Тези дни инвеститорите залагат на повишаване на цените на акциите в бъдеще, макар да са на пълно наясно, че рекордните равнища сега не отразяват реалната икономическа ситуация.

На път ли сме да станем свидетели на един от най-големите спекулативни балони на финансовите пазари? Макар един бърз поглед върху стойността на акциите на борсите да показва нагледно, че тя е изключително висока, и при все че тези рекордни нива изглежда не са подплатени от каквото и да било възстановяване на реалната икономика, отговорът на този въпрос остава деликатен по една проста причина: ние не знаем бъдещата фундаментална стойност на реалната икономика, а оттам – и на финансовите активи.

При тази отправна точка на неизвестност, финансовите изследвания се опитват да осигурят методи за откриване на финансовите балони.

Редовно повтарящ се елемент от борсовата търговия

Отговорът на въпроса дали има балон на финансовите пазари изисква на първо място да бъде дадена дефиниция какво представлява той и може би преди всичко какво не е. Балон, това не е непременно внезапен растеж на борсовите индекси. Повишението може да е напълно нормално, ако отразява увеличаване на реалното богатство в момента или в бъдеще.

Балон това не е и просто грешка, като довелата до стремителното поскъпване на акциите на китайска компания съименник на американската Zoom през март миналата година. На практика най-простата дефиниция на балон е значително повишаване на цените, последвано от внезапна корекция, които не се дължат на промяна на фундаменталната стойност на активите. Няма връзка между пазарната и реалната стойност.

От самото си създаване финансовите борси, и в по-малка степен някои реални пазари, преживяват балони. Класически пример е манията по лалетата с главоломното поскъпване на тези цветя в Нидерландия през 1637 година. Тогава една-единствена луковица се е продавала на цената на малък замък. Друг пример за балон е Южноморската компания, чиито акции поскъпват осем пъти за няколко месеца през 1720 г. без видима причина.

В по-ново време акциите, недвижимите имоти, суровините, облигациите и сега актуалният биткойн са все активи, които са се превръщали през някакъв период в балон. Що се отнася до криптовалутите, много икономисти поддържат тезата, че те са постоянен балон, тъй като теоретично нямат никаква фундаментална стойност.

На практика наличието на балони на пазарите (финансовите и реалните) изглежда е резултат от поведението на икономическите агенти, което не се променя. Опитни изследвания, контролиращи точно реалната стойност, показаха тенденция пазарните играчи да предизвикват балони, със стремителни повишения и спадове на цените, които в голяма степен наподобяват на ситуации в реалната икономика и не са свързани по никакъв начин с промяна на реалната стойност на търгуваните активи.

Що се отнася до неотдавнашния балон с GameStop, организиран в социалната мрежа Reddit, проучванията показаха, че координацията между икономическите играчи само увеличава балоните.

И така, въпреки няколко редки алтернативни гледни точки, изследванията се обединяват около тезата, че балоните са редовно повтарящ се елемент от икономическия живот на реалните пазари, а следователно и на финансовите борси.

Често рационални балони

Тогава ставаме ли свидетели днес на финансов балон? Отговорът на този въпрос изисква да бъде направена разлика между два вида балони: рационалните и ирационалните.

Вторите са онези, за които се сещаме най-често. Те се дължат на ирационалното поведение на борсовите играчи, дефинирано най-общо като неспособност да се действа напълно разумно, която води до експлозивни явления на финансовите пазари. Изследователите са документирали такива ирационални балони, които могат да бъдат приписани, например, на грешки в изчисленията или на неправилно поведение като прекалена самоувереност.

Колкото и странно да изглежда обаче, на пазарите най-често се наблюдават не ирационалните балони, а рационалните. Но как един балон може да е рационален?

Той е такъв, ако борсовите играчи са напълно наясно, че цената на активите няма връзка с фундаменталната им стойност, но възнамеряват да се възползват от тази ситуация, за да спечелят. Инвеститорите правят съвсем преднамерен залог, че балонът ще продължи да се надува още известно време и че самите те ще успеят да излязат от него преди да се спука.

На практика те знаят добре, че пазарите в крайна сметка ще се сгромолясат, но залагат на вероятността, че няма да са „последният глупак“. Или с други думи инвеститорите влагат средства в ускоряването на повишението на цените – помислете си за последния път, когато сте видели биткойнът да поскъпва главоломно.

Това следователно са самосбъдващи се пророчества, пред които регулаторите и централните банки са безсилни. По-голямата част от балоните в последно време (като Дот-ком балона от 2001 г. с цените на акциите на интернет компаниите) могат да бъдат обяснени именно с този механизъм.

Технологичните пазари – благодатна почва

Неотдавнашни изследвания позволиха да бъдат установени балонните периоди на фондовите пазари, като се започне от неконтролираното ускоряване на растежа на цените. Какво тогава да мислим за пазарите днес, като имаме предвид доказаните от практиката принципи?

Ако погледнем движението на четирите водещи индекса (Nasdaq, S&P 500, CAC 40 и DAX), можем лесно да разпознаем срива на акциите заради Ковид.

На американските пазари и по-конкретно индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq, обаче забелязваме много бързо обратно повишаване на курсовете, което в повечето случаи надхвърля първоначалното им равнище и не спира да се ускорява. Това ускоряване на ръста на цените в кратък интервал от време е симптом на рационалните балони.

Ще са необходими по-задълбочени изследвания, за да бъдат направени заключения, но фактът, че това явление на ускоряване е особено видимо при Nasdaq, изглежда обезпокоителен: пазарите на новите технологии като цяло, и по-конкретно Nasdaq, са известни с това, че благоприятстват и са преживявали често периоди на бурен растеж.

Изследователи предложиха рационални обяснения на това много бързо възстановяване и подем: изключително либералната парична политика на централните банки, експлозивният растеж на наличните спестявания, индивидуалните инвестиции и очакването на това възстановяване.

Всички тези аргументи са верни и дават рационални обяснения на повишаването на цените. Както обаче вече сме виждали, балоните също могат да бъдат напълно рационални. Тези аргументи не обясняват най-вече продължителния (и самоподхранващ се) растеж.

Рационалността на инвеститорите следователно не предполага пазар без балони, а точно обратното. Все по-бързото ускоряване на повишаването на цените на финансовите пазари, което наблюдаваме днес, следователно остава обезпокоително: напълно възможно е то да е признак за надуването на голям финансов балон.

Пол-Оливие Клайн* , в. Трибюн