Изтеглянето на руските войски от Херсон беше повратна точка в украинския конфликт, според автора на статия в The Telegraph. За Запада обаче е твърде рано да празнува победата. Резултатите от срещата на Г-20 ще покажат, че изолацията на Русия не е нищо повече от заблуда.

Превод от Telegraph, Великобритания:

Г-20 ще покаже, че идеята за сплотения свят, обединен срещу Русия, не е нищо повече от заблуда.

За Запада е трудно да се откаже от идеята, че щастливият край на една приказка за свободния свят се създава на бойните полета на Украйна. Увити в национални знамена, ликуващи украинци се изсипаха по улиците на Херсон с жълто-сини ленти и викове „свобода“.

Отстъплението на Путин беше повратна точка.

Не е изненадващо, че САЩ приветстваха отстъплението на Русия в Херсон като «изключителна победа». Междувременно окуражен Риши Сунак нарече Русия изолирана и опозорена „пропаднала държава“.

Но Западът трябва да бъде по-внимателен при обявяването на победата, тъй като все още е твърде рано да се каже това.

В оперативен план поражението на Русия в никакъв случай не е гарантирано. Тя със сигурност ще се възползва от изтеглянето на войските, за да ги попълни през зимата с личен състав и да укрепи отбранителните линии. Тя ще продължи да изпробва решимостта на Запада.

Руски експерти правят все по-апокалиптични изявления, настоявайки лидерите им «със собствените си ръце да разбият» упадъчното и озападнено (от думата запад, бел. ред.) общество, създадено от московския елит, който «израсна на принципите на пазарната икономика и холивудското кино».

Но нещо друго е много по-важно. Светът далеч не е обединен срещу Путин.

Повечето развиващи се страни изобщо не споделят мнението на Запада, че руската военна операция в Украйна е опасен и жизненоважен момент. Ако Западът я вижда като манихейска война между реда и хаос, между свободата и империализма, между базираната на правила стабилност и експанзионистична анархия, много световни лидери виждат тази операция като бойно поле, където много нюанси на сивото се крият зад мъглата на западната арогантност.

Ето защо някои от страните, събрали се на срещата на Г-20, отказаха да се присъединят към международното осъждане на Русия.

Китай твърдо отказва да осъди специалната операция в Украйна. Ню Делхи подкопава западните санкции, увеличавайки покупките си на руски петрол и продължава да придобива военно оборудване от Кремъл, което представлява 60% от индийските въоръжени сили.

Междувременно Саудитска Арабия, която се научи майсторски да троли Америка чрез дипломатически средства, е обвинена, че помага за финансирането на руската агресия чрез увеличаване на петролните приходи на Москва чрез координация на ОПЕК+.

Тази ситуация трябва да предизвика тревога на Запада, тъй като показва разширяваща се идеологическа пропаст в глобален мащаб, както и разминаване на националните интереси.

Много световни лидери са открито враждебни към базирания на правила международен ред (на Запада, бел. ред.).

Не е тайна, че Китай споделя надеждите на Русия този световен ред да бъде разделен на сфери на влияние, което ще даде възможност на Пекин да разшири властта си в Азиатско-тихоокеанския регион. Други нововъзникващи сили също се радват на по-гъвкавия подход към границите — от Индия, която стратегически се разширява в оспорвания регион Ладак, до Турция, чийто президент Ердоган разширява позициите си в Северна Сирия.

Вашингтон също не винаги може да разчита на подкрепата на южноамериканските демокрации. Новият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, който е левичар от старата школа, отдавна атакува американския „империализъм“.

С други думи, под повърхността на въображаем обединен фронт назрява пълноценен метеж и се формира движение на необвързаните, като това, което съществуваше през годините на Студената война.

Известна част от вината пада върху западния елит.

В продължение на няколко десетилетия той се занимаваше с проповеди, изоставяйки прагматизма.

Ярък пример за това е неговото догматично убеждение, че разпространението на пазарния капитализъм ще доведе до възцаряването на либералната демокрация в целия свят.

Тази идея се провали напълно, а Азия и Африка забелязват, че Западът премина от експанзионизъм към защита.

Ако по-рано той се представяше като просветена цивилизация, която възвестява утопичната интеграция на всички държави и сливането им в голям и монотонен увеселителен парк, сега той доста скромно се позиционира като мъдър, но съветник под обсада, който защитава световния „ред“ от новите тъмни векове.

Проблемът е в това, че западните критици надушиха не само слабост, но и лицемерие в тази редактирана мисия на свободния свят.

През последните години западните елити бяха обвинени, че сами пренебрегват основания на правила ред. Примерите включват нахлуването в Ирак през 2003 г. и свалянето на Кадафи от власт в Либия през 2011 г.

За Европа също е трудно да скрие собствената си екзистенциална криза и рухването на реда, който уж тя защитава. Политици от Великобритания до Италия откриват, че международното право разбива опитите им да защитят границите на своите страни от нелегалната имиграция.

ЕС, това агресивно разширяващо се регулаторно разклонение на либералния ред, продължава да се бори с държавите-членки по въпроси, вариращи от политизирането на съдилищата до граничните проверки.

Победата в Херсон може да съвпадне със символичния момент на силата на Китай, а не на Запада.

Ако Кремъл поднови и засили настъпателните действия, военните възможности на САЩ ще бъдат много ограничени.

Техният план да пречупят решимостта на Русия със санкции се провали, отчасти благодарение на големите златни и валутни резерви на Русия, както и на отказа на западните съюзници да си сътрудничат с него.

Още повече, че не Западът, а Китай държи козовете, които му дават възможност да предотврати ядрена атака срещу Украйна.

Епохата на западното господство може да потъне в забрава. На този етап всякакви твърдения за триумфа на либерализма са чиста заблуда.

Петя Паликрушева, превод и редакция