В продължение на десетилетия, след падането на правителството на генерал Шарл дьо Гол, френската политика е в неолибералния коловоз. В резултат на това, поредица от правителства приеха една утопична и безотговорна имиграционна политика, която тепърва ще доведе до жестоки последствия.

В арогантността си, либералите повярваха, че могат да променят цели култури и цивилизации, да правят гигантски размествания на народи, невиждани от Великото преселение на народите, и въпреки това, да запазят гражданския мир, стабилността и просперитета. В първото десетилетие на 21-ви век Париж и Лондон бяха обхванати от поредица от бунтове на недоволни младежи от имигрантски произход. Съвсем очаквано, идеологическите фанатици, както и чиновническата номенклатура не си взеха поуки. Те не просто бездействаха, те насърчаваха мултикултурализма и незаконната имиграция, което доведе до значителни социални, етнически и културни изменения в страни като Франция, Великобритания, Белгия и Швеция. Доведе и до десетки терористични атентати, в които загинаха стотици. И въпреки това, мултикултурната утопия не бе зарязана. Никой в Париж или Лондон не си зададе въпроса защо през месеци има атентати на френска, британска или белгийска почва, докато в други страни като Унгария или да речем Чехия и Словакия, няма.

Преди няколко месеца френският агент под прикритие Ноа Анюар, който е внедрен в радикални ислямистки кръгове казва, че на територията на Франция има чужди анклави, които само формално се водят част от Републиката.

"Бандите, които оперират там са формирали една паралелна икономика, базирана на наркотрафика. Те считат, че са в състояние на война с Франция и омразната им Западна цивилизация", написа извода си френският агент.

На 18 април, в едно от парижктие предградия млад мъже, карайки без книжка удря с мотора си отворената врата на полицейска кола. В болницата се оказва, че младежът има дълго криминално досие и е осъждан многократно за грабежи, наркотрафик и дори за сексуално насилие. Съвсем естествено, след възстановяването си той е задържан от властите. В резултат на това, в редица градове на Франция избухнаха бунтове и безредици. Така например, в Страсбург полицейско районно е нападнато и подпалено.

В предградието Вилньов льо Гарен в резултат на метежите, почти е унищожено и училище.

И вместо да отговори с цялата държавна мощ срещу тези нагли предизвикателства спрямо държавната власт и правовия ред, какво прави френското правителство? Уверява, че ще разселдва поведението не на младежите от мигрантски произход, които палят и нападат полицейски районни, а на полицията. Властите обещават, че ще има наказани служители на реда, защото били използвали "прекомерна сила". А каква сила може да се употребява, след като една тълпа напада полицейско районно - върховен символ на държавната власт?

Но това не е всичко, уви. В продължение на месеци, Франция, като повечето европейски страни е в ситуация на извънредно положение и карантина. На гражданите не е разрешено да излизат за повече от 1 час дневно. На 23 април вътрешният министър Кристоф Кастанер казва:

"От началото на карантината, 915 000 глоби са наложени, 15.5 милиона граждани са проверени."

Дотук нищо странно. Законите важат за всички, нали?

Изглежда, че в демократична и "правова" Франция, това не е така. В т.нар. "no-go-zones'' (зони, в които полицията не смее да влезе), хората, предимно от мигрантски произход, са третирани различно. Властите са дали нареждане на полицията да не спира и проверява разхождащите се младежи от Магреба и Близкия изток. Впрочем, ако подобно нещо се случи в Китай или Русия, западните медии веднага ще започнат да бълват критики и мантри за "върховенството на закона".

Ив Лефебвре, председател на полицейския профсъюз отбелязва следното:

"Правителството знае, че е напълно възможно да има голямо въстание, както и че дори най-малкият инцидент може да подпали фитила на бурето с барут. Следователно, полицаите имат неписани инструкции да отбягват инциденти на всяка цена. Те знаят, че ако нещо се случи, правителството ще обвини полицията."

