Включват “реч на омраза” в списъка с тежките престъпления на ЕС

«Много скоро се очаква Европейската комисия да подложи на гласуване включването на “слово на омраза” и “престъпления от омраза” в списъка на тежките престъпления на ЕС. Това ще създаде сериозни предпоставки за злоупотреба и ще окаже сериозно влияние върху свободата на словото, убежденията и вярата». 

За това предупреждават 38 неправителствени организации, които са подкрепили петиция в защита на свободата на словото.

«Законите за „реч на омраза“ се основават на субективни и неясни термини, по които няма общоприета дефиниция в международните договори за правата на човека. Те се тълкуват различно и се налагат избирателно. Такива термини не могат да имат място в списъка с тежки престъпления на ЕС, като тероризъм и трафик на хора», посочват авторите на петицията. 

«Позицията на всяка една страна-членка на ЕС е от решаващо значение. Понастоящем България подкрепя тези политики, в лицето на правосъдния ни министър Надежда Йорданова.

Подкрепете петицията по-долу, за да можем заедно да защитим свободата на словото», призовават те.

Организациите публикуваха и отворено писмо до министърът на правосъдието, Президентът, Министерски съвет, Народното събрание, МВнР и Омбудсмана, в което настояват България да се противопостави на включването на “словото на омраза” и “престъпленията от омраза”, като “престъпления на ЕС”.

«Считаме, че субективни и отворени за интерпретация термини, по които няма ясни и общоприети от страните членки определения, нямат място в списъка с престъпления на ЕС, като тероризъм и трафик на хора.

Загрижени сме, поради начина, по който тези термини се прилагат, чрез съответното вътрешно законодателство, засягайки пряко свободата на словото, вярата и убежденията.

Въвеждането им ще доведе до нова форма на потисничество, дискриминация, несправедливост и разделение на обществото, поради несправедливо и неравностойно третиране на едно и също престъпление.

Терминът „слово на омразата“ няма общоприета дефиниция.

Той не е използван в нито един от основните международни договори за правата на човека и не е ясно определен от Европейския съд по правата на човека или друг международен съд», се посочва в писмото.