През 1989 г. Горбачов говореше в Съвета на Европа за “общ европейски дом”. По-късно за място за този дом мечтаеха украинците, излизайки на Майдана, а и грузинците, извършвайки “обръщане към Запада”.
Нито едните, нито другите, обаче, успяха да повишат жизненото си равнище.
За какво мечтае беларуската опозиция?
Масовите протести срещу предполагаемата фалшификация на изборните резултати в Беларус заставиха западните страни, които преди това подкрепяха промяната на режима в Украйна и Грузия, да се замислят.
На фона на новия конфликт между Изтока и Запада проевропейските сили могат да пробват да се възползват от протестите в свой интерес, докато Русия, както и следваше да се очаква, се противопоставя на това.
Когато главите на МВнР на страните от ЕС обсъждаха в Брюксел единната линия по отношение президента на Беларус Александър Лукашенко, френският активист и публицист Бернар-Анри Леви се срещна във Вилнюс с лидера на беларуската опозиция Светлана Тихановская, която той в Туитър начере “лицето на опозицията на тирана Лукашенко”. Сега Леви – не някой друг, а влиятелния съсобственик на ежедневното издание Liberatión! — е горещ привърженик на “цветните революции” в Източна Европа.
Още през 2008 г. Леви се обърна с открито писмо към Ангела Меркел и тогавашния президент на Франция Никола Саркози, в което настояваше за влизането на Грузия и Украйна в НАТО. Когато през пролетта на 2014 г. достигнаха своя апогей протестите на Майдана в Киев, той за пореден път призова ръководството на ЕС да подкрепи това въстание.
Тогава той каза: “Вие превъплатихте европейските добродетели в живота по време на тези кървави дни…Прекланям се пред вашата смелост и ви казвам: добре дошли в нашия нов дом!”.
Примерът на Украйна
Ок, нека е така. Но в коя стая в този дом се заселиха украинците?
След Евромайдана изминаха вече шест години, но Украйна както и преди е потънала в бедност и корупция, а териториалният конфликт в източната част на страната все още не е регулиран. Всички опити на ЕС да пребори украинските олигарси и да победи баджанащината се провалиха.
Киев така и не успя да се доближи към ЕС нито в политически, нито в икономически план, разкъсвайки всички исторически връзки с Русия: стокооборотът с източния съсед падна от 38 млрд долара през 2013 г. до 11.7 млрд.
Рекордното ниво на стокооборота в рамките на 44 млрд долара със страните от ЕС така и не бе постигнато.
Понастоящем Украйна има само една експортна “стока” – работна сила за ЕС.
Много украински жени станаха сурогатни майки за бездетните семейни двойки на Запад. Индустриалният “подем” (твърде малък) се заключава преди всичко в това, че страната произвежда кабели за еворепйската автомобилна промишленост, а също текстилни стоки.
Според прогнозите на УНИЦЕФ, бедността в Украйна вече надхвърля 50 %.
Примерът на Грузия
В Грузия приказките за скорошния ръст на благосъстоянието и икономическия подем след “преврата на Запада” също не се въплътиха в живота.
От момента на разпада на СССР тази страна участва в две войни, налице е тежка икономическа стагнация.
През 1995-1997 г. промишленото производство достигна едва до 30 % от нивото на съветското време. Понастоящем нивото на бедност, независимо от временното подобряване на ситуацията, както и преди е 14 %, а около 19 % от населението (особено в селските райони) живеят в крайна бедност.
Кризата около коронавируса показа нагледно доколко е уязвима икономиката на страната – кризата предизвика тежки последици поради липсата на чужди туристи.
Няма “общ европейски дом”
Този списък със страни може да бъде продължжен.
Дори Полша – страната, която наричат “икономическо чудо” – в търсене на мястото си в европейската икономика бе принудена да се бори със сенчестата страна на неолиберализма.
Но “общият европейски дом”, за който още през 1989 г. разсъждаваше в Съвета на Европа Михаил Горбачов, така и не бе построен.
