Дженифър Ранкин
През декември 2021 г. ултраконсервативното националистическо правителство на Полша прие някои от най-големите имена в европейската крайнодясна политика, включително Марин льо Пен от Франция и Виктор Орбан от Унгария. В края на срещата във Варшава групата излезе с декларация срещу „социалното инженерство, насочено към създаването на нова европейска нация" и даде обещания, до голяма степен неизпълнени, да работят заедно в Европейския парламент.
Само няколко месеца след срещата на върха във Варшава правителствата на Полша и Унгария, които години са били идеологически сродни души в ЕС, се сблъскаха заради руската инвазия в Украйна. Докато Варшава беше един от най-твърдите поддръжници на Киев, настоявайки за по-строги санкции, лидерът на Унгария Орбан описа президента на Украйна Володимир Зеленски като свой „противник" и обвини политиката на ЕС спрямо Русия за инфлацията и скока на цените на енергията. Въпреки няколко колебливи маслинови клонки, полско-унгарските отношения остават напрегнати.
Разривът стана най-очевиден през април, когато Ярослав Качински, най-могъщият политик в Полша и председател на управляващата партия „Право и справедливост" (PiS), описа позицията на Орбан за Украйна като „много тъжна и разочароваща". А висш дипломат каза „Честно казано, не мога да разбера логиката на позицията на Унгария. Вишеградската група – съюзът на четири централноевропейски страни, Полша, Унгария, Чехия и Словакия – вече не съществува".
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки каза пред проправителствено седмично списание миналия месец, че Полша би искала да се върне към сътрудничество с Вишеградската група (V4), като на практика отново отваря вратата към по-добри връзки с Унгария. Служители на ЕС в Брюксел приеха това като знак, че правителството на Полша е разочаровано, че досега не е успяло да отключи 35,4 милиарда евро от фондовете на ЕС за възстановяване от Covid, въпреки че предложи скромни отстъпки в спора си с Брюксел относно върховенството на закона.
Сътрудничеството с Орбан беше блокирано от управляващите партии в Полша поради „доминиращото чувство за несигурност в полското общество и възприемането на Русия и на Украйна". Скорошно проучване на YouGov разкри пропастта в обществените представи за войната между двете съседки. Докато 65% от поляците подкрепят запазването на санкциите срещу Русия, само 32% от унгарците подкрепят тази политика на ЕС. По същия начин три четвърти от полските граждани обвиняват Русия за войната в сравнение със само 35% от унгарците.
Унгария се опита да поправи оградите със своите съседи. След избирането си през май, новият президент на Унгария, Каталин Новак, направи първото си задгранично пътуване до Варшава в опит да укрепи алианса. Противно на твърденията, че V4 е мъртъв, миналата седмица Словакия беше домакин на президентите на четирите страни, за да обсъдят регионалната сигурност и енергийната криза. Но на заключителната пресконференция президентът на Словакия Зузана Чапутова посочи непоследователната позиция на V4 относно военната помощ за Украйна. Тези несъответствия излязоха на повърхността отново на 17 октомври, когато Унгария се въздържа за създаване на мисия на ЕС за обучение на украински войски.
Полско-унгарският разрив е само последният знак за разминаване между централноевропейския квартет, чиито политици са по-малко политически хомогенни, отколкото през 2015-16 г., когато се обединиха срещу квотите за бежанци по време на миграционната криза. Въпреки различията си относно войната в Украйна, Полша и Унгария споделят общо виждане за върховенството на закона и ролята на институциите на ЕС. Миналия месец евродепутатите от PiS се присъединиха към други националистически партии в гласуването срещу резолюция на Европейския парламент, която определя Унгария като „избирателна автокрация". Двете страни все още може да преоткрият интереса си да работят заедно, тъй като и двете рискуват да им бъдат отказани средства от ЕС поради опасения за корупция и политизирана съдебна система.