През 1941 г. Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил се споразумяха за Атлантическата харта. Тяхното изявление за целите им за следвоенния ред, одобрено от други съюзници, се превърна в основата на ООН, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
Последва подготовка за съдебни процеси за военните престъпления. Същото направи и конференцията в Бретън Уудс по отношение на следвоенната икономическа система. Много преди военната победа лидерите, които се бореха във войната, започнаха да мислят за изграждането на мира.
Имаме нужда от същата далновидност и днес. Западните лидери показаха твърдост и единство в подкрепата си за Украйна след нападението на Владимир Путин. Те могат и трябва да направят повече. Но те също така, заедно с украинците, трябва да започнат да работят за мира, който искат да видят, ако руската окупация може да бъде отблъсната.
Очертаването на това как да се възстанови Украйна и нейното място в Европа не би било празна спекулация. То би имало реални ефекти. Когато оръжията замлъкнат, много хора все още ще бъдат изключително уязвими и предварителното планиране е от съществено значение за спасяването на животи. Изкристализирането на това, за което се борят украинците, не само помага за поддържането на морала им, но също така показва какво подкопават другите нации, ако се въздържат от подкрепа.
Физическото възстановяване е най-очевидната задача. Наскоро Олег Устенко, съветник на президента Владимир Зеленски, вече оцени руските щети върху икономическите активи на Украйна на 100 милиарда долара. Предизвикателството не е просто да се направят обещания за помощ, които да влязат заглавията, а да се гарантира, че целият капитал, който усилията за възстановяване може да поемат, тече без забавяне.
Приятелите на Украйна ще трябва да финансират реконструкцията – това е в техен интерес. Но бюрократичните процедури за помощ, които менажират работата на микро ниво с получателите, са неадекватни за мащабни строителни усилия, които трябва да бъдат бързи, без да се жертва качеството.
Корупцията в договорите за строителство е риск, разбира се. Но същото е и простото вдигане на цените в напрегнати ситуации – както показа опитът на Европа с обществените поръчки, свързани с ковид. Ето защо партньорите на Украйна трябва да работят с нея сега по механизмите за финансиране и доставка на материали. Радикалната прозрачност във финансирането, споразуменията „доверете се, но проверявайте“ при сключването на договори и големи предварителни поръчки могат да помогнат.
Моделите за реконструкция могат да бъдат тествани още днес в Западна Украйна, притокът на бежанци към която изисква незабавно нова инфраструктура, освен ако скорошните руски бомбардировки там не предвещават всеобхватни атаки върху цялата територия на страната.
Украйна се нуждае и от институционално възстановяване. Ако страната все още е свободна, когато боевете спрат, ще се отвори прозорец от възможности за дълбоки промени в начина, по който тя се управлява. Тези промени трябва да са към по-добро, а не към по-лошо. Като евентуален победител Зеленски, ако се заобиколи от най-големите професионалисти, ще бъде в състояние да освободи страната от олигархичната хватка и институционалната некомпетентност, които провалиха реформите в миналото.
Именно в този контекст ЕС трябва да разгледа молбата на Украйна за членство. Никога няма да има по-добър шанс за Украйна да „подобри“ управлението си, да утвърди това, с което ЕС обича да се хвали като свой „начин на живот“ в една насочена на запад нация с повече от 40 милиона души.
Същото може да се каже за инфраструктурата и реконструкцията, които не трябва да се правят евтино. Украйна трябва да бъде подготвена за интеграция не само с днешния ЕС, но и с неговото по-зелено и по-дигитално превъплъщение в бъдеще.
Задачата сега е да се начертае жизнеспособен път към ЕС за свободна Украйна. Това ще означава изоставяне на стария процес за присъединяване към ЕС глава по глава и вместо това да се изготви поетапен процес, в който украинските постижения вървят ръка за ръка с ползите от по-дълбоката интеграция. По настояване на Франция процесът на присъединяване вече теоретично беше адаптиран в тази посока.
Макар че „преговорите“ за членство са до голяма степен за привеждане в съответствие с правилата на ЕС, самите украинци трябва да определят най-добрите начини за постигане на това привеждане. ЕС трябва да работи с тях, а не да представя подробни институционални решения, които да се приемат пасивно. В един такъв процес Европейското икономическо пространство е естествена последна станция преди членството; трябва да се намерят други междинни спирки.
Всичко това зависи от изхода на войната, разбира се. Дори частична победа ще остави Украйна разконцентрирана, докато се подготвя за неизбежната следваща атака на Путин. Но несигурността не е извинение да не се планира. Друг израз на прозорливост от 1941 г. е изнесеният тайно от фашистки затвор манифест на Алтиеро Спинели, който призовава за обединена следвоенна Европа. Исторически дълг на лидерите на ЕС е да подготвят европейското бъдеще на Украйна днес.
