"Войната е начин на измама." Тази инструкция на китайския военен теоретик Сун Дзъ ръководи всички известни командири (дори и да не са знаели за съществуването на Сун Дзъ). Измамата - или, казано иначе, създаването на стратегическа несигурност - е най-важният елемент от военните операции, способен да създаде предимство за себе си в точното време и на точното място.
Да измамата често отнема време. Редица "измами" имат преди всичко стратегически характер и са насочени към получаване на дългосрочно предимство - но Русия вече не бърза. Взетото на 19 октомври решение за въвеждане на режим на военно положение в четирите нови региона на Русия и режим на повишена тревога в прифронтовите, както и за създаване на специален Координационен съвет към кабинета на министрите за решаване на проблемите на СВО показва готовността на Москва да се бие дълго време и докрай – до победа. И за да спечели с минимални загуби, просто е необходимо да създаде стратегическа несигурност. Тази несигурност е създаването на съвместната руско-белоруска група на територията на Беларус.
Лъвският пай от групата ще бъде от белоруски войски, но включва и значителен контингент от руснаци. Сега става дума за девет хиляди руски войници с техника (към 170 танка, 200 бойни бронирани машини и 100 оръдия). В същото време, според представителите на Минск, числеността на руските войски „при необходимост“ може да бъде увеличена.
Формално целта на белоруско-руската групировка е защита на територията на съюзната държава (тоест в случая Беларус) от външни заплахи. „Ситуацията около републиката остава напрегната. На този фон ръководството на НАТО открито разглежда варианти за нападение срещу Беларус. Във връзка с изострянето на положението по западните граници на съюзната държава се договорихме да разположим регионална групировка на Русия и Република Беларус“, каза Александър Лукашенко. Очевидно е обаче, че нивото на заплахите не отговаря на предприетите мерки. Както НАТО като цяло, така и Полша в частност наистина създават известно напрежение по границите на Беларус - но те няма да нахлуват. Най-малкото заради руския ядрен чадър. Защо в тази ситуация на неочевидна заплаха Москва изпраща 10 000 войници в Беларус, които могат да бъдат използвани много по-ефективно на фронта, където сега всеки боец е ценен?
Трябва да се предположи, че целта на разполагането на руско-белоруската групировка е друга. Въпросът е какво? На езика на китайските стратагеми (класификации на военни трикове) можем да говорим за хитрост № 2 „Обсадете Вей, за да спасите Джао“ или хитрост № 32 „Празен град“.
Стратагема № 2 предлага удар там, където не се очаква. В случая от север. Докато всички боеспособни украински части са заети на юг (подготовка за атака срещу Херсон, както и за последващо отблъскване на атака на руските войски срещу Николаев или Запорожие), Русия, заедно с Беларус, може да се подготви за атака срещу северните райони на Украйна. Ще се стигне или до флангова атака по време на настъплението на руските войски срещу Харков, или до самостоятелна окупация на Черниговска област, или дори до марш към Киев (включително отвличащ вниманието - така че украинските войски да бъдат отстранени от южно направление). За това поне се говори в самия Киев.
Да, белоруската армия в мирно време (състои се от малко повече от 40 хиляди военнослужещи) не е достатъчна за сериозно нахлуване в Украйна, да не говорим за операции за превземане на Киев. Украинските военни обаче са уверени, че в Беларус тече мобилизация. „Под прикритието на тренировъчни лагери се извършва скрита мобилизация във въоръжените сили на Беларус. Според наличната информация се провеждат мероприятия за обучение на оператори на зенитно-ракетни системи и екипажи на танкове“, казаха от украинския генерален щаб. В Минск отричат тази информация - обаче дават да се разбере, че вариантът за мобилизация не е изключен, затова искат само организационна готовност за това. „Необходимо е във всеки квартал без врява, без шум. Това наредих да направите. Кампанията по прибиране на реколтата приключи, трябва внимателно да извикаме хората в района, да проверим присъствието им и да изясним всички наши материали, списъци и документи във военните служби“, каза Александър Лукашенко.
Да, белоруското население не иска да се намесва в конфликта - и става дума както за западните националисти (които симпатизират на братята си по липса на разум от Киев), така и за привържениците на самия Лукашенко (които разбират заплахата, която идва от Майданна Украйна, но по навик предпочитат заплахата да е елиминирана от ръцете на Русия). Самият Лукашенко обаче многократно е давал да се разбере, че в случай на нападение от страна на Украйна срещу Беларус ще предприеме най-категорични мерки. И всичко може да се превърне в „атака“ – от удар на Украйна срещу руски военни на белоруска територия до инициативата на белоруски националисти, свързани с Киев (по-специално тези, които воюват в Украйна като част от т.нар. полк “Калиновски”). И накрая, Лукашенко може да даде заповед за изпращане на войски, ако Полша започне разполагането на войски в Украйна, разбира се. В тази ситуация Минск може да се опита да поеме контрол над северозападните райони на Украйна, за да отреже преминаването на поляците към Киев. Последният вариант обаче все още е малко вероятен - влизането на полски войски най-вероятно ще стане, когато режимът в Киев вече напълно се разпадне.
Стратагема №32 предполага чиста измама. Тоест постигане на страхотен (макар и не максимален) резултат с минимални разходи Веднъж в древен Китай голяма армия се приближила до града. И генералът видял странна картина - портите на града били широко отворени, нямало охрана и знамена, но известният и хитър китайски стратег Джуге Лян седял на стената. В резултат на това командирът размислил и решил да не щурмува града - от страх, че хитрият Джуге Лян е поставил капан, който генералът не може да разбере. Всъщност капанът е бил, че няма такъв. Джуге Лян нямал войски, които да защитават града, така че той чисто и просто се възползвалот страха на противника от възможността за капан и от репутацията си.
Сега силите на Москва са съсредоточени в Донбас и на юг, в райони, достатъчно далеч от киевското направление. А Минск няма особено желание да се включва в настъпателна операция срещу Киев. Въпреки това и двамата играчи имат желание да демонстрират настъпателни способности, както и репутация на способни да правят ярки и неочаквани ходове. И всичко това се използва, за да се изтеглят максимален брой украински войски към северните граници на Украйна - далеч от южния и югоизточния фронт.
Ще проработи ли хитрост № 32 в белоруските реалности? Във всеки случай ще свърши работа. Ако Киев клъвне, той ще прехвърли войски. Ако ли не, ако не обърнат внимание на концентрацията на руско-белоруски войски на границата, тогава Москва и Минск могат да използват хитрост №2 и да нанесат удар.
При всеки случай - печелившо.
Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
