Планът на Турция да разшири буферната зона в Северна Сирия и да я използва за преместване на голям брой бежанци набира скорост, след като официални лица одобриха военен натиск, който според анализатори ще доведе до демографски промени в Сирия.

Въпреки че срокът не е определен, военните и политическите лидери потвърдиха, че се готви обширна операция за отдалечаване на кюрдското население от южната граница на Турция и за установяване на турски контрол на дълбочина от 18 мили в Северна Сирия.

Макар че не е изрично посочено, този ход включва преместване на сирийските араби в новите зони, в които Турция ще си осигури икономическо влияние и политическо одобрение на вътрешния фронт преди изборите следващата година. Кюрдското население, което доминираше по 800-километровата граница, ще загуби още влияние, след като бе принудено да напусне ключови градове по време на три турски набези през последните пет години.

Плановете за нова операция се оформиха бързо през последните седмици на фона на променящия се геополитически фон в Европа, като искането на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО даде възможност на Турция да настоява за собствените си вътрешни програми.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган отбеляза новия тласък в Северна Сирия, твърдейки, че това ще има двоен ефект от обезсилване на Кюрдската работническа партия (ПКК), която доминира в Североизточна Сирия, и допълнително отслабване на терористичната групировка „Ислямска държава". По-рано той обяви, че до 1 милион сирийски бежанци ще бъдат върнати от Турция.

Въпреки последиците си за регионалната сигурност, съобщението срещна приглушен отговор: САЩ изразиха „загриженост", но се нуждаят от турска подкрепа за амбициите на скандинавските държави да се присъединят към алианса.

Турските власти твърдят, че до 500 000 бежанци са се завърнали доброволно в Сирия през последните няколко години. Този брой обаче е силно оспорван, като защитниците на бежанците твърдят, че реалната цифра е близо 80 000 и твърдят, че много от тях не са се върнали по собствена воля.

Самах Хадид, ръководител на застъпничеството в Близкия изток в Норвежкия съвет за бежанците, каза: „Сирийците, с които разговарям в Истанбул или други градове живеят тук със семействата си, препитанието им е тук и не искат да се връщат в Сирия. Не виждам как изчистването на повече буферни зони ще създаде инерция за връщане. Фактът остава, че сирийските бежанци все още се нуждаят от защита и убежище. Никое правителство не трябва да ги връща насилствено и да ги тласка в пряк риск и несигурност. Уязвимите разселени сирийци не трябва да се използват като пешки в геополитиката."