С навлизането на президентската кампания в заключителна фаза, Доналд Тръмп със сигурност ще се опита да изтъкне икономическите си постижения. Но цифрите не говорят добре за неговите политики. За съжаление подходът на неговия съперник Джо Байдън заплашва да допусне някои от същите грешки, пише Ноа Смит за Bloomberg.Тръмп беше избран през 2016 г. с обещание да възстанови американската конкурентоспособност, да съживи линеещия промишлен сектор и да намали зеещите търговски дефицити. Но дори преди пандемията търговската му война изглеждаше определено неуспешна.
Въпреки дългия списък с мита, наложени основно през втората половина на 2018 г., двустранният търговски дефицит между САЩ и Китай едва помръдна, ако изобщо.
Същото се отнася и за общия търговски дефицит на САЩ, който не се е променил много от края на предишната рецесия. Вносът запази нивото си през 2018 и 2019 г., но това стана и с износа.
Нито пък американският фабричен сектор преживя ренесанс. Промишленото производство нарастваше заедно с цялата икономика преди Тръмп да разгърне търговската си война, но оттогава стагнира.
Митата просто не успяха да свършат работата, която Тръмп и негови съветници като икономиста Питър Наваро и търговския представител Робърт Лайтхайзър се надяваха. Те може и да засегнаха донякъде китайската икономика, но успоредно с това навредиха на американските потребители, като не постигнаха нито една от основните си цели - съкращаване на търговския дефицит, увеличаване на конкурентоспособността на САЩ спрямо Китай и възстановяване на американската промишленост.
Защо не се получи? Интуицията сочи, че митата оскъпяват вноса, подтиквайки местните потребители да се пренасочат към стоки, произведени в страната. Износът не се облага, така че той не би трябвало да е засегнат. Съгласно тази логика митата трябва да намалят търговския дефицит, а местните производители да получат подкрепа от цялото потребителско търсене, което се насочва към тях.
Теоретично, валутните курсове могат да се коригират, за да заличат по-голямата част от ефекта от митата, но изглежда, че това не се случи в САЩ - силата на долара, и конкретно тази спрямо юана, се измениха много малко след началото на търговската война.
Така че технически е възможно митата на Тръмп да са проработили съгласно замисъла, но ефектът им просто да е бил потушен от други, много по-големи сили в ущърб на икономиката. След много години на мита може би щяхме да видим лек положителен ефект върху търговския баланс и промишлеността.
Но е по-вероятно митата да вредят точно на американските компании, на които трябваше да помогнат. Причината е, че търговията не е простият двупосочен обмен, който Лайтхайзър и други изглежда си представят, където всяка държава произвежда продукти, които след това се опитва да продаде навън. Търговията включва много страни и огромна мрежа от вериги за доставки.Митата оскъпяват не само вносните потребителски стоки. Те също оскъпяват чуждите компоненти, които американските компании използват в производството си - суровини, части и т.н. Това е абсолютно неприемливо при облагането - винаги е по-добре да се облагат крайните стоки, отколкото вложените в тях материали, но митата на Тръмп игнорираха този принцип и облагаха всичко.
Икономистите Кайл Хендли, Фариха Камал и Райън Монък наскоро се опитаха да изчислят колко точно този ефект е засегнал американските износители. Използвайки подробни данни от самите компании, икономистите анализираха кой износ от САЩ е спаднал повече (или растял не толкова бавно) след влизането на митата в сила. Те откриват, че продуктите, чиито вериги за доставки са били облагани по-тежко, в крайна сметка са пострадали значително повече.
Тръмп едва ли ще осъзнае или признае, че любимото му икономическо оръжие вреди на самите компании, на които трябваше да помогне. Така че ще падне на Байдън, ако успее да спечели изборите, да се вслуша в икономическите уроци и да постави търговската политика на по-разумна основа.
За съжаление програмата на Байдън „Да изграждаме наново по-добре” включва разпоредби, които принуждават изпълнителите на държавни поръчки да купуват американски продукти. Това има почти същия ефект като митата - защитава местното производство от чуждестранна конкуренция, но едновременно с това оскъпява неговите компоненти. То вероятно ще повиши разходите и ще понижи конкурентоспособността.
Много по-добър подход е да се акцентира върху насърчаването на износа, а не върху защитата на вътрешния пазар. Подпомагането на американските компании да се конкурират на външните пазари ще реши проблема с търговския дефицит без да навреди на веригите им за доставки. То също така може да увеличи производителността им, като ги подтиква да успяват на по-конкурентни международни пазари, вместо да ги глези на неконкурентен, закрилян вътрешен пазар. Има много политики, които администрацията на Байдън би могла да използва за подкрепа на американския износ, но никоя от тях не включва мита.
Митата и другите протекционистични политики не са подходящи за свят със сложни вериги за доставки. Идеята, че грижата за американските компании се състои в изолирането им от света, трябва да бъде захвърлена на бунището на историята.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
