Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер произнесе реч на откриването в Берлин на изложба, посветена на съветските военнопленници. Германците са длъжни да съхраняват паметта за убийственото варварство през ХХ век — разпалената от нацистите Втората световна война, убеден е той. Речта на президента е пълна с призиви към съвременниците му.
Германският федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер произнесе реч в Берлин за нападението на Германия срещу Съветския съюз преди 80 години. Той заяви, че Германия трябва да помни престъпленията, извършени по време на Втората световна война в Източна Европа. В същото време Щайнмайер изброи местата, които олицетворяват «немското варварство».
Във връзка с 80-годишнината от нападението на Германия срещу Съветския съюз, федералният президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер призова германците да помнят тази война и престъпленията, свързани с нея, и в същото време да правят това по-активно, съзнателно и в детайли. Щайнмайер заяви това по време на мемориалното събитие в Карлсхорст, тоест на мястото, където през май 1945 г. беше подписан актът на капитулация на Германия. Сега в тази сграда се помещава Германско-руският музей, чиято експозиция разказва за историята на последната война.
Щайнмайер заяви, че на 22 юни 1941 г. „е започнала радикализацията на войната и нейното превръщане в безумието на пълното унищожаване“. Той каза, че още от първите дни офанзивата на германските войски е била ръководена от омраза: антисемитизъм и анти-болшевизъм, расово безумие срещу славянските и азиатските народи на Съветския съюз. Нацистка Германия уби 27 милиона души, унищожени, умъртвени, измрели от глад, измъчвани до смърт с принудителен труд. 14 милиона от тях са мирни жители. Според Щайнмайер германците не са вниквали в историята на тези престъпления в Източна Европа твърде дълго и „е дошло времето да запълним тази празнина“.
„Пленниците бяха лишени от правото да бъдат считани за хора“
В речта си Щайнмайер не ограничи отговорността за войната за изтребление само до националсоциалистите. Той каза, че „престъпната завоевателна война се водеше във военната униформа на Вермахта. И за нейната жестокост имат вина и войниците от Вермахта.»
Той добави, че „на нас, германците, ни отне много, твърде много време, за да признаем този факт пред себе си“. Колкото и да е трудно, това време ще трябва да се помни:
„Споменът за този ад, за абсолютната ненавист и разчовечаване на другите хора — тази памет остава задължение за нас, германците, и предупреждение за целия свят».
Президентът заяви как споменът за «това немско варварство», което опустоши континента и в крайна сметка раздели света, може да се задълбочи в бъдеще. Той посочи места, където са били извършени престъпления или са се провели кървави битки, но които в Германия никой не помни.
Президентът попита:
„Кой в Германия познава Мали Тростенец близо до Минск, където са били убити най-малко 60 хиляди души между 1942 и 1944 г.?
Или село Хатин, което през лятото на 1943 г. е сравнено със земята и всички негови жители са избити, половината от които са деца? Кой познава Корюковка в северната част на Украйна, където в рамките на два дни 6700 мъже, жени и деца станаха „жертва на най-мащабната и жестока наказателна акция от Втората световна война?“
Щайнмайер припомни и град Ржев, разположен недалеч от Москва, където Червената армия в безкрайната битка загуби над един милион убити и ранени войници. Той попита и за град Мизох, чието цяло еврейско население е разстреляно пред портите на града за един ден. Само пет снимки, направени от някакъв германски жандарм, напомнят днес за местопрестъплението, където понастоящем се простира спокоен хълмист пейзаж.
Петя Паликрушева
