Карантината предизвика дългоочакваната структурна криза

Тези, които си спомнят есента на 2008 г., не могат да не си припомнят многобройните дискусии относно протичането на кризата: според сценария „V“, „W“, „U“ или дори „L“. Всъщност в действителност той просто се оказа „L“ (ако честно преброим парите за емисии и ги извадим от фиктивната капитализация на активите при изчисляването на БВП), но сега няма да спорим за това.

И нека обърнем внимание на тази статия ... Която отново, на нов етап, ни връща към прословутите букви. Отново няма да спорим, тъй като авторът (авторите) на статията, разбира се, мислят в либералната парадигма и следователно те имат лоша икономическа адекватност. Но бих насочил вниманието ви към друго обстоятелство, не по-малко важно.

Онези, които четат макроикономическите обзори на Фондацията за икономически изследвания „Михаил Хазин“, няма как да не обърнат внимание на факта, че още в средата на лятото казахме, че „растежът на възстановяването“ след карантинната рецесия явно изостава от показателите, които обещават политиците и официалните „експерти» в икономическата наука. Всъщност ние също дадохме теоретична основа за това, тъй като карантината за COVID-19 стартира дългоочакваната структурна криза.

Но активната пропаганда "до есента всичко ще се върне на своите места" продължи и бизнес общността продължи да подхранва надеждите. И само през последните две седмици (които отново отбелязахме в рецензиите), най-накрая стана ясно, че трикът не работи ... Срамно е, досадно е, но гореспоменатите „експерти“ не можаха да се успокоят. И накрая, в споменатата статия, макар и косвено, се казва, че достигането на състоянието на началото на годината, най-вероятно няма да стане ... Не, това, разбира се, ще стане рано или късно, но малко по-късно, след следващата „рецесия“.

Споменаването на чисто цикличния термин „рецесия“ в този контекст обикновено е неразбираемо (какъв икономически цикъл се е състоял през няколко месеца, от април до август тази година?), Но тук най-вероятно има място или пропаганда, или самозомбиране. Или може би и двете. Факт е, че съвременната „основна“ икономическа теория, от една страна, не предвижда никакви други спадове, с изключение на цикличните. Тоест, в съответствие с нея има само рецесии. Освен това тя забранява "дългите" рецесии (вече не помня колко месеца отделят за този процес). Но и тук не можете да отидете никъде, дългите депресии, характерни за ПИК-кризите (вж. „Спомени за бъдещето“), не изчезват от историята. И поради тази причина икономическата статистика се фалшифицира.

По-точно, методиките се променят през десетилетията, така че депресиите с продължителност 10 години (1932-41 и 1971-80) могат да бъдат представени като комбинация от два кратки цикъла с (относително) дълги рецесии, разделени от малък, но период на растеж. И воала! Основната теория се потвърждава, можете да получите още един Нобелов медал. Единственият проблем е, че това няма много общо с реалността.

В действителност от 2008 г. (началото на следващата, четвърта криза на ПИК) се наблюдава дългосрочен спад с всички негови механизми. Той се компенсира от постоянни емисии (подробностите са описани в същите „Спомени за бъдещето“), част от които са формализирани чрез чисто счетоводни методи като растеж на БВП (поради преоценка на произведената добавена стойност). Но рецесията не води до никъде, това се вижда ясно в нарастването на социалното и политическото напрежение в света (хората не могат да бъдат заблудени тук, те виждат, че стандартът им на живот като цяло пада; малкият бизнес, между другото, също вижда това). И в такава ситуация опитите да се живее във фантастичен свят неизбежно водят до груби грешки.

Никой не иска да признае грешките си. Следователно, явно или неявно, икономическите „експерти“ (кавичките са ясни защо, те самите се мислят за истински специалисти и със сигурност по този начин действат в публичното поле) се опитват да доведат настоящата ситуация до такава, която вече е достатъчно разпространена. Тоест, момчета, не се притеснявайте, да, ситуацията не е много добра, но това вече се е случило, спомнете си 30-те и 70-те години на миналия век, точно същата картина, ние сме точно в средата на тази „двойна рецесия“. Е, коронавирусът също съсипа всичко, не сме ние, това са обективни обстоятелства, фактор с непреодолима сила ...

И е необходимо да се даде „умна“, „теоретична“ основа за такава картина, която сега ще започне (вече е започнала) да се вменява на масите. Е, тоест на нас с вас. И въпреки че от 2008 г. са минали 12 години, тоест рецесията продължава дори по-дълго от предишните подобни периоди (което нашата структурна теория обяснява перфектно и ясно), подобна конструкция позволява да се получат още 5-6 години. И там ... Или емирът ще умре, или магарето. След това разбери кой е бил по-добре запознат с богословието ...

Като цяло започна поредната пропагандна кампания, чиято същност е да заблуди мозъка на заинтересованите хора, така че те да не задават ненужни теоретични въпроси и да не посочват проблема с квалификацията на експертите и мениджърите. Проблемът е, че за разлика от ситуацията през 70-те, да не говорим за 30-те, този път има ясна и разбираема икономическа теория, която обяснява, че всички тези разсъждения са лъжа! И въпреки че тя все още не е много разпространена, особено в западния свят, тя вече съществува и няма да е възможно да се замълчи за нея. Така че мисля, че този път пропагандната кампания от страна на майнстрима няма да бъде толкова ефективна, колкото преди.

Михаил Хазин   Превод: М.Желязкова