По време на Карибската криза на президента Кенеди му бяха нужни 12 часа, за да дешифрира посланието на Хрушчов, а светът беше на крачка от ядрената война в продължение на 13 дни. Вашингтон предложи да се установи гореща линия за спешна комуникация между страните. Как работеше „червеният телефон“ и какъв текст изпратиха американците до Москва като проверка на връзката?
СССР направи това като ответни действия срещу разполагането на ядрени сили на САЩ в Турция.
В началото на 60-те години целият свят със затаен дъх следеше развитието на един от най-острите епизоди от Студената война между САЩ и Съветския съюз. В продължение на дълги 13 дни (16-28 октомври 1962 г.) светът преживя Карибската криза, която избухна, след като американските разузнавателни самолети откриха съветски ракетни площадки в Куба, способни да носят ядрени бойни глави. През този период напрежението между двете ядрени сили се увеличи до безпрецедентни нива, заплашвайки да ескалира в ядрена война, която можеше да унищожи цялото човечество.
За щастие светът успя да преодолее Карибската криза благодарение на преговорите между американския президент Джон Кенеди и първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов. В продължение на няколко дни Пентагонът и Кремъл обменяха съобщения чрез телеграфни и радио връзки, което в крайна сметка доведе до разрешаване на кризата. И на 5 август 1963 г. бе подписан Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата.
“Горещата линия” Вашингтон – Москва
Въпреки споразумението между Москва и Вашингтон, процесът на развитие и подобряване на комуникацията между съветските и американските служители отне повече от 9 месеца. Всъщност горещата линия беше телетайп, а не телефонна линия или червен телефон. Всички необходими материали: мастило, части и декодери за превод идват от Норвегия, тъй като американците и руснаците предпочитаха да разчитат на неутрална трета страна, защото се страхуваха от шпионаж.
През август 1963 г. комуникационната система между двете страни била готова. САЩ изпратили пробно съобщение до Москва, съдържащо всички букви от латинската азбука и арабски цифри. Текстът бил следният, в превод на руски: „пъргавата кафява лисица прескочи ленивото куче 1234567890“. Съветският съюз отговорил, като изпратил дълго съобщение, описващо времето в Москва.
Първоначално американците опънали комуникационната линия до Пентагона, а до 1978 г. я разширили до Белия дом. От своя страна Съветският съюз обявил, че е опънал „гореща линия“ до Кремъл. Но други информирани източници се усъмнили в истинността на твърденията и заявиха, че «горещата линия» е свързана с друго тайно и непознато място в Москва.
Мечтата за “гореща линия” се сбъднала благодарение на система от дълги телефонни кабели, прокарани по дъното на Атлантическия океан, преминаващи през Нюфаундленд, Шотландия и Скандинавия. Първата подводна трансатлантическа телефонна кабелна система се наричала TAT-1. Заслужава да се отбележи, че често имало технически проблеми със системата, което принудило американците и руснаците да отворят втора линия.
През следващите десетилетия горещата линия претърпяла много промени. В края на 70-те години американците и руснаците разчитали на спътникова връзка. През 1985 г. към системата били добавени факс-машини, а през 2007 г. — компютри, което улеснило изпращането на имейл съобщения между двете страни.
За първи път американският президент Линдън Джонсън използва горещата линия Вашингтон-Москва. Той изпратил няколко послания до председателя на Министерския съвет Алексей Косигин по време на Шестдневната война. Горещата линия се използва и от други американски лидери по време на глобални кризи, като засилващите се търкания между Индия и Пакистан, войната в Персийския залив и разполагането на съветските войски в Афганистан.
Петя Паликрушева
