В продължение на два месеца 107-членен комитет работи за финализирането на споразумение относно Закона за иновациите и конкуренцията на САЩ (USICA), който ще осигури повече от 50 милиарда долара корпоративно благосъстояние на изключително печелившата индустрия за микрочипове, при това без никакви условия.
Няма съмнение, че има глобален недостиг на микрочипове и полупроводници, което затруднява производителите да произвеждат автомобилите, мобилните телефони и електронното оборудване, от което се нуждаем. Този недостиг коства добри работни места на американските работници и повишава цените за семействата. Ето защо аз напълно подкрепям усилията за разширяване на производството на микрочипове в САЩ.
Но въпросът е: трябва ли американските данъкоплатци да осигурят на индустрията за микрочипове празен чек за над 50 милиарда долара във време, когато компаниите за полупроводници правят десетки милиарди долари печалби и плащат на своите ръководители прекомерни компенсационни пакети? Мисля, че отговорът на този въпрос трябва да бъде КАТЕГОРИЧНО НЕ!
Нека прегледаме скорошната история. През последните 20 години индустрията за микрочипове затвори повече от 780 производствени завода в Съединените щати и премахна 150 000 американски работни места, като същевременно премести по-голямата част от производството си в чужбина – след като получи над 9,5 милиарда долара държавни субсидии и заеми.
С други думи, за да направят повече печалби, тези компании взеха държавни пари и ги използваха, за дапрехвърлят добре платени работни места в чужбина. Сега, като награда за това лошо поведение, същите тези компании са на опашка да получат огромна помощ от данъкоплатците, за да поправят щетите, които са причинили. Това може да има смисъл за някого. За мен няма смисъл.
Общо изчислено е, че пет големи полупроводникови компании ще получат лъвския пай от това дарение на данъкоплатците: Intel, Texas Instruments, Micron Technology, Global Foundries и Samsung. Тези пет компании са реализирали 70 милиарда долара печалби миналата година. Компанията, която вероятно ще се възползва най-много от тази помощ на данъкоплатците, е Intel. Нямам нищо против Intel. Желая им здраве. Но нека бъдем ясни. Intel не е бедна компания. Няма да пропадне.
През 2021 г. Intel реализира близо 20 милиарда долара печалби. По време на пандемията Intel разполагаше с достатъчно пари, за да похарчи 16,6 милиарда долара не за изследвания и разработки, а за обратно изкупуване на собствените си акции, за да възнагради своите ръководители и богати акционери. Миналата година Intel можеше да си позволи да даде на своя главен изпълнителен директор, Пат Гелсингер, компенсационен пакет от $179 милиона. През последните 20 години Intel похарчи повече от 100 милиона долара за лобиране и дарения за кампании, като същевременно изпрати хиляди работни места в Китай и други страни с ниски доходи. Звучи ли сякаш тази компания наистина се нуждае от корпоративно подпомагане?
Друга компания, която ще получи помощ от данъкоплатците съгласно това законодателство, е Texas Instruments. Миналата година Texas Instruments реализира печалба от 7,8 милиарда долара. През 2020 г. тази компания е похарчила 2,5 милиарда долара за обратно изкупуване на собствените си акции, докато е прехвърлила хиляди добре платени американски работни места в страни с ниски заплати.
През 1968 г. д-р Мартин Лутър Кинг младши каза: „Проблемът е, че твърде често имаме социализъм за богатите и груб капитализъм на свободното предприемачество за бедните." Страхувам се, че това, което Кинг каза преди 54 години, беше верно тогава и е още по-верно днес.
Чували сме много разговори в залите на Конгреса за необходимостта от създаване на публично-частни партньорства – и всичко това звучи много добре. Но когато правителството приеме индустриална политика, която социализира целия риск и приватизира всички печалби, това не е партньорство. Това е шуро-баджанашки капитализъм.
Според мен трябва да попречим на компаниите за микрочипове да получават помощ от данъкоплатците, освен ако не се съгласят да издават дялови участия на федералното правителство. Ако частните компании ще се възползват от щедрите субсидии на данъкоплатците, финансовите печалби, направени от тези компании, трябва да бъдат споделени с американския народ, не само с богатите акционери. С други думи, ако компаниите за микрочипове реализират печалба като пряк резултат от тези федерални субсидии, данъкоплатците на тази страна имат право да получат разумна възвръщаемост на тази инвестиция.
Освен това, ако компаниите за микрочипове получат помощ от данъкоплатците, те трябва да се съгласят, че няма да изкупуват обратно собствените си акции, да прехвърлят американски работни места в чужбина или да отменят съществуващите колективни трудови договори и трябва да останат неутрални при всякакви синдикални организирания.
Това не е радикална идея. Всички тези условия бяха наложени на компаниите, които получиха помощ от данъкоплатците по време на пандемията и това мина в Сената с 96-0 гласа.
В крайна сметка: нека възстановим индустрията за микрочипове в САЩ, но нека го направим по начин, който е от полза за цялото ни общество, а не само за шепа богати, печеливши и мощни корпорации.