„Не знам дали ще се кандидатира през 2024 година или не. Но ако го направи, почти съм сигурен, че ще спечели номинацията. "
Така казва Мит Ромни, единственият републикански сенатор, който е гласувал два пъти, за осъждането на президента Доналд Дж. Тръмп при процедурата за импийчмънт.
Но възможно ли е Тръмп да спечели номинацията през 2024 г.?
На какво ни учи историята за републиканските президенти, които след загубата на Белия дом се връщат, за да го спечелят отново?
Е, честно казано, няма такава история.
Помислете. Четирима републикански президенти през 20 век са победени, докато са се опитвали да спечелят втори мандат. Никой не е номиниран отново.
Уилям Хауърд Тафт загуби Белия дом от Удроу Уилсън през 1912 г. и дори се кандидатира зад третия кандидат, бившия президент Теодор Рузвелт. Тафт никога повече не се кандидатира, но продължи да служи като главен съдия на Съединените щати.
Бившият президент Теди Рузвелт обмисляше да се кандидатира отново през 1920 година, но почина на 60 г. през януари 1919 година в Сейгъмуур Хил.
След като президентът Хърбърт Хувър губи от Франклин Делано Рузвелт през 1932 г., той никога повече не се кандидатира.
Джералд Форд, изтърпявайки втория мандат на Никсън, загуби от Джими Картър през 1976 година. и се оттегли завинаги , както направи и президентът Картър, след като загуби от Роналд Рейгън през 1980 година.
Джордж Буш старши загуби Белия дом през 1992 година и се оттегли от избирателната политика, за да не се кандидатира никога повече отново.
Що се отнася до Доналд Тръмп, който може да се кандидатира през 2024 г. и да спечели евентуално номинацията на Републиканската партия, то той наистина държи силни карти, които никой друг бивш държавен глава на Съединените щати не е държал, освен може би Рузвелт.
Тръмп има много и лоялни последователи. В момента три четвърти от всички републиканци го виждат като свой лидер. Той спечели 74 милиона гласа, най-високият общ брой гласове, който някога президент или губещ кандидат за президент е взимал в историята на Съединените щати.
Лоялността им е проследима до постигнатото от Тръмп, с кого и как се е борил, както и новите проблеми, които той въведе, и с които стана неизличимо свързан.
Най-важното сред тях е борбата му за осигуряване на южната граница срещу безкрайни нелегални нахлувания на мигранти.
Неограничената имиграция от Юг, превръщането в страна от Третия свят на Америка, е истинската екзистенциална заплаха, която иначе „изменението на климата“ твърди, че е.
Доналд Тръмп също успя да въведе традиционната платформа на Републиканската партия за ниски данъци и дерегулация, създавайки рекордно ниска безработица - преди пандемията да удари през март 2020 г.
Неговият опит за издигане на строги конструкционисти, конституционалисти и консерватори във федералните съдилища и трите празни места на Върховния съд е без аналог в историята на съвременната Републиканска партия.
Тръмп също така създаде връзка със Средна Америка, като се изправи срещу медийте, чието отношение към него беше безмилостно омразно и враждебно.
„Обичаме го заради враговете, които си е създал“, се казва за Гроувър Кливланд.
Той внесе нов и уникален дневен ред в Републиканската партия.
Той замени глобалистическата идеология за свободна търговия с национализъм. Той се зае да възстанови изчерпаната производствена база на Америка и да възстанови нейната икономическа независимост.
По времето на Тръмп лозунгът „Америка на първо място“ започна да представлява нова външна политика, при която богатите и проспериращи съюзници носят по-голямата част от собствената и общата отбрана.
Той искаше американците да направят националното си изграждане тук, в Съединените щати.
Въпреки че белтуейските русофоби попречиха на президента Доналд Тръмп да постигне сближаването, което искаше, и с което не успя да ни измъкне от вечните войни в Близкия изток, той все пак изтегли американските сили в Сирия, Ирак и Афганистан и ни предпази от всеобхватна война с Иран.
Има следователно една конкретна програма на Тръмп, с която той е свързан конкретно, която се превръща в дневен ред на проблемите на консервативното движение и на партийната база, ако не и на партийните елити.
И все пак недостатъците на номинацията на Доналд Тръмп остават големи.
В края на краищата той загуби през 2020 г. Той беше ощетен от продължилата месеци битка, в която целеше да докаже, че Байдън е бенефициент на откраднати избори.
Нападението на Капитолия на 6 януари от бойци от МАГА движението бе хвърлено като вина върху Тръмп и стана причина и повод за втория му импийчмънт, при който всеки демократичен сенатор и шестима републиканци гласуваха да го осъдят.
Дори някои от гласувалите за оправдание, като лидера на малцинството в Сената, Мич Макконъл, го обявиха за виновен в подстрекателството на тълпата.
Освен това Тръмп е изправен пред истинска буря от правни предизвикателства и обвинения, които ще навредят на репутацията му, бизнеса му и него лично.
През 2024 г. Тръмп ще навърши 78 години, възрастта на Джо Байдън днес. И между сегашно време и 2024 година със сигурност ще има значително изтощение в подкрепата сред 74-те милиона, гласували за Тръмп.
Но ако Ромни е прав и Тръмп има силата, която би могла да го направи номиниран през 2024 г., тази сила със сигурност ще бъде достатъчна, за да наложи вето или да потопи всеки потенциален номиниран, който няма благословията на бившия президент.
И след като видяхме двамата кандидати за 2020 г. отблизо през последните седмици и месеци, не изглежда ли Тръмп по-вероятно да бъде републикански лидер на своята партия, отколкото бавният „Сънлив Джо“ би изглеждал като номиниран от Демократическата партия след 44 месеца?
Пат Бюканън, Превод: СМ
