Саймън Дженкинс
Това трябваше да бъде мафиотска смърт, без нужда от маневрата на Комитета от 1922 г. или гласуване на депутатите.
Когато мъжете в сиви костюми напуснаха Даунинг стрийт във вторник вечерта, те сложиха на масата нужния револвер и бутилка уиски. Борис Джонсън очевидно ги е хвърлил в кошчето. Майкъл Гоув, голям звяр в кабинета, беше един от онези, които настояваха премиера да подаде оставка. В сряда вечерта той беше уволнен и Джонсън също почти го хвърли в кошчето.
Партията на торите остава олигархия. В течение на деня безпрецедентните 40 министри и техните помощници напуснаха кораба на Джонсън. Те ще надделеят, но не още. Джонсън няма да си тръгне без кръв, пот и сълзи.
Ако се опита да се задържи следващата седмица, изглежда сигурно, че комитетът на партията 1922 ще се събере, ще промени правилата си и ще му гласува недоверие. Тщеславните му телевизионни заседания на кабинета ще изглеждат ужасно празни. Той не може да каже на кралицата, че командва парламентарно мнозинство.
В определен момент от един политически лидер не се изисква почтеност или дори компетентност. Въпросът е за просто достойнство. Умишленото самозалъгване на Джонсън през едно след друго фиаско на Даунинг стрийт би могло да мине през цялото време, ако се смяташе, че прикрива стоманено чувство за цел. Но няма да го направи, защото не крие нищо друго освен безпомощна амбиция, все още подкрепяна от робската подкрепа на банда второразредни приятели. Времето му изтече, но те няма да му кажат и той не може да го види.
Джонсън изглежда все още вярва, че може да претендира за популярен изборен мандат над главите на колегите си от парламента: мрачна пародия на продължителната кампания на неговия бивш почитател Доналд Тръмп в Америка. Но няма и не може да сработи. Във Великобритания пластове политическа мембрана отделят кабинета на министър-председателя от електората.
Проблемите, които събориха Джонсън – Партигейт, помияри с почести, оставката на лорд Гейдт (негов бивш съветник по етика) и разбира се обвиненията, отправени към неговия бивш заместник-главен камшик Кристофър Пинчър – може да не са въпроси на живота, войната и смъртта, но все пак те имат значение и техният кумулативен ефект го е лишил от авторитета сред колегите му и обществото.
Един министър-председател със способности и ръст може и да ги отхвърли, но Джонсън не е този министър-председател: извиненията му са половинчати, а средствата му са празни. Изглеждаше, че наистина не го е грижа за откровеността или истинността или за разбиране каква роля те трябва да играят в упражняването на властта.
Неговите последни забележки пред парламента в сряда внушиха надежда, че хората няма да приветстват внезапни катаклизми на Даунинг стрийт в момент на стрес в делата на нацията и мярка за неговия крах е, че колегите му вече са готови да поемат този риск. Това им е разрешено от британската конституция.
Джонсън напуска страната си в най-ужасната бъркотия, бъркотия, която ясно трябва да бъде символизирана от начина, по който той напусна. Той може да се оттегли в бункер, да беснее и дори да пренареди, но играта приключи. Няма да му бъде позволено да държи партията си и страната си като заложници повече.