"Когато се роди думата “интелектуалец”, тя се отнасяше до Зола, който се ангажира със защитата на Драйфус, но неговата експертиза предполагаше нещо повече, в случая работата му на писател натуралист. Къде, кога и как се говори за философия по телевизията? Това приключи. За това не са виновни поканените философи без творчество - те секат монети от дръзкото си многословие, което се отплаща впоследствие на много добре платени конференции за нотариуси или фармацевти, а организаторите, които ги канят, докато те нямат друга причина да са там, освен че ги има в списъка с контакти на медийните шефове, с които са се срещнали по време на парти. Заради десетчасовите коментари по три или четири телевизионни канала, медийният оборот дава шанс на всеки незабележим в компания човек!". Френският философ Мишел Онфре е посветил последния том от своята Contre-histoire de la philosophie (“Контра-история на философията”) на “културното левичарство” след 68-а. Този последен том, озаглавен “Отпор на нихилизма” (La Résistance au nihilisme), е нещо средно между учебник по философия и политическо верую.

- Структурират ли и днес Май 68-а и неговите заместители френския интелектуален живот?

- Да, разбира се, повече от всякога… Философски погледнато, Май 68-а е продукт на Херберт Маркузе, Вилхелм Райх, Анри Льофебр, политически от Мао, Троцки, Че Гевара, Хо Ши Мин. Но Май 68-а е също така продукт на Дельоз, Фуко, Дерида, които преди това събитие бяха мъдри професори с вратовръзка… Структурализмът, който възвестяваше края на историята, смъртта на човека, завръщането на схоластика, достойна за Средновековието, беше подкопан от Май 68-а, който шумно извести силата на историята и превъзходството на индивидуалностите. Така че структурализмът тихомълком беше изоставен през 80-те години от самите главни действащи лица. По времето, когато прекоси Атлантика, бе преведен и нахлу в американските кампуси, той се превърна във French Theory. И именно тази Френска теория ни се връща като бумеранг, докато френските структуралисти сами бяха обявили, че това е задънена улица. Расиализмът, деконструктивизмът, неофеминизмът, джендър изследванията, постколониализмът, които рушат френската култура и цивилизация, идват от САЩ, които ни поднасят една ревизирана и коригирана от “Дисниленд” Френска теория.

- В какво упреквате “културното левичарство”?

- Че тласна до най-лоши последици фразата на Русо, който в началните страници на своите “Размисли за произхода на неравенството”, пише: “Нека започнем, като оставим настраната всички факти”. Това културно левичарство изпъди природата, реалното, фактите, историята, за сметка на идеите, понятията и, накратко, идеологията. За привържениците на тази патология реалното никога не се е случвало: те никога не вярват на това, което виждат, защото не виждат нищо, но виждат това, в което вярват, с други думи, забавляват се с фикции, митове, легенди, разкази, истории за деца…

- Новите философи, Сартр, Фуко, структурализмът, Мерло-Понти… Пощадявате малко философски течения след 68-а.

- Течения, не, но индивидуалности, да: доказателството е, че тази книга възхвалява трудовете на Владимир Янкелевич, Микел Дюфрен и Робер Мисраи. Приключението на Народния университет в Каен бе опропастено от политици, но аз имах проект да завърша контра-историята на философията със серия от нови лекции на принципа на преработките, както ги наричат в живописта. В този проект, който щеше да интерпретира по нов начин последните двадесет и пет века на философията, за да поправи някои пропуски, някои семинари за ХХ век щяха да бъдат посветени на Клеман Росе, Жорж Шарбоние, Жак Елюл.

- Когато човек ви чете, разбира, че интелектуалецът, близък до властта, неизбежно е подозрителен и дори заслужава да загуби своя статут.

- Не, не казвам това. Не съм от хората, които декларират, че този или онзи не е философ, в зависимост от своите капризи или вкусове. Но смятам, че ако човек е подчинен на школа, власт, религия, течение, губи свободата си, за да се превърне в предвидим мислител, следователно точно обратното на мислител. Винаги ми е приятно да виждам леви философи с глупавата фраза на уста, че човек би трябвало “да мисли срещу себе си”, докато те мислят като глутница, група, стадо, племе. В замяна на това, този, който мисли срещу себе си, според техния принцип, за тях е ренегат, предател, фашист и т.н.

- Не криете уважението си към Бурдийо или Янкелевич. Но създадоха ли те своя школа?

