Китай и чумата: Когато грешната политика е по-опасна от болестта

Реакцията на китайското правителство след новината за епидемия от чума този месец беше белязана от известен страх, което историята показва като напълно оправдан.

Но не всички страхове са еднакви. А Пекин изглежда се страхува от погрешните неща.

Вместо правителството да бъде загрижено заради разпространението на опасните бактерии, то е по-мотивирано от желанието си да контролира публичните реакции по отношение на болестта.

Тези усилия обаче се провалят. Отношението на обществото спрямо здравната криза клони към своеобразна паника - а тя изобщо не е оправдана от фактите.

Епидемия от страх поради липсата на информация

На 3 ноември Ли Дзифен - лекар в инфекциозната болница "Чаоян" в Пекин - приема мъж на средна възраст, който има затруднения с дишането. Прегледана е и съпругата на пациента, която има силна треска и по подобен начин диша трудно.

Двамата са боледували поне от 10 дни към момента, в който ги преглежда столичният лекар. Първоначално са потърсили медицинска помощ в родното си място, на около 400 км северно от Пекин - във Вътрешна Монголия, студен и суров регион, който върви по границите на Китай, Монголия и Северна Корея. Едва впоследствие двамата болни са изпратени в Пекин за лекарско наблюдение.

Дотук добре, що се отнася до реакцията на Китай. По-зловещото обаче е това, което се случва след това. Д-р Ли публикува съобщение с описание на симптомите на двойката в китайската социална медия WeChat. Постът му обаче бързо е изтрит.

Правителството информира официално Световната здравна организация (СЗО) за случаите, както е задължено да стори, но едва на 13 ноември - след като те вече са били отразени от журналисти по цял свят.

Ако целта е била да се избегне предизвикването на паника в Китай, ефектът е бил точно противоположен на желаното.

Заради липсата на ясна и успокояваща информация от правителството, китайците започват да изказват страховете и загрижеността си в Weibo и други социални медии. Страховете им са донякъде подхранвани от ролята, изиграна от болницата "Чаоян", която жителите на Пекин помнят добре от епидемията на тежък остър респираторен синдром (SARS) през 2003. Тогава властите мълчаха за наличието на смъртни случаи в болницата, отричайки в продължение на седмици, че вирусът е стигнал до Пекин.

Насред нарастващата паника заради чумата, ироничното в случая е, че страховете всъщност надминават реалните рискове.

Смъртоносното минало на чумата

Въпреки убийствения си ефект върху човешката история, Yersinia pestis не би трябвало да предизвиква смъртност през 2019 г. Фактът, че бактерията все още отнема човешки животи дори в ера на антибиотиците, е доказателство за дефектите в общественото здравеопазване, а не на присъщата заразност на микроорганизма.

В човешката история има три големи пандемии на чума, причинени от бактерията Y. pestis, разпространили се от Сибир и Монголия, през Азия, до Европа, Близкия Изток и Африка.

Първата започва през 541 г. в границите на Римската империя, продължила е два века и е била наречена Юстиниановата чума. Втората, Черната смърт, се е разпространила от Азия в Италия през 1346 г. и е продължила 400 години, като е заразила по-голямата част от населението на Европа.

Близо 50 млн. души са загинали от болестта във времена, когато континентът е населяван от 80 млн. души. Поради тази причина в продължение на векове историците са я наричали "Великата смъртност".

Третата пандемия е започнала през 50-те години на XIX век в Китай, като се е разпространила из Азия толкова бурно, че само в Индия са загинали 20 млн. души.

Болестта продължава да съществува в някои части на света

След откриването на антибиотиците, заплахата от четвърта пандемия на пневмонийна чума е спаднала, но микроорганизмът продължава да предизвиква дълбок страх у обществеността. Например през 1994 г. в епицентъра на пневмонийна чума в Гуджарат в Индия, където реалният брой потвърдени в лабораторни изследвания заразявания беше относително малък, паниката прерасна в национална истерия. Всяка кашлица и треска от Хималаите до плажовете на Гоа се диагностицираше като чума, като напълни болниците в цялата страна, предизвика презапасяване с антибиотици и породи мрачни конспиративни теории за пакистански, американски и руски биотероризъм.

От 2010 до 2015 г. е имало 3248 регистрирани случая на чума в света, с 584 смъртни случаи. Тези числа се увеличават след епидемиите в Мадагаскар през 2017 и 2018 г. Трагично, съвременните епидемии на чума твърде често остават неразпознати, и хората са оставени без лечение, докато Y. pestis не съсипе толкова много тялото, че антибиотиците да не могат да преодолеят щетите върху белите дробове, бъбреците и сърдечно-съдовата система.

