрозд-2". Първият прихваща летящите в танка ракети с контраизстрел, а вторият освобождава плътен сноп от осколки, образувайки "чадър", който спасява бойната машина от попадение на Javelin отгоре.
ОПИТОМЯВАНЕТО НА "ЗНАМЕНОСЕЦА“ /БАЙРАКТАР/
Слуховете за бойните възможности на турските ударни дронове Bayraktar се оказаха раздути. Въпреки че милионите копия на видеоклипове от войната в Карабах впечатлиха дори специалистите: там азербайджанските Байрактари безпроблемно унищожаваха арменски танкове и оръдия... Но причината беше, че в много случаи те бяха беззащитни - не бяха прикрити от ПВО. Когато Киев получи първите десет Байрактара, украинските военни обещаха, че с такава техника със сигурност ще подпалят чергата на руснаците.
Да, не можете небрежно да махнете с ръка на декларираните характеристики на турските дронове. "Байрактар" може да прекара във въздуха до 24 часа. Той има 4 ракети под корема си. Обхват - до 150 километра. Това са добродетелите. Но има и недостатъци, които (макар и не веднага) бяха разкрити от военните действия в Украйна. Тези слабости започнаха да използват нашата противовъздушна отбрана и РЕБ (системите за радио-електронна война). Специалистите по РEБ започнаха да объркват електронните "мозъци" на дроновете, така че те да се срутват на земята.
Откри се и друга слабост на Bayraktar. За да удари точно целта, той трябва да я освети с лазерен показалец. И за това дронът трябва да се спусне на височина до 3 или дори до 1,5 километра (в зависимост от времето). И тук става лесна плячка за зенитно-ракетния комплекс Панцир-С1 (оръдието му достига цел на височина 4 километра). Но най-голям брой "Байрактари" в Украйна бяха победени от нашия противовъздушен комплекс "Тор-М2". Вероятността да се поразят турските дронове от неговата ракета се оценява на 85 - 95%.
Общо до края на септември 2022 г. Украйна е загубила около 130 Bayraktars. Те са ефективни само там, където няма развита система за ПВО.
Мнозина вероятно са забелязали, че през последните месеци съобщенията за турски байрактари в Украйна почти напълно изчезнаха. Сега май става ясно защо?
РАЗЛЯТИЯТ "ПОРТВАЙН"
Слуховете за бойните възможности на американските гаубици M777 (шегаджиите ги кръстиха „Трите оси“ или „Портвайн“, по известното съветско вино) бяха раздути от украинците до фантастични стойности. Оглушителният PR за тези оръжия беше организиран и от американската преса. Ето как New York Times описва бойното кръщение на M777 в Украйна: „Маскирано в купчина клони, отсечени от близките дървета, това е оръжие, което Киев се надява да бъде решаващо в конфликта с Русия“.
Или това: „Първите M777, най-смъртоносните оръжия, които Западът е предоставил на Зеленски, сега са разположени на бойното поле в Източна Украйна. Тяхното пристигане подсили надеждите на Киев за постигане на артилерийско превъзходство“.
Украинските офицери също се давеха от възторг. „Това оръжие ни доближава до победата“, каза полковник Роман Качур, командир на 55-а артилерийска бригада на Въоръжените сили на Украйна, която първа разполагаше със задграничната гаубица.
Тези вълни на ентусиазъм обаче бяха силно поразвалени от американския експерт №1 по руската армия, директорът на аналитичния център Майкъл Кофман. Той веднага се отнесе скептично към бравурните изявления на украинското командване: „Руснаците са една от най-големите артилерийски армии, срещу които можете да сеизправите. Те знаят как да намерят противоотрова."
Измина много време от началото на активното използване на чудотворните оръжия в Украйна, но те не се показаха като нещо изключително. Говоренето за факта, че с тяхна помощ въоръжените сили на Украйна определено ще спечелят артилерийски дуели, че M777 лесно ще обърне хода на битките, се оказа обикновено бърборене. Оказа се, че руснаците разполагат с ефективни системи за откриване на противниковата артилерия. А това означава - "стреляй и бягай". В противен случай отговорът ще пристигне след минута.
И тогава се оказа, че гаубиците M777 са теглени от артилерийски влекачи (за разлика от нашите самоходни оръдия Mста 2С19). Следователно "Трите оси" са твърде бавни, за да напуснат позицията си преди ответния удар. Техните разчети са в откритото поле, често биват улучвани от осколки от снаряди, които избухват дори на 50 - 100 метра. Самите оръдия също се повреждат. Поради това „ранените“ M777 трябва постоянно да се транспортират до Полша за ремонт. Според Пентагона "поне една трета от гаубиците, участвали в битките, вече са в неизползваемо състояние". А руските екипажи на Mста 2С19 са защитени от бронята на това самоходно оръдие.
