Страните трябва да наложат данъци върху неочакваните печалби на компаниите за изкопаеми горива и да пренасочат парите към уязвимите нации, които понасят все по-големи загуби от климатичната криза, заяви генералният секретар на ООН в реч пред Общото събрание на ООН.
Антонио Гутериш каза „Замърсителите трябва да платят за ескалиращите щети, причинени от горещи вълни, наводнения, суша и други климатични въздействия, и е крайно време производителите на изкопаеми горива, инвеститорите и факторите за това да бъдат предупредени".
„Днес призовавам всички развити икономики да обложат неочакваните печалби на компаниите за изкопаеми горива. Тези средства трябва да бъдат пренасочени по два начина – към страни, които понасят загуби и щети, причинени от климатичната криза, и към хора, които се борят с растящите цени на храните и енергията", каза Гутериш.
Призивът на Гутериш дойде в най-експлозивната му и най-мрачна реч досега за състоянието на планетата и волята на правителствата да променят курса. Първите му думи бяха: „Нашият свят е в голяма беда".
„Нека не си правим илюзии. Ние сме в бурно море. На хоризонта е зимата на глобално недоволство, бушува криза с цената на живота, доверието се разпада, неравенствата експлодират и нашата планета гори. Ние сме длъжни да действаме и въпреки това сме блокирани в колосална глобална дисфункция. Международната общност не е готова или не желае да се справи с големите драматични предизвикателства на нашата епоха", каза той пред събранието.
Драматичната реч, произнесена в централата на ООН в Ню Йорк, отразява призивите на активисти и Европейския съюз да се обложат с данък големите петролни и газови компании, които в момента се радват на рекордни печалби след инвазията на Русия в Украйна. През юли Exxon обяви, че е реализирала рекордна тримесечна печалба от 17,8 милиарда долара, докато Chevron разкри собствената си тримесечна рекордна печалба от 11,6 милиарда долара, а BP реализира печалба от 8,5 милиарда долара.
Съгласно предложението на Гутериш, приходите от данъците ще се насочват към предимно развиващите се страни, които страдат от „загуби и щети" от глобалното затопляне, за да бъдат инвестирани в системи за ранно предупреждение, премахване на бедствия и други инициативи за изграждане на устойчивост. Уязвимите държави са ще използват седмицата на Общото събрание на ООН, за да поискат от богатите нации глобален данък, „свързан с климата и основаващ се на справедливостта".
Гутериш по-рано обвини правителствата в „пристрастяване към изкопаемите горива" и нарече новите инвестиции в нефт, въглища и газ „морална и икономическа лудост". Той призова световните лидери да прекратят своята „самоубийствена война срещу природата. Климатичната криза е определящият проблем на нашето време", добави той. „Това трябва да бъде първи приоритет на всяко правителство и многостранна организация. И въпреки това действията в областта на климата остават на заден план – въпреки огромната обществена подкрепа по света. Имаме среща с климатично бедствие... Най-горещите лета днес може да са най-хладните лета утре. Климатичните сътресения, които се случват веднъж в живота, скоро може да се превърнат в събития, които се случват веднъж годишно. Климатичната криза е пример за морална и икономическа несправедливост."
Гутериш се насочи „не само към самите добивни компании, но и към цялата инфраструктура на бизнеса, която ги поддържа. Това включва банките, частния капитал, мениджърите на активи и други финансови институции, които продължават да инвестират и гарантират въглеродното замърсяване. И това включва огромната машина за връзки с обществеността, събираща милиарди, за да защити индустрията на изкопаемите горива от контрол. Точно както направиха с тютюневата индустрия десетилетия по-рано, лобистите и центрофугите бълват вредна дезинформация. Интересите на изкопаемите горива трябва да отделят по-малко време за предотвратяване на PR катастрофа – и повече време за предотвратяване на планетарна такава."
Гутериш каза, че е „крайно време да се премине отвъд безкрайните дискусии" и да се предостави финансиране за уязвимите страни и за богатите нации, за да се удвои финансирането за адаптиране до 2025 г., както обещаха да направят на преговорите за климата на ООН в Шотландия миналата година. Допълнителен кръг от преговори, известен като Cop27, ще се проведе в Египет през ноември, в който загубите и щетите ще бъдат централен въпрос. Въпреки че правителствата се съгласиха да ограничат глобалното нагряване до 1,5C над прединдустриалното време, почти всички страни изостават в усилията си да намалят емисиите на парникови газове достатъчно бързо, за да избегнат това ниво на нагряване и следователно да предотвратят катастрофални въздействия върху климата.
Емисиите вече се възстановиха до нивата отпреди пандемията и анализ от тази седмица показа, че има много известни запаси от изкопаеми горива в света, които все още остават за изгаряне – достатъчно, за да отприщят 3,5 трилиона тона парникови газове, което ще надмине седем пъти въглеродния бюджет, определен за да достигнем до заветните 1,5C.