Демократите предоставиха на най-оспорвания и темпераментен президент в новата американска история възможността да се представи като защитник на здравия разум и стабилността, на спазването на законите, оптимизма и достойнството.
Доналд Тръмп отново дължи спасението си на демократите. Американският президент все още е на опашката в социологическите проучвания, но през последните седмици успя да възстанови на пръв поглед отчайващата си позиция благодарение на идеологическите отклонения на опонентите си.
През пролетта пандемията на Covid-19 и предизвиканата от нея икономическа рецесия разкриха границите на един президент, който винаги е предпочитал коментарите пред действията, сарказма пред организацията и предизборната кампания пред ръководенето на ежедневните дела. Изправен пред безпрецедентна здравна криза, Тръмп реагира както обикновено: със смесица от объркана непринуденост и самореклама, избягвайки ловко отговорностите си, мъмрейки противниците си и прославяйки въображаемите си успехи.
Ревнувайки от популярността на научните експерти, слабо съсредоточен върху техническите подробности и въпросите на общественото здраве, обсебен от собствения си образ, Тръмп остави отделните щати да се оправят сами и често в конкуренция помежду си или с федералното правителство за доставката на медицинско оборудване. В разгара на националната криза, американците откриха един слаб лидер, който вместо да обедини страната в колективното усилие, продължи да прави това, което умее най-добре: разделя, измъква се, дестабилизира.
Президент обединител
За част от консервативния електорат, който досега предпочиташе да пренебрегва неговите крайности, тази проява на некомпетентност в период на криза, стана обезпокоителна. Дори и да запази база от привидно безусловни привърженици, подкрепата за Тръмп в социологическите проучвания намалява. От лятото 65 процента от американците заявяват, че нямат доверие на президента за справянето с пандемията. От своя страна демократите сякаш бяха разбрали нуждата от благоприличие, здрав разум и управление, избирайки най-центристкия и класически от всички кандидати, Джо Байдън, колкото предпазлив, толково и консенсусен, още по-възрастен от Тръмп.
В края на май заснетата на видео смърт на Джордж Флойд, който агонизира под коляното на полицай от Минеаполис по време на арест, също разкри ограничената способност на Тръмп за съпричастност, докато мнозинството американци бяха искрено шокирани от случилото се. Но в Минеаполис, както и в други градове, предизвиканите от това събитие демонстрации бързо се изродиха в плячкосване и палежи, които избраниците демократи избягват да осъждат или се задоволяват да не ги одобряват вяло. Наред с това колективната емоция бе яхната от движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение), организация, разположена крайно ляво в американския политически спектър. Исканията вече не са за расова справедливост. За тези радикални активисти цялото американско общество е обвинено и по определение виновно; белите по природа са расисти, мълчанието им е насилие; от самото си създаване САЩ са режим на апартейд, който трябва да бъде свален. Движението нападна символите. Статуите на важни фигури на Конфедерацията бяха свалени, след това на основателите на страната или на личности като генерал Юлисис Грант, победител в Гражданската война, Христофор Колумб, Теодор Рузвелт. Лудостта на културното левичарство на американските университети заля улиците.
С много верен политически инстикт Тръмп улови представилата се възможност.
Той категорично осъжда грабежите, изпраща федерални агенти в градовете, в които демонстрациите са станали редовни, като Портланд (Орегон). Но най-вече промени словото си на разделение и озлобление, за да се представи като президент обединител, защитник на здравия разум и ценностите на Америка. На 4 юли, по време на американския национален празник, той припомни в подножието на връх Ръшмор важните фигури в американските история от всички раси и епохи.
Дори и пандемията да не спира и рецесията да продължава, Тръмп вече не изпуска новата си тема: законът и редът, но също така и вяра в бъдещето и способността на САЩ да се преоткрият. Демократите предоставиха на най-оспорвания и темпераментен президент в новата американска история възможността да се представи като
защитник на здравия разум и стабилността, на спазването на законите, оптимизма и достойнството.
Изборите на 3 ноември все още далеч не са спечелени от Тръмп, но благодарение на своите противници, неговото поражение не е толкова сигурно, както изглеждаше преди три месеца.
Адриан Жолм, “Фигаро” Превод от френски: Галя Дачкова