Но най-забавното е, че след десетина изстрела, стволът на портвайна банално... се огъва. Американският експерт Джоузеф Тревитик, коментирайки този проблем, припомни, че M777 се тегли, закачен за дулната спирачка - това според тях е откритие на американски инженери. И ако четиритонна гаубица се кара по дерета или селски пътища, тогава много скоро снарядът ще лети накъдето му падне, но не и към врага. Точността пада бързо.
Абсолютно погрешно е обаче да се унижават "Портвайните" до нула. Въпреки всички недостатъци на тези гаубици, те продължават да поразяват нашите позиции. И градовете на Донбас сериозно са тормозени от тях.
НАСОЧВАНЕ ОТ КОСМОСА
И основната беда идва дори не от самите гаубици М-777, а от съвременните високоточни снаряди с GPS насочване Excalibur, доставени им от американците. Тоест с насочване чрез космически спътници!
Първоначално изглеждаше, че няма противоотрова за тях. И все пак нашите учени и конструктори вече са се докопали до него. Оказа се, че е възможно да се справим с високоточните снаряди с помощта на оборудването за радио-електронна война, което заглушава GPS сигналите и „срутва“ настройката на Excalibur.
Но най-сигурният начин за преодоляване на американската атака остава същият – унищожаването на гаубиците M777, от които се изстрелват снаряди Excalibur. Което и правят нашите войски.
УСМИРЯВАНЕТО НА ХАЙМАРС
Името на американската реактивна система за залпов огън (РСЗО, MLRS) HIMARS по време на боевете в Украйна също се превърна в мем. Всеки ден "Хаймарс", или популярно "Химера", се носи във военните доклади. Украинците произнасят тези имена с неизменен ентусиазъм и гъсто покриха инсталацията с комплименти, като кнедли със заквасена сметана: „Това е една от най-мощните и далекобойни системи в света!“
Тук, от преклонение пред американските оръжия, явно са поизлъгали. Сравнете сами: пусковата установка HIMARS има шест снаряда с калибър 227 mm. Обсегът на стрелба на такива боеприпаси е 70 км. Руската РСЗО "Торнадо-С" има 12 направляващи за ракети с калибър 300 мм. Обичайният обсег на стрелба е 120 километра, а максималният е до 200. Има ли въпроси?
И все пак HIMARS е сериозно оръжие. И би било несправедливо да омаловажаваме силните му страни. Те също съществуват.
Преходът на установката от походно в бойно положение е 8 минути. Насочване към съответната цел в рамките на 16 секунди. В същото време не се изисква нито нивелиране (подравняване на установката спрямо позицията му върху терена), нито топографска и геодезическа подготовка, всички настройки са автоматични, компютърни. За тази част HIMARS има много плюсове - акселерометри, гравиметри, наклономери и други сензори.
Всичко, което е необходимо, са координатите на целта, получени от същите космически спътници. Или от дрон. Това, може би, е всичко. Американците уверено заявиха: „В резултат на това няма възможност за смущения и загуба на комуникация. Заедно с GPS сензора се осигурява точността и надеждността на попадението на ракетата.”
И наистина беше така. Но до едно време. Руските специалисти по противовъздушна отбрана и електронна война се изпотиха много, за да намерят ключове към HIMARS. Удаваше се и да се създаватсмущения и се заглушава GPS сигнала.
Бойното поле се превърна в полигон.
С течение на времето започнаха да се появяват все повече и повече доказателства за нарастващ брой прехващания на ракети HIMARS. Ето само един такъв пример: беше открито надеждно средство за прихващане - това е зенитно-ракетния комплекс "Бук-М3". Освен това в характеристиките му не е описана и декларирана способност да сваля ракети.
В крайна сметка снарядите HIMARS са много трудна мишена, тъй като са малки по размер и летят на голяма височина и висока скорост. Но могат да се свалят, след като са засечени на височина от около 22 километра за 10 секунди. Тази способност на Бук-М3 не беше открита веднага - след много опити.
А ето как се изказа за това командирът на частта за ПВО майор Александър Топал:
- Ако в началото не разибрахме какво е това (ракетите HIMARS. – б. авт.), сега вече свободно работим по тези цели ... Конструкторите ни подготвиха нова програмка и снарядът HIMARS вече е обичайна цел за нас. Свободно ги виждаме и унищожаваме без проблеми.
Военният експерт в областта на противовъздушната отбрана Юрий Кнутов ми каза:
- Проблемът беше, че данните от HIMARS не бяха заредени в нашия софтуер преди това. Сега беше възможно да се проучат подробно параметрите на полета им, да се коригират алгоритмите. И в крайна сметка да се разработят ефективни противодействия.
Виктор Баранец, Превод: ЕС, Поглед.инфо