- Най-лошото за един мислител е да създаде школа! Янкелевич без колебание не създаде школа и толкова по-добре: неговият гений, талант, стил, тон са неподражаеми. Той беше свободен човек във всичко, прекоси ХХ век безчувствен към модите - фройдизъм, марксизъм, лаканизъм, структурализъм, новите философи… - революционизирайки това, което бих нарекъл метаморал. Що се отнася до Бурдийо, той също излезе невредим от бъркотията на века, опитвайки се да мисли вляво, отвъд Маркс и марксистите, не без известни симпатии към анархистичния социализъм, към който съм благоразположен. Но той, уви, има последователи, които преувеличават неговата мисъл и слово и често допринасят за окарикатуряване на първоначалните му думи.

- Бурдийо бе подет от “културното левичарство”…

- Уви! Мнозина от онези, които го мразят, всъщност никога не са чели строгото му и трудно творчество и са задоволяват с измислена от либералната преса интерпретация. Публикувах книга за него скоро след смъртта му, Célébration du génie colérique (Прослава на сприхавия гений), за да покажа доколко журналистите, автори на тази интерпретация, са плюли върху ковчега му, за да го накарат да си плати за ужасно прозорливите си анализи на антидемократичния механизъм на тяхната професия. Имам предвид Sur la télévision (За телевизията) или томовете от Contre-feux (“Ответен огън”).

- Има ли право един философ да “си хвърля хайвера” в политиката и политиците?

- Хвърлянето на хайвер е термин от рибовъдството! Той обозначава хвърлянето на хайвера на женската, който мъжкият ще дойде да оплоди… Да кажем, че по силата на тази етимология, смятам, че философът трябва да се занимава с нещо друго, а не да се отърква* в политиците.

- Не е ли болестта на съвременните философи, че са свръхекспонирани в медиите?

- Това е по-скоро болест на телевизионните медии, които канят философи, написали книги, в които никога не казват и дума, задоволяват се с кадър на корицата на книгата им и ги карат да говорят за нещо съвсем различно. Вярно е, че цяло едно младо поколение философи без творчество успя да накара хората да забравят, че може да има и творчество, което легитимира вземането на думата по една или друга тема.

Когато се роди думата “интелектуалец”, тя се отнасяше до Зола, който се ангажира със защитата на Драйфус, но неговата експертиза предполагаше нещо повече, в случая работата му на писател натуралист. Къде, кога и как се говори за философия по телевизията? Това приключи. За това не са виновни поканените философи без творчество - те секат монети от дръзкото си многословие, което се отплаща впоследствие на много добре платени конференции за нотариуси или фармацевти, а организаторите, които ги канят, докато те нямат друга причина да са там, освен че ги има в списъка с контакти на медийните шефове, с които са се срещнали по време на парти. Заради десетчасови коментари по три или четири телевизионни канала, медийният оборот дава шанс на всеки незабележим в компания човек!

- Заобикалящият ни нихилизъм ли е бавната отрова на нашето общество?

- Той е симптом на нашата цивилизация, която се разпада. Това, за което току-що ви разказах, е един от многобройните признаци: че завършилите философия без творчество свидетелстват за това какво ще се нарича отсега нататък философия - нескончаема безобидна несвързана реч, копипействана от информационните канали, които излъчват ден и нощ, дори и да няма никой пред екрана…

- Не ви ли превръща присъщият ви антилиберализъм в наследник на тоталитарната левица, която изобличавате?

- Посветих книга на Камю и ако трябва да се позова само на един философ, това ще бъде той и никой друг. Аз, от своя страна, никога не съм наричал “нацист” мой опонент философ, “фашист” мислител, който не мисли като мен, “антисемит” някой, който има идеи, различни от моите, или да уподобявам на създател на френска фашистка партия дори един литературен самозванец! Ако искате списък на философите наследници на тоталитарната левица, мога да ви дам няколко имена.

- Систематичната критика на либерализма ви нарежда сред онези, които критикувате…

- Мога да споделям с Ален Бадиу критиката на либерализма, без да се подписвам под неговия маоизъм! Важно е в името на какво критикувам либерализма и как го определям. Много пъти съм казвал, че това е идеологията, според която пазарът трябва да бъде господар, единственият господар във всичко, включително в училището, болниците, културата. Именно срещу тази идеология се бунтувам. Това е. Нищо повече. Като прудонист, не се противопоставям на частната собственост, на свободата на предприемачество, на предприемаческия дух, на таблицата на заплатите, дори съм твърд защитник на индивидуалния риск и премахването на принципа на предпазливостта - някои скъпи идеи на либералите от старата школа…

- С всички сили изобличавате системите, но не трябва ли по-скоро да се напише “контра-история на онфреизма”?

- Около петнадесет книги са написани срещу мен: тази контра-история вече съществува…

* Игра на думи - използваният глагол frayer означава “хвърлям си хайвера”, както и отърквам се, имам връзки с някого (бел. пр.).

Жером Бегле, “Поан”  Превод от френски: Галя Дачкова