Едва ли някой може да бъде доволен от промяната на ситуацията със сигурността в Европа. Преди 24 февруари избухването на голяма война се смяташе за малко вероятно. Въпреки различията между Запада и Русия имаше работещи отношения. Украйна живееше в мир, поне отвъд Донбас.

Путин унищожи всичко това и сега го представя като мащабна кампания срещу господстващия световен ред. За страна, която с право е описвана като бензиностанция с ядрени оръжия, това е дръзко твърдение. Срещите на Г-7 и НАТО през тази седмица показват, че това няма да му се размине лесно.

В международната политика има няколко надеждни закономерности. Една от тях е, че военната заплаха създава противотежест. Точно това се случва в момента в Европа.

НАТО укрепва източния си фланг, а за първи път американски войници са разположени за постоянно в Полша. Новата стратегическа концепция, приета от държавните и правителствените ръководители в Мадрид, пренасочва алианса към възпиране на Русия. Тя ще разшири защитния си чадър към Северна Европа, като направи този стратегически важен регион по-сигурен спрямо Путин. А Украйна, която плати висока цена за това, че ѝ беше отказана защита от Алианса, ще продължи да получава подкрепа.

Трудно е да се повярва, че Путин е приел всичко това спокойно, да не говорим за икономическите последици от войната за Русия. Той очевидно не е стратегът, за когото се представя.

Той все още може да спечели войната в Украйна. Но няма шансове срещу НАТО, която иска да отблъсне. Тя е по-обединена от всякога, дори Ердоган вече няма нищо против пренареждането на съюза. Европа отдавна се опитваше да установи сигурност с Путин. Сега, за съжаление, тази сигурност ще трябва да бъде гарантирана срещу самия Путин. А това все пак ще изисква много усилия, не само военни.

Бойчо Попов, редактор Елена Илиева