Стратегията на Зеленски за защита на територията на всяка цена е катастрофална за Украйна

В края на 1942 г., когато Вермахтът не може да напредне по-нататък на изток, Хитлер превключва от стратегия за ориентиране на германските сухопътни сили към „вражеската сила“ към стратегията „задържане на позиции“. Хитлер изисква армиите му да защитават огромни, до голяма степен празни и неподходящи участъци от съветска територия. 

„Задържането“ не само лишава германската армия от способността й да упражнява оперативна дискретност и преди всичко да надхитри бавния, методичен съветски противник; задържането също тласка немската логистика към точката на разпад.

Задържането на позиции бива съчетано с безкрайни контраатаки за отвоюване на безполезни територии и Вермахтът е осъден на бавно, смазващо унищожение.

Украинският президент Володимир Зеленски (вероятно по съвета на своите военни съветници от САЩ и Великобритания) също прие стратегия за задържане на позиции в Източна Украйна. Украинските сили се обездвижиха в градските райони и се подготвиха за защита. В резултат на това те превърнаха градските центрове в укрепления, които се пък се превърнаха в „последните укрепления“. Разумните изтегляния от градове като Мариупол, които можеха да спасят много от най-добрите украински войски, бяха забранени. Руските сили отговориха чрез методично изолиране и смазване на защитниците, оставени без възможност нито за бягство, нито за спасяване от други украински сили.

Военнослужещ от Националната гвардия на Украйна инспектира унищожено военно оборудване, изоставено на позиция, държана от руската армия в северната част на Харковска област, 20 септември 2022 г. (Сергей Бобок/AFP чрез Getty Images)

Надделя решителността на Москва да унищожи украинските сили с най-малко жертви. Украинските загуби винаги са били по-големи от докладваните от момента, в който руските войски преминаха в Източна Украйна, но сега, благодарение на скорошния провал на украинските контраатаки в района на Херсон, те достигнаха ужасяващи нива, които е невъзможно да се скрият. Броят на жертвите достига 20 000 убити или ранени на месец.

Въпреки добавянето на 126 гаубици, 800 000 артилерийски снаряда и HIMARS (американска ракетна артилерия), от месеци упоритите битки подкопават основите на сухопътната сила на Украйна. Пред лицето на тази катастрофа Зеленски продължава да нарежда контраатаки, за да си върне територия, като средство за демонстриране, че стратегическата позиция на Украйна спрямо Русия не е толкова безнадеждна, колкото изглежда. 

Неотдавнашното украинско настъпление към град Изюм, връзката между Донбас и Харков, изглеждаше като подарък за Киев. Многобройните американски сателити несъмнено предоставиха на украинците картина в реално време на района, показваща, че руските сили западно от Изюм наброяват по-малко от 2000 лековъоръжени  войници (еквивалент на паравоенна полиция, формирования за бързо реагиране и въздушна пехота). 

Руското командване предпочете да изтегли малката си бойна сила от района, представляващ приблизително 1% от бившата украинска територия, която в момента е под руски контрол. Въпреки това, цената за пропагандната победа на Киев беше висока – в зависимост от източника, около 5 000 до 10 000 украински войници бяха убити или ранени в равна, открита зона, която руската артилерия, ракети и въздушни удари превърнаха в смъртоносно бойно поле. 

Като се има предвид неспособността на Вашингтон да сложи край на войната в Украйна с поражение за Русия, изглежда сигурно, че вместо това ще се опита да превърне руините на украинската държава в отворена рана в сърцето на Русия, която никога няма да заздравее. От самото начало проблемът с този подход беше, че Русия винаги има ресурсите да ескалира рязко сраженията или да ги прекрати при много сурови условия. 

Ескалацията е в ход. В публично изявление, което не трябва да изненадва никого, президентът Путин обяви частичната мобилизация на 300 000 резервисти. Много от тези мъже ще заменят редовните сили на руската армия в други части на Русия и ще ги освободят за операции в Украйна. Други резервисти ще увеличат руските части, които вече са ангажирани в Източна Украйна. 

Вашингтон винаги е приемал погрешно готовността на Путин да преговаря и да ограничи обхвата и разрушителността на кампанията в Украйна като доказателство за слабост, когато е било ясно, че целите на Путин винаги са били ограничени до елиминирането на заплахата на НАТО за Русия в Източна Украйна. Стратегията на Вашингтон да използва конфликта, за да продаде изтребители F-35 на Германия – заедно с голям брой ракети и радари на съюзническите правителства от Централна и Източна Европа – сега има обратен ефект.

Върхушката от отбранителната индустрия има дълга история в успешното успокояване на американските избиратели с безсмислени клишета. Тъй като условията, които се развиват в Източна Украйна, са благоприятни за Москва и позицията на Русия в света става все по-силна, Вашингтон е изправен пред категоричния избор: да се говори за успешното „деградиране на руската мощ“ в Украйна и за отслабване на действията й или да се рискува с регионална война с Русия, която ще погълне Европа. 

В Европа обаче войната на Вашингтон с Москва е нещо повече от неприятна тема. Икономиката на Германия е на ръба на колапса. Германските индустрии и домакинства изпитват недостиг на енергия, която поскъпва с всяка изминала седмица. Американските инвеститори са загрижени, тъй като историческите данни показват, че икономическото положение на Германия често е предвестник на трудни икономически времена в САЩ. 

По-важното е, че социалната кохезия в европейските държави, особено във Франция и Германия, е крехка. Съобщава се, че полицията в Берлин изготвя планове за действие при извънредни ситуации, за да се справи с бунтовете и грабежите през зимните месеци, ако енергийната мрежа на „мултикултурния“ град се срине. Недоволството расте и е твърде правдоподобно правителствата в Германия, Франция и Великобритания вероятно да последват пътя на колегите си в Стокхолм и Рим, които загубиха или ще загубят властта от дясноцентристки коалиции. 

Към днешна дата Киев продължава да ангажира Москва, като насочва последните украински резерви от жива сила към руската отбрана. Президентът Байдън настоява, че Вашингтон ще подкрепя Украйна „колкото е необходимо“. Но ако Вашингтон продължи да източва американския стратегически петролен резерв и да изпраща американски военни запаси в Украйна, способността за защита и снабдяване на Съединените щати ще се конкурира с подкрепата на Украйна.

Русия вече контролира територията, която произвежда 95% от украинския БВП. Няма нужда да напредва още повече на запад. Към момента, в който пиша, изглежда сигурно, че Москва ще приключи работата си в Донбас, след което ще насочи вниманието си към превземането на Одеса, руски град, в който украинските сили са извършили ужасни зверства срещу руски граждани през 2014 г. 

Москва не бърза. Руснаците не са нищо друго освен методични и преценяващи. Украинските сили кървят до смърт в контраатака след контраатака. Защо да се бърза? Москва може да бъде търпелива. Китай, Саудитска Арабия и Индия купуват руски петрол в рубли. Санкциите нараняват европейските съюзници на Америка, а не Русия. Предстоящата зима вероятно ще допринесе повече за промяната в политическия пейзаж на Европа, отколкото каквото и да е действие, което Москва може да предприеме. В Закопане, град с 27 000 души в крайната южна Полша, снегът вече вали.

Дъглас Макгрегър, полковник (в оставка) е старши сътрудник на The American Conservative, бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награден ветеран от битките и автор на пет книги.