Според него, ако се стигне до масови бунтове и метежи по гетата, полицията няма нито човешкия, нито материалния ресурс, за да ги потуши. И ако през 2005-та година френските власти бяха изправени пред сериозни метежи, които впрегнаха целите ресурси на Министерството на вътрешните работи, то днес ситуацията е още по-лоша. По различни данни, в страната има над 750 зони, в които държавната власт е изцяло фиктивна, а полицията влиза само след внимателна подготовка и с големи подкрепления. Цели градове, предградия и квартали във Франция се контролират от радикални имами, ходжи или наркокартели от близкоизточен и африкански произход.

Впрочем, от първите големи бунтове през 2005-та досега, безредиците са станали почти ежедневие. През юли 2018-та в Нант цяла седмица озверели тълпи вилнеят. Дори градската библиотека е подпалена. Осем месеца по-късно, в Гренобъл стотици магазини и автомобили са потрошени и ограбени. И в двата случая полицията е по-ниска от тревата.

Неадекватните мерки в рамките на кризата с коронавируса допълнително нагнетяват ситуацията. Към 10 май, 403 души на всеки милион население във Франция са починали в резултат на коронавируса. До началото на май повечето лекари все още нямат достатъчно маски и защитни облекла. Граждани, заразени с коронавируса са под карантина в домовете си и могат да викнат линейка само в най-краен случай. Сред обществеността и медиите циркулират слухове, че ако някой е над 70-годишен, линейка няма да дойде. Според заповед от 19-ти март, болниците трябва да ограничат достъпа на хора, които са "твърде стари". Броят на смъртните случаи в старческите домове е огромен.

Освен това, близо половината от французите работещи в частния сектор, са останали без работа. Хиляди дребни и средни бизнеси са пред банкрут.

"Чувството за упадък, което е овладяло умовете на французите днес произтича от една истина, която малцина от нас искат да признаят - Франция е провалена държава", пише за Le Figaro, историкът Пиер Вермерен.

Изправена пред опасността от бунтове и метежи на огромното население с мигрантски произход, икономическа и здравна катастрофа, днес Франция е пример за провала на неолибералната доктрина. Десетилетия наред политиците и медиите са заблуждавали обществото, затваряли са си очите пред очевидни истини, но уви, рано или късно цената винаги трябва да се плати. На този фон е повече от нелепо, когато Западът критикува Източна Европа, Китай или Русия за "върховенството на закона", "човешките права" и "отношението към мигрантите".

За съжаление, практиката показва, че през последните 30 години почти винаги, българските правителства се държат сервилно спрямо Запада. Това се отнася още повече за правителството на ГЕРБ и т.нар. "патриоти". Премиерът Борисов не спира да се хвали кой от "началниците" го е погалил по главата или потупал по рамото. Ако секретарката на някой второстепенен западен дипломат, заповяда на управляващите в София нещо, обикновено то се случва. Предстои да видим дали при неминуемата следваща голяма мигрантска вълна, София ще реагира не само хуманно и човешки, както е редно, но и с твърдост и загриженост преди всичко за живота и сигурността на всички български граждани.

И когато отново Брюксел, Париж, Берлин, НПО-тата и родната ни градска десница заговорят за "човешките права", квоти за мигранти или някоя друга проекция на либералния гений, нека сме наясно, че всъщност ни се предлага българските градове да заприличат на Моленбек. Това е светлият западен модел, за който три десетилетия ни се говори. Впрочем, ако някой се съмнява за първоизточника на тези проблеми, нека да сравни някой западногермански град, управляван 70 години от либералите с източногермански град от бившето ГДР. От западната страна на бившата Берлинска стена, подобно на Франция царуват хаоса, анархията и правилата на шариата. От източната страна все още е относително спокойно, чисто и мирно. Това е просто доказателство, че системата е сбъркана и болна.

Симеон Миланов