Въпреки че Италия е в режим на прекратяване на стопанската дейност, много несъществени сектори все още работят. Днес е свикана обща стачка в знак на протест срещу настояването на правителството да поддържа „бизнеса както обикновено“ в условията на пагубна пандемия.

Това е бунтът на работниците. От металургичните фабрики на Ломбардия до тези в Пиемонт, от стоманодобивните предприятия на Пиомбино до доменните пещи на Таранто, от химическите и текстилните компании до аерокосмическите компании и корабостроителниците. Дори строителите на новия мост в Генуа искат почивка. Стачки и спонтанни протести на онези, които се чувстват държани като заложници в работата, принудени да се изправят срещу коронавируса, докато останалата част от страната остава у дома. (La Repubblica)

Италия е глобалният епицентър на пандемията с над 64 000 случаи на инфекция и почти 7000 смъртни случая, половината от които през последната седмица. Това е резултат както от

неолибералните мерки за строги икономии,

които лишиха от средства здравеопазването в Италия, така и от престъпната небрежност на ЕС.

В контекста на пандемията в цялата страна беше наложена карантина. Не само че почти всички магазини са затворени, но и на хората не се позволява да се отдалечават твърде далеч от домовете си. Точно тази седмица бяха разпространени видеоклипове как кметове крещят на избирателите си да се прибират вкъщи.

И все пак несъщественото производство все още не е спряно в Италия. Милиони работници продължават да ходят на работа всеки ден, излагайки се на зараза в обществения транспорт, във фабриките, цеховете и офисите.

В същото време бунтът на работниците нараства. През последните няколко седмици имаше спонтанни стачки на работници в цялата страна. Някои от тези акции са организирани от синдикатите, изискващи лични предпазни средства, а в някои случаи спиране на производството.

Но Конфиндустрия (Confindustria – нещо като търговска камара на страната и организация на италианските работодатели), оказва натиск върху правителството да поддържа отворени сектори, които не са жизненоважни за справяне с пандемията или за оцеляването на тези, които са под карантина. Те имат огромно влияние върху политиките на правителството и го накараха да направи драстични промени в отговор на кризата. Например, на 21 март, денят, в който за 24 часа са умрели 700 души, правителството обяви, че всички несъществени производства ще бъдат спрени. Но още на следващия ден, на 22 март, започна капиталистическото лобиране. Конфиндустрия написа писмо до правителството, в което казва, че компаниите ще изгубят средства, ако производството се спре и че запасите ще паднат. В неделя вечерта правителството изпълни техните искания, възобновявайки производството за някои ключови сектори – тези, които те считат за „стратегически“ важни. Това означаваше повторно отваряне на банки, кол-центрове, аерокосмическа и отбранителна промишленост.

Обща стачка за защита на живота на работниците

Именно в този контекст се случва днешната (25 март) обща стачка, свикана от няколко съюза. Дори някои от по-бюрократичните профсъюзи понастоящем „позволяват“ на работниците да участват в работен бойкот днес. Със сигурност, в условията на гняв към шефовете, мнозина ще вземат под внимание призива.

В писмо, изпратено до правителството, USB (Съюзът на синдикатите) казва, че „са очаквали обявяването на нови ограничителни мерки от правителството с надеждата най-накрая да спре частното и публичното производство, с изключение на онова, което е належащо за кризата. “ Такива мерки обаче не бяха обявени и правителството „упорстваше фабриките и офисите да останат отворени“.

Изявлението на USB продължава:

„Работниците, които стачкуват през последните дни, изискват работните им места да бъдат затворени, тъй като са изложени на опасност без друга причина, освен да продължат бизнеса. Те стачкуваха с риск от репресии от страна на работодателите си, но го направиха, защото са убедени, че няма нищо по-важно от тяхното здраве и безопасността на цялата общност.

USB твърди, че обществената здравна система е била опустошена от многократни съкращения на персонал и ресурси, от приватизации и възлагане на външни изпълнители. „Недостигът на легла, персонал и здравно оборудване са някои от факторите, които влошават страданието и налагат да се прекратят дейностите, за да се избегне окончателното срутване и затруднението на болните да се възстановят.“

CISL (Италианската конфедерация на синдикатите), вторият по големина съюз в Италия и този, който има по-съгашателска политика спрямо правителството, също се обърна към правителствените служители с искане да се затворят фирмите с несъществена дейност. CISL заплаши, че ще се присъедини към стачката днес, ако правителството не се съобрази с това.

Други профсъюзи, като SiCobas, прекараха последната седмица, призовавайки за прекратяване на работата поради болест в складове и фабрики, които не са от съществено значение за функционирането на икономиката по време на пандемията.
През последните няколко седмици SiCobas, организира спонтанни стачки сред секторите с изложени на риск логистични работници, предимно имигрантската работна сила, която съставлява членската им маса.

Изход от кризата

Общата стачка в сряда, 25 март, беше вик на работническата класа, която навдига глава и казва: „ нашият живот е по-важен от печалбите ви“.

Въпреки това, с оглед на измерението на настоящата криза, е необходимо да се разгърне програма, която да осигури изход от тази обществена здравна и социална криза като цяло.

Решението не може да бъде оставено в ръцете на тези, които сътвориха това бедствие – управляващата класа, която обезоръжи общественото здраве през последните десетилетия и повиши несигурността на работното място.

Въпреки че много автомобилни или металургични компании са в състояние да възстановят производството си и да поставят всички налични ресурси в услуга за производство на респиратори, маски и други необходими консумативи за борба с пандемията, Confindustria защитава завръщането към „бизнеса, както обикновено“.

Ето защо La Voce della Lotte (Гласът на борбата), сестринският уебсайт на Left Voice (Ляв глас) в Италия, посочва:

Пред бедствието, до което ни доведоха капиталистите, е необходимо да се покаже, че самите работници могат да предприемат всички необходими мерки: не само от гледна точка на сигурността на работните места, срещу масовите съкращения и поддръжката на заплатите, но и за осигуряване на храна и медицински ресурси за цялото бедно население – не само за богатото малцинство. Това ще бъде възможно само ако демократичният контрол на работниците отдолу-нагоре може да бъде наложен на работното място в опит да се осигури и възстанови производството за постигане на социални приоритети: всички несъществени дейности трябва да бъдат закрити, всички онези, които ще продължат работата трябва да бъдат защитени, а производствените мощности да бъдат преобразувани според извънредните нужди на днешния ден.

Имаме нужда от работници, които да поемат контрола над целия процес.

От La Voce della Lotte, превод e-vestnik