Европейската мечта на Великобритания е разбита, а геополитическата стабилност на европейския континент е загубена поради напрежението с Москва. Полша и Унгария се плъзгат към полуавторитарен национализъм, а Вашингтон не е готов да се конкурира с Пекин. Следвоенният световен ред с неговата международна хармония се превърна в трагична шега.
След дългата конфронтация с комунизма победата над него изглеждаше еднакво пълна и неочаквана. Но тогава Западът загуби единството си, а сега губи своя престиж и влияние. Означава ли това морално поражение?
САЩ се готвят да се потопят стремглаво в нова студена война с Китай и шансовете им в този конфликт не изглеждат особено розови. Така че е време да изследваме защо допуснахме толкова много грешки след победата в Студената война.
Днес от богатите плодове, които ни обеща тази велика победа над комунизма и СССР, останаха само жалки огризки.
Така прехвалените „мирни дивиденти “, спечелени от икономисването на военните разходи, бяха напълно пропилени.
Изгубена бе възможността да се използват освободените ресурси за повишаване на просперитета и решаването на неотложните социални проблеми на Запад.
Нещо повече, американският военен бюджет сега е по-голям от всякога. Усилията за справяне с апокалиптичната заплаха от промяната на климата се удариха в стена, тъй като ни липсва така необходимия научен консенсус.
Способността за разрешаване на израелско-палестинския конфликт и стабилизиране на Близкия изток беше загубена още преди 11 септември и катастрофалните ответни действия на САЩ.
Превъзнасяният във всички отношения «нов световен ред» с неговата международна хармония и сътрудничество, провъзгласен от Джордж Буш след първата война в Персийския залив, се превърна в трагична шега.
Европейската мечта на Великобритания е разбита и геополитическата стабилност на европейския континент е загубена, главно поради новото и почти никому ненужно напрежение с Москва.
Изглеждащата по-рано трайно постигната демократизация в Източна Европа днес вече е много съмнителна, тъй като Полша и Унгария се плъзгат към полуавторитарен национализъм.
Петя Паликрушева
