Жером Фурке
Решаващият кръг от президентската надпревара във Франция разкри, че страната е дълбоко раздробена. Точно както референдумът за Брекзит разкри разделенията на Обединеното кралство, във Франция сега имаме два избирателни блока, характеризиращи се с противоположни географски и социологически профили.
Разликата между тях е първо по поколения, като Еманюел Макрон привлече 70% от гласовете на хората над 65 години и 68% сред гласоподавателите на възраст от 18 до 24 години. Тези две групи споделят обща черта: нито една от тях няма значително присъствие на трудовия пазар.
Пандемията, войната в Украйна и инфлационният натиск може да са помогнали на Макрон да обедини възрастните хора, които вече са загрижени за заплахата за политическата стабилност, породена от Марин Льо Пен. Силно спорното обещание на Макрон да повиши пенсионната възраст с три години на 65 (което по-късно смекчи до 64) също увеличи подкрепата му в тази възрастова група. В края на краищата тези, които вече са се пенсионирали, бяха доволни от реформата, която обещаваше финансово укрепване на пенсионната система, без да им струва никакви лични жертви. Льо Пен, за разлика от това, предприе масивна атака срещу предложението, което засили подкрепата й сред голяма част от работещото население, разтревожено от перспективата да се наложи да чака още няколко години, за да получи държавната пенсия. Сред гражданите в трудоспособна възраст Макрон и Льо Пен бяха равностойни в анкетите.
Но пропастта между тези две различни френски нации, която се оформи при преброяването на гласовете на 24 април, е повече от поколенческа, тя е социологическа. Макрон спечели 74% от гласовете на висшите бизнес мениджъри и най-високо квалифицираните професионални класове, докато неговата съперничка отбеляза 58% сред гласоподавателите от работническата класа и заетите на чиновнически длъжности. Сред самонаетите и средната класа Макрон също имаше предимство, като спечели с 60%.
Това разделение между имащите и не-имащите във Франция е свързано отчасти с разликите в доходите (76% от гласовете сред тези, които печелят повече от 2500 евро нетно на месец, са за Макрон, срещу само 44% сред тези с по-малко от 900 евро), но е също и културно разделение. Във Франция, както и в Обединеното кралство, образователното разделение се превърна в определящ проблем, свързан с професионалното и доходното неравенство, но и защото води до различия в културните възгледи.
Така 78% от притежателите на висше образование гласуваха за Макрон, както и 63% от тези с основна университетска квалификация. От гласовете на хора, без образование или обучение извън бакалавърската степен 53% бяха за него, срещу 47% за Льо Пен. Що се отнася до френските избиратели без степен бакалавър, Льо Пен спечели с 56% от гласовете си. Въпреки че липсата на бакалавърска степен беше норма във Франция през 80-те години на миналия век, хората без такава сега са малцинство. По същия начин, бакалавър през 80-те години на миналия век беше ценен социокултурен маркер, докато днес това често е необходимият минимум. Търсещите работа без бакалавърска или основна диплома преди 40 години имаха достъп до редица работни места. Сега тези групи до голяма степен са ограничени до неквалифицирани роли или занаяти. Те са най-ниско платените и най-малко ценени. Сякаш това огромно усилие за повишаване на средното образователно ниво позволи на движението на Льо Пен да използва негодуванието и възприеманото чувство за културно и социално изключване сред онези, които не са успели да се изкачат по образователната стълбица.
Към това с може да се добави регионално разделение. Макрон спечели лесно в столицата с 85% от гласовете на парижани, но също така спечели големи мнозинства в основните френски градове: 81% в Нант, 80% в Лион и Бордо, 77,7% в Страсбург и дори 77,5% в Тулуза. Междувременно Льо Пен преобладава в „периферна" Франция - в малките градове, селските общини и западащите бивши тежки индустриални пояси.
Ако това социологическо и културно описание има поразителна прилика с електоралния пейзаж, който се оформи по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. или по време на Брекзит, това е защото едни и същи тектонски промени действат навсякъде. Глобализацията, синоним на постиндустриален упадък, концентрацията на богатство и висшисти в големите градове, но също и увеличаване на миграционните потоци, съчетано с образователна революция, дълбоко преконфигурираха западните общества. Старото ляво/дясно политическо разделение вече не се грижи за социално-икономически пейзаж, който ще продължи да изправя един срещу друг победителите и губещите на новия ред.