Според СЗО, нивата на смъртност в такива случаи са между 30 и 100 процента, като кръвната (септична) и пневмонийната чума имат най-високи нива на смъртност. Коя от трите форми на чума ще преживее човекът - бубонна, пневмонийна или септична - обикновено се определя от начина на първоначално заразяване.

По-леката бубонна форма обикновено е резултат от ухапвания от пренасящи Y. pestis бълхи. По-опасната пневмонийна чума се пренася по въздушно-капков път, обикновено от кашлицата на друг заразен, и бързо се разпространява в белите дробове, за да предизвика застрашаваща живота пневмония. А много рядката сепсисна форма - която е почти винаги смъртоносна, ако не бъде лекувана - се случва, когато бактерията на чумата попада в кръвообръщението, понякога през наранявания в кожата.

От 1990 г. насам, остров Мадагаскар е преживявал епидемии на бубонна и пневмонийна чума ежегодно, като те се случват сезонно между края на август и март, със средно около 200 случая годишно. Около четвърт от тях се оказват смъртоносни.

През 2017 - т.нар. "черна година" - на Мадагаскар са били регистрирани над 2400 заразявания, с 200 смъртни случая, въпреки уязвимостта на бактерията към антибиотици. Сезонността на болестта в Мадагаскар вероятно е свързана с пик в популацията от плъхове на острова по време на дъждовния сезон. Някои учени смятат, че жизненият цикъл на чумата при плъховете и бълхите ще бъде засегнат от климатичните промени, което ще доведе до увеличени епидемии заради глобалното затопляне, но тази теза е противоречива и силно оспорвана.

Ваксини срещу чума?

Тези бактерии са разпространени предимно в по-голямата част от Монголия и бившите държави от Съветския съюз в централна Азия.

Като част от Големия скок напред на Мао Дзедун, над 1.5 млрд. плъхове са били избити в мащабни селски кампании с надеждата чумата да бъде ликвидирана окончателно. В средата на XX век, СССР провеждат стотици програми с участието на хиляди хора с надеждата да елиминират гризачите и бълхите, които пренасят Y. pestis - без траен успех.

В края на април, двойка от Монголия се заразява с чума около Юлгии, недалеч от руската граница, след като консумира сурово месо от заразен мармот. Наложена е карантина след смъртта на двамата души, когато резултатите от лабораторните изследвания потвърждават заболяването от чума. Близо 150 души са изолирани или поставени под карантина, включително пътници на авиокомпании, пристигащи от региона на столицата Улан Батор. Двамата според местните здравни власти са починали в резултат на полиорганна недостатъчност, причинена от септична чума.

От десетилетия Русия твърди, че е изобретила успешна ваксина срещу чума, но никога тя не е ставала достъпна за останалите държави, и ефикасността ѝ е спорна, коментира Пол Мийд, директор по бактериалните заболявания в американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) във Форт Колинс, Колорадо.

Няколко антибиотици са много ефективни вместо ваксина, ако се употребяват за превенция на инфекция - предимно доксициклин и флуорохинолони. Лекарствата много успешно се справят със заразата, ако бъдат приложени в първите часове след инфекцията. Също така е лесно да се предотврати предаването на Y. pestis от човек на човек - чрез миене на ръце и употреба на обикновени маски за лице. Но без тези евтини мерки - профилактично употребявани антибиотици с ниска цена, хигиена на ръцете и маски - батерията може да бъде много заразна при близост до кашляща жертва на пневмонийна чума.

Понижаването на рисковете обаче изисква прозрачност от страна на обществените здравни органи.

Китайската Национална здравна комисия е уверила СЗО, според говорителя на агенцията, че се вземат сериозни мерки да бъдат открити и наблюдавани всички лица, които са били в контакт с дойката от Пекин, както във Вътрешна Монголия, така и по време на пътуването им до Пекин.

Китайският център за контрол и превенция на заболяванията, изграден по подобие на американския CDC, наистина се е доказал като доста умел в проследяването на заболявания. Но като се има предвид историята на обществено здравеопазване в Китай - прикриване на епидемията от SARS през 2003, въпреки че тя вече беше достигнала до 30 други държави, отричане в продължение на години на разпространението на опасния грип H5N1 в страната, и потискането на съобщения в социалните медии за епидемии - е оправдано да подхождаме с умерена предпазливост и скептицизъм.

 

по Foreign Policy

 

Станете почитател на Класа