Умишлени процеси на деиндустриализация и обезлюдяване, война със своя народ, който изведнъж е станал не свой, изселването на милиони хора в страната и извън нейните граници - всичко това е реалността на днешна Украйна. А украинските власти превърнаха процеса на миграция в престъпление срещу човечеството.

Миграцията възниква по различни причини: социално-икономически, поради природни или причинени от човека бедствия, поради войни и изменение на климата, по естествени и изкуствени причини. Човек търси по-добри условия за живот за себе си, за децата си. Ако няма изгледи за безопасен и привичен живот в собствената страна, активната част от обществото се отстранява от местоживеенето си и тръгва на пътешествие.

Според последните данни на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, напуснали Украйна , от 24 февруари 2022 г. до към 11 октомври 2022 г. са 14 031 127 души. От 28 февруари до 11 октомври 2022 г. в страната са се върнали 6 715 377 души. Отрицателно салдо - 7 315 750 души.

Изключително трудно е да се определи точният брой на населението, останало на територията, контролирана от Киев - последното преброяване в страната е извършено през 2001 г. През това време значителни територии станаха част от Русия, а настоящата миграционна вълна беше предшествана от значителни движения на населението през 2014-15 г. както в чужбина, така и в страната.

Едва ли може да се вярва на оценката на Министерството на финансите на Украйна: към 1 януари 2022 г. по негови данни в страната са живели почти 41,2 милиона души. По косвени показатели може да се съди, че броят на населението едва ли ще надхвърли 30 милиона души. Към началото на май вътрешната миграция възлиза на над 8 милиона души.

Определена част от украинските граждани, които са променили мястото си на пребиваване от началото на СВО, могат да бъдат наречени политически мигранти. Те са около 2,5 милиона - предимно заминалите за територията на Русия и Беларус. Сред тях има избягали от зоната на военни действия, но не на територията, контролирана от Киев, а в близка до тях езикова, културна и политическа среда.

Както и онези, които напуснаха дома си, който беше далеч от фронтовата линия, поради терор, политически чистки, арести на дисиденти и всеки, който показа недостатъчна лоялност към режима. Оставането им на територията на Украйна би било голям риск за здравето, свободата и живота им.

Но не всеки, който желаеше да пътува до територията на Беларус и Русия, до териториите, контролирани от въоръжените сили на Руската федерация, успя да го направи. В редица случаи противопоставянето на украинските власти на миграционните процеси имаше криминален характер .

Има множество случаи на екзекуции на колони с цивилни, опитващи се да напуснат Украйна, както и използването на цивилни като живи щитове, когато не им се дава възможност да напуснат опасната зона. Така на 30 септември в района на Запорожие в резултат на обстрел на колона с цивилни от въоръжените сили на Украйна бяха убити 30 души; На 27 септември е разстрелян кортеж край Харков - около 30 убити; Въоръжените сили на Украйна използваха цивилни като заложници, за да прикрият позициите си в Мариупол, Волноваха, Авдеевка, Никопол и много други градове.

Забраната на властите за миграция се превърна в едно от престъпленията на режима. Сегашният киевски режим третира населението като ресурс – работна сила или източник за попълване на редиците на Въоръжените сили на Украйна. Граничната служба на Украйна строго ограничава излизането от страната на мъже на възраст от 18 до 60 години. Русия опрости правилата за влизане на нейна територия за украинци, включително мъже, но украинската гранична служба не им позволява да напускат страната.

Те държаха като заложници и чужди граждани в Украйна - студенти в украински университети от други страни, чуждестранни моряци в пристанището на Мариупол до освобождаването му, 80 руски моряци в пристанището на Одеса (бяха приложени и физически мерки към руски моряци).

Руските моряци успяха да бъдат освободени чрез размяна едва в средата на октомври. Дори международната правозащитна организация Human Rights Watch , която не може да бъде заподозряна в симпатии към Русия, отбеляза системна дискриминация срещу чужди граждани, които се опитаха да напуснат територията на Украйна след избухването на военните действия.

Друга особеност на сегашната украинска миграция е така наречената търговска миграция. Страната беше напусната от милиони хора, живеещи далеч от военните действия, които нямаха пряка заплаха за живота и здравето - жители на централните и западните региони. Така жителите на Лвов, отдавайки под наем жилищата си на значително по-високи цени на сънародници от региони, близки до линията на съприкосновение, отидоха в Европа, за да получават облаги.

Но Европа, която е в икономическа криза, не е в състояние постоянно да поддържа украинските бежанци на база „пълен пансион“, като плаща за настаняване, осигурява обезщетения и медицинска застраховка. Днес в много страни, от Полша до Великобритания, онези, които предоставиха жилищата си на украински бежанци, започнаха масово да отказват това. Полша рязко намалява изплащането на социални помощи за украинците, особено сега: може да не получи 75 милиарда евро финансова помощ от ЕС поради ескалацията на спора между Варшава и Брюксел.

В Германия от август някои провинциални правителства установиха мораториум върху приемането на бежанци от Украйна във връзка с надвишаването на квотата за тези, които могат да получават социални помощи. В България от 1 юли започнаха да гонят украински бежанци от крайбрежните хотели. Израелското вътрешно министерство отмени безвизовия режим за гражданите на Украйна; само тези, които имат роднини с израелски паспорт могат да влязат в страната.

Поради намаляването на подкрепата за украинските бежанци, много от които не са показали най-добрите човешки качества пред европейците, потокът от завръщащи се у дома нараства. Приблизително 3 милиона украинци обаче не планират да се върнат от ЕС в родината си дори след края на военния конфликт. А за Европа въпросът за миграцията се превърна в един от най-острите и често обсъждани в Европейския парламент. Най-вероятно това ще доведе до затягане на миграционната политика на ЕС.

След ударите на ВКС на РФ по енергийната система на Украйна и началото на прекъсванията на електрозахранването в украинските населени места, потокът от „завръщащи се“ може да спре. Изгледите за зимата са мрачни.

От украинската миграция има полза и за ЕС, по-точно за транснационалния капитал: Европа ще "обере каймака" от украинската работна сила, оставяйки при себе си най-квалифицираните и трудолюбиви. Тези украински ръце и глави ще работят за икономиката на Европейския съюз и други страни заради условията, изкуствено създадени от сегашното престъпно правителство.

И това е още едно от тежките престъпления на киевския режим – създаване на условия, несъвместими с нормалния живот, кражба на бъдещето на случайно родените на територията, контролирана от киевската терористична диктатура.

Александър Дудчак, Превод: ЕС, Поглед.инфо