Деветимата гении на човечеството

Човек се ражда с определена настройка за емоционално реагиране. В основата на тази настройка е взаимоотношението между процесите на потискане и възбуждане на клетките на главния мозък. На базата на това явление хората се делят четири основни типа висша нервна дейност, или темпераменти. Те се делят на по-конкретни. Така типовете хора стават 44. Четирите групи темперамент са сангвиник, флегматик, холерик и меланхолик.

С напредването в живота темпераментите могат да се променят.

На три години се формира интелектът, когато детето започва да говори с изречения и да изразява завършена мисъл. Когато интелектът се е формирал, той се развива паралелно с възпитанието. Върху темперамента се наслагва навикът – в еднакви ситуации човек да се държи по един и същи начин.

 

 

Навиците се превръщат в сложни системи и се формира характерът – стилът на поведение, обусловен от личния морален кодекс – съвестта. Това се случва около 17-20 години. След това се формира мирогледът, което приключва около 21-30 години. Така се получава личността. Личността е равна на характера плюс мирогледа.

Сред хората се срещат водещи личности; те са 4%; другите 96% са водени. Сред водещите личности много рядко, в периоди на кризи в развитието на цивилизациите, се появяват гении – личности, които извършват качествен скок в обществената еволюция.
Геният това е личност плюс талант плюс титаничен труд, който издига цивилизацията на по-високо ниво в развитието й. Затова няма гениални деца, защото геният е личност.

Цивилизацията натрупва знания по някакво магистрално научно направление, за което на дадения момент тя не е готова. И се появява човек, който обединява със своята идея тези знания в система. Този човек внедрява получената система в културата. Новата система става достояние на цялата цивилизация. Настъпва качествен скок в познанието. И след това той се разпространява за практическо използване в цялата цивилизация. Именно такъв човек се нарича гений. От дейността на гения цивилизацията става друга, по-развита като цяло.

Как да различим гения от великите културни дейци

Например Моцарт създал красива музика, но светът с Моцарт останал същият както преди него.

Или да вземем гения Тесла. По неговото време вече имало параходи, локомотиви, автомобили, телеграф и други технически иновации. Това е удивително, но ето че се появил Тесла и светът станал друг. Можете ли да си представите света без радио, телевизия, компютри, мобилни телефони, интернет, електричество. Всичкото това е създадено от идеята на Тесла в областта на магнитната индукция и нейните следствия. Той променил качеството на цивилизацията, пренесъл нейния начин на живот на по-високо ниво.

В историята на съвременната цивилизация съветската психология определила само деветима гении.

 

1. Асклепий, или Ескулап – бащата на системната медицина.
2. Питагор Самоски – бащата на науката и системната политика.
3. Леонардо да Винчи – бащата на инженерството и на научната школа за изобразителни изкуства.
4. Исаак Нютон – бащата на физиката.
5. Чарлз Дарвин – бащата на биологията, в частност – на биологическата съставка на антропогенезата.
6. Никола Тесла – геният на електрификацията и световната връзка.
7. Карл Маркс – бащата на политическата икономия като основа в развитието на обществото.
8. Дмитрий Менделеев – бащата на химията.
9. Владимир Улянов – Ленин – бащата на практическия социализъм.

 

Питагор – най-великият гений

Питагор е не само баща на науката, но и могъщ вълшебник, лекар, физик, астроном, математик, музикант и първи философ. Той въвел понятието „философия“ – в превод „любов към науката“. Питагор определил науката като дисциплина на измерванията – „математика“ в превод означава „наука“, изразяването на качествата на числата и техните съотношения.

Чрез теоремата на Питагор чрез преобразуване може да се получат знания по алгебра и геометрия. Той внедрил доказателствено-експерименталния подход; преди него нищо не се доказвало.

Питагор въвел нов тип на управление – по всичките важни въпроси управлявал „съвет 300 над съвета от 1000“, който бил висш регулатор в държавния живот. Този тип управление успешно се практикува в съвременните демократични страни.

Питагор обяснил строежа на Вселената и дал цифрови формули, които описват целия свят, включително и човека. Той първи посочил, че вселената се е родила от взрив. Заложил основите на математиката, механиката, астрономията и т.н.

Питагор успял да обедини „науката на числата и изкуството на волята“, създал учението за красотата, на основата на описанията на Орфей, определил орфиката като наука за нормата на психическата дейност.

Питагор пропагандирал етичната революция, но към края на живота си разбрал, че времето за нея още не е настъпило. Той оставил в наследство на човечеството своите истини за десетте цифри и деветте закона. Той посочил, че те са достатъчни, за да изразят всичките свойства на материята и съзнанието.

Цифрите на Питагор имат скрит смисъл; всяка е зашифровала в себе си определено свойство на материята, а деветте закона разказват за възможните отношения между тези качества. Много учени се опитали да разгадаят техния смисъл, но не им стигнали магическите навици, а на маговете не им стигнали научните знания.

Питагор не е оставил ръкописи. Онова, което е стигнало до нас, са различни интерпретации от два източника – от разкази на учениците на Питагор – Лизис и Филолай, и те не били най-силните му ученици.

 

Издателство PACПEP

 

Станете почитател на Класа