Републиките в Централна Азия вече не са просто буферна зона за Русия. Пред лицето на нарастващата конкуренция в света Москва активно развива ЕврАзЕС и го управлява с меки методи. Централна Азия е изключително важна за Русия. Но напоследък и Турция, а и САЩ проявяват интерес към региона.

Докато разполагаше войски по западната граница на Русия с Украйна, а след това ги изтегляше, което привлече широко внимание, в друг буферен регион — Централна Азия — Русия предприе дипломатически стъпки. На 30 април държавните и правителствените ръководители на Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС) — Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия, както и страни наблюдатели — се срещнаха в Казан.

Няколко дни преди срещата руският министър на отбраната Сергей Шойгу отпътува до Таджикистан и Узбекистан, който е наблюдател в ЕврАзЕС. Разбира се, няма нищо ново в сътрудничеството на Русия със страните от Централна Азия. И двете срещи изобразяват промените в руската стратегия: от спорадични действия през последните десетилетия се преминава към нещо по-постоянно и конкретно. Пред лицето на нарастващата конкуренция за регионално влияние и намаляването на политическия и икономически капитал за защита на своите интереси, Москва се опитва да развие ЕврАзЕС и да го управлява с меки методи.

Централна Азия остава критичен регион за Русия

Благодарение на огромната дължина на границите си, Съветският съюз надеждно гарантира сигурността на Русия. Тази сигурност изчезна с разпадането на СССР. След стабилизирането на Русия тя започва да се фокусира върху западната си граница, където движението на изток на НАТО и ЕС представлява непосредствена заплаха. А страните от Централна Азия съхраниха тесните си връзки с Русия.

Освен това страните от Централна Азия бяха въвлечени в различни териториални конфликти. Това намали шансовете те да се обединят в някакъв съюз, противопоставящ се на Русия.

Но в същото време Централна Азия все още остава критичен регион за Москва. Това е буферна зона, разделяща Русия от Китай и останалата част от Азия. Особено важен е Казахстан, който има естествени граници с Русия, което означава, че нестабилността в бившите съветски републики от Централна Азия може лесно да се прелее на руска територия.

За Москва е важно да защити своя значителен индустриален потенциал, съсредоточен по границата с Казахстан, както и транспортните пътища, свързващи централната част на Русия със Сибир и Далечния изток и преминаващи или близо до Казахстан, или директно през негова територия.

Един от най-динамичните региони в света

Централна Азия има потенциала да се превърне в един от най-бързо развиващите се региони в света в производството и транспортирането на нефт и въглища. И затова привлича вниманието на външни играчи като САЩ, Иран, Турция и Китай.

Русия продължава да бъде гарант за сигурността на Казахстан, Киргизстан и Таджикистан в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, тя създава военни бази и други съоръжения в региона.

По време на последното си посещение в Узбекистан руският министър на отбраната Сергей Шойгу излезе с инициатива за създаване на фронт срещу талибаните. Тя ще бъде подкрепена от създаването на съвместна система за противовъздушна отбрана с Таджикистан и ново стратегическо партньорство с Узбекистан. Това партньорство се основава на инициативата на Вашингтон, който надява, че след изтеглянето на западните войски от Афганистан Узбекистан ще служи като резервна крепост в борбата срещу афганистанските терористи.

Ако тази нова стратегия се окаже жизнеспособна, Русия ще увеличи значението си в региона с минимални усилия. По-важното е, че ако го направи, това няма да предизвика отговор от трети страни. Китай няма да се противопостави на това, тъй като Пекин се нуждае от стабилна Централна Азия, за да приложи стратегията си «Eдин пояс, един път». Ако страните от Централна Азия образуват единно икономическо пространство, транспортирането на стоки ще бъде свързано с по-малко бюрократични пречки.

Петя Паликрушева