През повечето години светът върви към по-добро. Разбира се, това рядко се усеща, но това е човешката природа: ние се тревожим за катастрофите в новините - земетресението, войната, глада или пандемията - и пропускаме постепенния, но неумолим подем на производството, технологиите и разбирането. През последните десетилетия, както се отчита от социални учени като Ханс Рослинг, Макс Роузър и Стивън Пинкър, тези сили извадиха стотици милиони хора от бедността. Този процес може да се види в развитие, година след година, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Когато за последно направих това упражнение през 2019 г., беше лесно да се заключи, че животът се е подобрил. Но някои години са различни. Хаосът, предизвикан от пандемията от Covid, е най-голямото предизвикателство за контрола на човечеството върху собственото му състояние след пика на ядреното противопоставяне по време на Студената война. Тогава е интересно да се запитаме: стана ли светът по-добър през 2020 и 2021 г.? Или пандемията отбеляза реална стъпка назад в човешкия прогрес? Моите отговори съответно са: вероятно и не.

Може би е най-добре да се започне със самата пандемия. Въпреки че статистиката е само приблизителна оценка, пандемията е причинила досега около 275 милиона инфекции и 5 милиона смъртни случая, както и имаше драстично вторично въздействие върху стандарта на живот, като блокадите и ограниченията за пътуване ни отделяха от нашите семейства.

Появата на омикрон варианта прави особено изкушаващо да се чувстваме нещастни в момента, но в погледнато в перспектива Covid можеше да бъде много по-лош. Първо, след десетилетия без голяма пандемия, това, което се появи, можеше да бъде по-заразно и по-смъртоносно - много болести в миналото, включително SARS през 2003 г., убиваха повече от 10% от заразените. Това, което имаме, дава шанс на повечето хора да оцелеят. Второ, разработването на ваксини беше грандиозен успех. Лекарите разработиха иРНК технологията и приложиха почти 9 милиарда дози само за 21 месеца от началото на епидемията. Коронавирусът е ужасен, да, но не е катаклизъм.

Трето, важно е да се отбележи, че самият ни просперитет е това, което прави вируса толкова разрушителен. Развитите страни имат желание и са в състояние да платят висока цена, за да спасят малък брой животи. Преди 50 или 100 години животът щеше да си продължава по обичайния начин, докато болестта щеше да засяга много по-младо население. Независимо дали блокадите са добри или лоши, можехме да си позволим да направим избора.

Щетите, нанесени на световната икономика, са по-малки, отколкото можеше да се предполага от мащаба на събитието. Всъщност, забележително малки. В повечето богати страни БВП през 2021 г. все още е по-малък от 2019 г., но като цяло световната икономика нарасна с 2,6% по време на пандемията. Доказателство за това колко добре работи капиталистическата система е, че дори по време на най-екстремната здравна ситуация от един век, тя все пак осигурява достатъчно растеж, за да вади хората от бедността.

Има държави, особено зависими от туризма икономики или островни такива, като Тайланд или в Карибския басейн, където стандартът на живот се понижи, а някои много бедни страни, като Афганистан и Мианмар, претърпяха нови политически кризи, които заплашват да ги върнат назад с години. Но това е компенсирано от други развиващи се икономики, като Бангладеш, Китай, Виетнам, Етиопия, Гана и Кения, които загубиха известен растеж, но все пак са по-богати, отколкото бяха преди няколко години.

Засега човечеството преживява пандемията с непокътнат или дори подобрен материален просперитет. От друга страна обаче много заплахи за бъдещата ни сигурност и просперитет се усилиха.

Концентрациите на въглероден диоксид в обсерваторията Мауна Лоа се покачват неумолимо, от 414 частици на милион през 2019 г. до почти 420 през 2021 г. Въпреки че въглеродните емисии спаднаха по време на пандемията, те бързо се възстановиха. Обсерваторията заяви, че не е констатирала забележим сигнал от пандемията при измерване на концентрацията на въглерод в атмосферата.

Климатичната среща на ООН (COP26 в Глазгоу) беше разочароваща както винаги. Обнадеждаващите новини дойдоха от частния сектор: 2020 и 2021 бяха годините, в които електрическите превозни средства започнаха да стават масови. Те осигуряват още един технологичен градивен елемент за бъдеще без вредни емисии. Все още са необходими и много други, но този напредък вдъхва надежда.

Това не може да се каже за геополитиката обаче. Една определяща съставка на глобалния растеж от 1989 г. насам са мирът и сигурността. В Тайван и Украйна това вече не изглежда гарантирано, което поставя под въпрос цялата глобална търговска система, на която разчита просперитетът. Има обезпокоителни признаци за нова надпревара в ядрените оръжия между САЩ, Русия и Китай - те все още са фаворит за това как човечеството в крайна сметка ще се самоунищожи.

Най-лошото е, че това беше период на отстъпление за демокрацията. Според Freedom House 2020 г. е била най-лошата в 15-годишния период на упадък за демократичното управление. Пандемията беше благодат за автократите и трудно предизвикателство за либералните демокрации. В дългосрочен план свободата и просперитетът са преплетени.

Като цяло човечеството стана малко по-проспериращо, но основите на този просперитет, като мир, екологична стабилност и либерална демокрация, се разклатиха. Да кажем, че резултатът е равен. Това е най-лошата оценка, която човек би дал от десетилетия. Тъй като това беше постигнато в условията на пандемия обаче, може би все още има основание за настроение.

Петър Нейков, редактор Елена Кирилова