Според автора в деня на 150-годишнината от рождението си Ленин заслужава арабската общественост да признае заслугите му като изключителен, дълбок, смел човек с могъщ ум и велика сила. Либийският журналист призовава читателите да си припомнят заветите на Владимир Илич.
Огромно количество мастило и хартия са изразходвани за книги и статии за Владимир Илич Улянов, известен като Ленин (1870-1924), водач на руските болшевики и революцията, делото му е описано подробно в учебниците по съвременна история.
Повечето от всичко, написано за него, е продиктувано от политическите капризи на авторите, независимо дали те са последователи на троцкитската ерес, комунисти от епохата на Сталин или дори офицери от разузнаването на Великобритания и други западни страни — най-радикалните противници на ленинската революция. Поради тази причина практически е невъзможно нашето поколение да пресъздаде истинската картина на подвига на този водач и да осъзнае историческата му роля в провеждането на първия в света експеримент в прилагането на идеите на марксизма — от революцията до създаването на пролетарската държава.
Повечето наши съвременници сред западните буржоазни интелектуалци, които писаха за него по повод стогодишнината от революцията от 1917 г., не са добавили нищо ново към това, което знаем: нито Тарик Али, нито Слава Жижек, нито някой друг. Факт е, че днес ленинизмът като ясен политически метод вече не е популярна валута не само в средствата за масова информация на капиталистическото общество и в буржоазните кръгове, но дори и сред съвременната левица, от която остана само името.
Затова бих казал, че има известен негласен сговор, който пренебрегва дебата за ленинските идеи и техния автор. Изключение в това са книгата на Джордж Лукач („Ленин. Изследователско есе за взаимовръзката на неговите идеи“, 1924 г.), публикувана в навечерието на смъртта на Владимир Илич, и книгата на Ларс Лих („Завръщане към Ленин“, 2005 г.). Първата е превъзходно обяснение на мислите на великия човек, когото Лукач счита за единствения теоретик от същия мащаб като Маркс, докато втората развенчава, въпреки някои изкривявания, основните митове за Ленин, създадени от западните интелектуалци и марксисти, които се опитват или да демонизират фигурата му, или да го направят светец.
Разбира се, Ленин е изключителен човек във всички отношения, но най-важна е работата по възраждането на политическата му мисъл и ползването на опита му, благодарение на останалите до днес текстове (пълните творби в 54 тома) и революционната му активност в партията, т.е. в държавата и Комунистическия интернационал преди, по време и след руската революция. Трябва да използваме всичко това, за да възобновим интелектуалното търсене на левицата при очевидния й провал в днешния свят, крещейки, че е настъпил моментът за революция.
Опитът на Ленин се основава на пет основни принципа.
Първият е непоколебимият ангажимент към революцията на пролетариата (разбира се по-широко от класическата дефиниция за пролетариата), която ще установи диктатурата на работническата класа.
Вторият е абсолютното отхвърляне на империализма и хегемонията.
Третият е невъзможността за примирие, съвместно съществуване (в парламента и в живота) с буржоазния фашизъм и насилственото му сваляне.
Четвъртият принцип предполага, че революционната партия е инструмент за ефективна политическа практика.
Петият принцип е безкомпромисното противопоставяне на всички форми на социално потисничество, независимо дали са наследени или нови.
Говорейки за тези принципи, разбира се, не трябва да ги приемаме буквално, въз основа на опита на Ленин и неговите болшевишки съратници през 1917, 1905 или 1893 година. По-скоро това е социален, културен и икономически израз на духа на марксизма в контекста на съвременната социална архитектура и пространство. Днес класовата борба има много различни форми, включително такива, които не са могли да имат място през 1924 година.
Тези принципи представляват едно цяло, връзката между всеки от тях осигурява структурна подкрепа на останалите и зависи от тях. Те са взаимосвързани и влияят един на друг в рамките на непрекъснатите диалектически отношения.
Тази формулировка на революционните постулати представлява основната програма за действие за всички, които се стремят да променят света. Това е основата, върху която се изгражда всеки следващ революционен опит и определя причините за неговия провал: от гръцкия опит на партия СИРИЗА (трагичната история през 2015 г.), испанската партия Подемос до британския „Корбинизъм“ и фантастичния социализъм на Бърни Сандърс в САЩ.
Но какъв е практическият смисъл на революционните идеи, които биха могли да задоволят лявата носталгия за славните времена и жаждата да се върнат в златния век на комунистите, но в действителност прилича на древен мит за новото поколение?
Какво означава революционното мислене на Ленин днес за войника от сирийската армия, който се бори с цялата си душа и тяло на границата на Идлиб?
За боеца от Хизбула, който не може да затвори очи, държи пръста си на спусъка и наблюдава триковете на израелски враг?
За жителя на Арабския полуостров, който беше хвърлен в затвора от семейство Ал Сауд, защото не вярваше в приказките на саудитската държава?
За студента в ливанския университет, чийто свят се срива в трудна борба между могъщите сили в страната му?
Те, като милиони други млади хора на юг и дори в централните капиталистически страни, трябва да знаят, че състоянието на света, в който сме днес, вече не може да се поддържа не само морално, но и по-важното — практически. Вече не е възможно да се примиряваме с 400-те милиардера, които притежават половината от земните ресурси.
Елитите вече не могат да харчат 2000 милиарда долара годишно за оръжие и други средства за убиване, докато половината от населението на света живее с по-малко от един долар на ден. Когато са в такава богата страна като Великобритания, милиони деца лягат без вечеря.
