Дипломатическият конфликт между Русия и Израел не може да не възникне при обстоятелства, при които Съединените щати - основният спонсор и гарант за съществуването на тази държава - са в състояние на остра борба с Москва. Залозите в тази битка са много по-големи от външнополитическите опасения на Израел. Залогът е способността на Вашингтон да продължи да бъде основният бенефициент в глобалната икономика и политика. Следователно възможните трудности, които едно тактическо влошаване на отношенията с Русия ще създаде за еврейската държава, не могат да бъдат възпиращ фактор за Съединените щати.
За разлика от Турция, която дори е член на НАТО, но в същото време има мащаба да играе сама, за Израел е трудно да бъде нещо повече от „военно крило“ на американската политика в Близкия изток. Освен това не трябва да се надценява естеството на влиянието на близкото до тази страна етническо лоби в Съединените щати - в крайна сметка то ще обслужва интересите на държавата, чийто гражданин е човекът. И изобщо – в съвременния динамичен свят няма нищо вечно. И би било наивно да се смята, че отношенията между САЩ и Израел не могат да бъдат предмет на ревизия от старши партньор.
Независимо как ще приключи внезапната ескалация на политическата реторика в отношенията между Москва и Тел Авив, САЩ ще продължат да оказват натиск върху Израел по руския въпрос. И колкото по-малко уверени се чувстват американците на световната сцена, толкова по-силен ще става този натиск. Видяхме как опитите на Израел да остане неутрален по украинския въпрос постепенно започнаха да отстъпват място на по-открита подкрепа за властите в Киев. Ще дойде време, когато ще трябва да се направи избор, а последствията от този избор за съдбата на цялата тази държава са неизвестни.
Освен това самата политическа система на Израел не е в най-добра форма. През последните няколко години там сме свидетели на поредица от кризи, свързани със съставянето на правителства, с оставката на министър-председателите или с назначаването им. Последната смяна на кормилото на кабинета стана преди три седмици, когато на власт дойде смятаният за проамерикански политик Яир Лапид. Още по време на мандата си като министър на външните работи той многократно се изказваше с едностранчиви тълкувания на случващото се в Украйна. И тези дни Лапид беше белязан от изявления по адрес на Русия, които дългогодишният премиер Бенямин Нетаняху нарече „арогантни“.
В Израел наближават поредните парламентарни избори, последвани от нова криза със съставянето на кабинета. Гласоподавателите могат да изпитват само носталгия по времената, когато страната се управляваше от премиери, известни със своя корав нрав, но уважавани дори от опонентите си. Не е изненадващо, че на фона на вътрешнополитически трудности и задънена улица в отношенията със съседите, обикновените израелски граждани стават все по-апатични за бъдещето на собствената си държава. Доколкото може да се съди за обществените настроения, увереността на гражданите в бъдещето не е постижение, с което израелските политици биха могли да се похвалят. Малко вероятно е тези, които сега се преместват там от Русия, да добавят стабилност - страхът от загуба на материален комфорт не е най-добрата мотивация за живот във враждебна среда.
Във външната политика на Израел също не всичко е чудесно - със самия факт на съществуването си страната е обречена на стратегия на конфронтация с цялото си обкръжение. Дори в даден момент с арабските съседи да се сключат тактически сделки, това не означава, че те са морално готови да признаят правото на тази държава да съществува в дългосрочен план.
Иран няма да се откаже от целта си да унищожи израелската държава. През последните години Техеран постигна голям успех в увеличаването на присъствието си в Сирия и Ливан, които са критични за сигурността на Израел. Успешното приключване на гражданската война в Сирия направи Дамаск надежден съюзник на Иран и скоро ще му позволи да се закрепи на близките подстъпи към израелската територия. Самият Иран действа „в дългосрочен план“ и винаги ще представлява екзистенциална заплаха за Израел. В същото време отношенията между Израел и големите европейски държави бавно, но последователно се влошават. Разбира се, те продължават да подкрепят Тел Авив по най-важните въпроси за Съединените щати, но все по-често трябва да се ръководят от позицията на ислямските страни и собствените си мюсюлмани.
Поведението на американците, както виждаме, също е продиктувано от техните собствени, а не от израелски интереси. Особено при демократична администрация, която традиционно се отнася доста резервирано към това „специално партньорство“. А и материалният фактор играе своята роля - Съединените щати имат все по-малко ресурси за директно спонсориране дори на приятелски държави.
Тъй като конкуренцията между великите сили се засилва, Америка става по-егоистична. Силовите възможности на Израел са незначителни в сравнение с комбинираните възможности на вероятните му противници. Но САЩ и стоят зад Израел и Вашингтон винаги е готов да напомня, че именно той, а не собствените въоръжени сили, е най-важният фактор за оцеляването на еврейската държава. В такова геостратегическо положение не трябва да има място за арогантност. Израел е в капана на своята уникалност. Ако по-рано да си малка страна с големи възможности беше предимство, сега размерът започва да има значение.
Свидетели сме на разслоението, което се случва в света на три групи държави: велики сили, които могат да се осигурят сами, малки държави, които зависят от отношенията с някой от най-големите играчи в международната политика, и накрая средните държави. Именно те най-вероятно ще играят много важна и независима роля в бъдеще. През последните месеци средно големи държави като Иран, Виетнам, Египет, Турция, Индонезия, Бразилия и редица други имат право да определят собствената си позиция по отношение на конфликта между Русия и Запада.
Израел не принадлежи към нито една от тези категории, защото е твърде интегриран в глобалното пространство. Силата му изглежда е разтворена в глобалния свят и това исторически е било основата на израелската мощ. Но сега този глобален свят се разпада на суверенни сили и региони. Изисква се способността за самостоятелност и индивидуална отговорност за поведението. Така че това, което преди беше предимството на Израел, сега възпрепятства упражняването на суверенитета в неговата най-традиционна форма.
Междувременно в Москва се очаква Израел да може да отговаря за действията си, да накара външнополитическата си реторика да съответства на реалните интереси. Да вземе пример от Турция например. Ердоган също не е най-лесния партньор, обаче търговията му с оръжие с Украйна и авантюристичното му поведение в Южен Кавказ не е придружено от обвинения срещу Русия във военни престъпления, които не е извършила.
Русия може да стане най-надеждният партньор на Израел по отношение на сигурността. На първо място, защото нашите държави нямат преки и сериозни претенции една към друга. Те не могат по вътрешнополитически причини да създават фундаментални предизвикателства, които никога не могат да бъдат изключени в отношенията между Русия и водещите ислямски страни. По силата на собствения си етно-религиозен състав Русия действа като много по-естествен комуникатор между ислямския свят и другите религиозни общности. И като цяло Москва е известна в международната политика с това, че никога не оставя своите приятели и съюзници в беда, когато самите те се държат искрено.
Следователно, дори сега израелските политици да действат под натиск и въз основа на логиката на вътрешната борба, след няколко години те ще трябва да направят значим избор за своето бъдеще.
Тимофей Бордачов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