150 години след премахването на робството в Съединените щати вече не е възможно да се примиряваме с това как смъртоносният апартейд към малцинствата продължава да съществува в по-извратени форми. Вече не е възможно да се примиряваме с Вашингтонския алианс, който сваля националните режими и убива милиони, за да постави своите пълномощници на тяхно място.
Корумпираните западни правителства вече не могат да харчат милиарди държавни средства, за да спасяват банкерите обирджии и любителите на хазартните игри в безполезните финансови борси.
Вече не е възможно да наблюдаваме как новият вирус убива десетки хиляди хора, главно сред бедните, болните, възрастните хора, мигрантите и малцинства, докато богатите в замъците си контролират правителствата чрез дистанционно управление и провеждат политика на систематично изтребване на хора.
Вече не е възможно да се примиряваме със замърсяването на околната среда, промените на климата и изчерпването на глобалните ресурси от шепа могъщи семейства. Вече не можем да наблюдавате как икономическата ситуация неминуемо ескалира и пропастта между 1% и 99% от населението нараства и в глобален мащаб.
Всичко това се случва сега, когато за никого не е тайна, че подобна несправедливост е в основата на повечето проблеми на съвременните общества: болести, престъпност, насилие и разпространение на наркотици, проституция във всякакви форми, социално отчуждение, психологически отклонения, невежество и деградация.
Въпреки всичко това, светът днес е в криза, което изисква революционни промени, тъй като това е единственият начин да се унищожи капиталистическата система на белите господари и да се замени с по-справедлива система за всички народи.
Само работническата класа на Запада и другите страни по света може да извърши тези промени.
Обратното вече го видяхме чрез собствения си опит — елитът никога няма да се откаже от своите интереси, дори ако трябва да пролее нечия кръв.
И до днес си спомняме трийсетте хиляди мъченици, които бяха убити по време на Парижката комуна. Понастоящем възможностите ни придобиват ясни очертания и имаме перспективи.
От икономическа гледна точка Америка е не повече от една пета от света, а пред очите ни стои огромен опит да се изправим срещу голямата тирания. В Куба има вече шестдесет години свобода.
В Китай — обещаващ смесен икономически модел, който е движещата сила на световната икономика. В Сирия отблъснахме глобалната атака и преживяхме американската война срещу малката обсадена държава, освобождаването на която вече беше започнало.
Северна Корея е ядрен сдържащ фактор.
В Иран режимът демонстрира стабилност въпреки четиридесетгодишната блокада. В Ливан Хизбула впечатляващо задържа израелския жандарм. Венецуела се бори срещу врага, изгражда и развива своя социалистически модел. Русия направи отлична конкуренция на американците.
Йемен смело заплашва Рияд, Абу Даби и Тел Авив.
Всички тези разпръснати експерименти трябва да получат необходимия импулс в свързаност и взаимодействие, тъй като борбата на отделни фронтове, макар и ожесточена, няма да сработи в дългосрочен план.
Ако работническата революция е неизбежна, тогава нямаме по-голям и нужен опит от болшевишката революция от 1917 г. Светлината й ни озарява, разбира се, заедно с последвалия опит на Китай, Северна Корея, Куба и Ирландия, вдъхновен от революцията в Русия. Последната е свързана като цяло с всички други революции.
В тази връзка, в деня на 150-годишнината от рождението на Ленин, той заслужава ние а признаем неговите заслуги като изключителен, дълбок, смел човек с мощен ум и велика сила. Тези качества на Ленин се проявиха на всички етапи от живота му.
Вземете за например изключителните усилия, които му помогнаха да убеди Централния комитет на болшевишката партия да му позволи да поеме ръководството на революцията в Русия след провала на временното правителство до октомври 1917 г. Или неговата легендарна смелост, когато се сблъска с руските контрареволюционни сили, обединени с реакционерите от останалия свят срещу зараждащата се съветска държава (думата „съвет“ означава събрание на работническата класа).
Дори когато е обезсилен в резултат на сериозната травма след опита за покушение и вече не можеше да управлява държавата, той продължава да става от леглото до последните си мигове, да пише, да гори с ентусиазъм и да вдъхновява работниците да останат лоялни към страната си. Гениалността на Ленин като теоретик, отразена в многото му текстове, все още побеждава академиците, той е интелектуалец с невероятно стратегическо и тактическо мислене, много ясна визия за хода на историята, класовата борба и превратностите на времето.
Вероятно доказателство за това е неговата твърда позиция по време на обявяването на Първата световна война през 1914 г. и падането на Втория интернационал, след като левицата избира да застане на страната на националните системи на държавите си. Той е практически единственият в ръководството, който вижда това като рядка историческа възможност да смаже гнилите европейски режими, вместо да се скрие в националните окопи, когато мнозина леви се предават, а Роза Люксембург ридае и се самоубива.
Другари, Ленин е един от нас. Той се бори и посвети живота си на нашия безсилен и беден пролетариат. Той е първият, извършил чудото, слагайки край на господството на буржоазията в съвременната държава.
Преди революцията Ленин завеща: «Учете се, учете се, учете се!»
Девизите на неговата партия бяха: „Мир на народите!“, „Хляб на гладните!“, „Земя на селяните!“
Нима сега се стремим към нещо по-различно?
Мир ви желая на всики вас — на рождения ден на Владимир Илич Улянов.
Петя Паликрушева, превод и редакция
