Какво знаем за аурата около човешкото тяло?

Знам, че и друг път съм писал за Имхотеп, но нали на никого няма да бръкна в очите, ако повторя някои факти за тази личност? Какво пречи да знаем, а някои от читателите на любимия ни вестник за първи път ще научат нещо за добрите дела на този уважаван човек, почитан отначало като полубог, а по-късно, около 300 г.пр.н.е., повишен в пълен божи ранг. За мое, а бих казал и всеобщо разочарование до ден днешен не е открита никаква следа за съдбата му. Остава отново да се предпложи, че той е постъпил както колегите си от американските цивилизации – не е умрял, а просто си е заминал. Не ще съмнение, че създаденият от Имхотеп Асклепион е един от най-удивителните медицински центрове в древността. Това е внушителен комплекс, за който се отделя важно място в старите египетски писания. От него сега няма и следа, но в писмените документи се говори, че в Асклепион е имало болница – санаториум, храм, школа за професионално усъвършенстване. За деянията на Исус Христос знаем само от писанията на евангелистите, но с много задна дата. За тези деяния няма нито един писмен документ. От мен искат само да вярвам и да не питам. Откъде – накъде? Може ли съвременен човек да подписва празни чекове, картбланш и индулгенции за когото и да било? С Имхотеп нещата стоят различно. От старите текстове знаем, че в Асклепион усвояването на магически умения е било част от лекарското обучение. Както изглежда, магьосниците тогава са били на висока почит, защото не само са лекували болести, но са можели и да накарат отрязани крайници отново да пораснат. Майстори били и на какви ли не други чудесии, за които знаем от тези стари писания, сред които е и един прочут папирус, наречен на името на откривателя му – Едуин Смит. Както от него, така и от папируса Еберс се знае, че Имхотеп е баща не само на египетската медицина. Съвременната медицина разполага с безценни описания и диагнози на заболявания, на използвани оперативни лечебни методи, на билки, на различни растителни и минерални субстанции. Нищо чудно, че перси, сириици и асириици, гърци, римляни, болни и лекари от Азия, Африка и целия Средиземноморски регион векове наред са ходили в Саккара, за да се лекуват или да се научат да лекуват в комплекса Асклепион. Понякога дори и да избягат от смъртта и да се върнат в живота. Смаян бях, когато прочетох едно описание, в което се появява странният човек с дрехи от ярка светлина, който без да е била търсена намесата му, помага на една майка, страдаща по гаснещия живот на сина си. Описанието е на анонимен болен грък, който пребивавал в Асклепион, за да търси здраве. Разбира се, не споменавам тази история за първи път, но бих я повтарял винаги, защото тя е многозначителна. Ето я и нея: „Изгарях и треперех от висока температура със спиране на дъха, с кашлица, с болка в гърдите. Главата ми тежеше от страданието и аз, м полусъзнание, се унасях в сън. Майка ми седеше като обезумяла от гледката на моята мъка. Внезапно тя забеляза – това не беше съновидение или халюцинация, защото очите й бяха широко отворени – божествено привидение. То влезе и я ужаси. Това, което тя видя, беше нещо по-високо от човек, облечено в светещи дрехи и с книга в лявата ръка. То само ме изгледало два или три пъти от глава до пети и после изчезнало. Като ме видя облян в пот, но без никаква треска, тя коленичи, за да се помоли на божествената поява. След като болките в гърдите ми изчезнаха и бог ми даде още едно оздравително лекуване, аз обявих пред всички неговите благодеяния“. От това описание аз ще обърна внимание на нашите читатели на такъв въпрос – какво е гледал два или три пъти тайнственият посетител в умиращия млад човек? И веднага ще отговоря какво е моето мнение – гледал е аурата му. Знаете ли какво представлява аурата? Предполагам, че всеки може да намери някакви сведения за разни окултни термини, които и аз използвам от време на време. Но в повечето речници, справочници и енциклпедии, съставени от редови традиционни специалисти и консултанти обяснителните текстове натежават от подвеждащи думички и прилагателни от рода на „уж“, „псевдо“, „мистични“ и пр. Затова ще се опитам да повдигна малко „окултната“ завеса и да погледнем какви са по-важните експонати и инвентара зад нея. Никого, дори и децата не мога да изненадам с твърдението, че човешкото тяло е много сложен организъм, който се появява на бял свят като бебе, не говори, а реве, храни се, расте, прави бебета, остарява и умира. До сега всичко, което съм писал на тази тема, има пряко или косвено отношение към смъртта и оцеляването на душата. Много специалисти вече не окултно, а научно изследват явления, които в недалечното минало се смятаха за измислици и бълнувания на болни мозъци. Написах мозъци и се сетих, че когато говорим за тялото винаги трябва да тръгваме от мозъка. В поезията и любовта всичко опира до сърцето, в спорта – до мускулите, но в живота нищо не става без мозъка. Дори останалите органи в организма не могат да функционират без мозъка. Той е най-големият и сложен окултист – най-малко се знае за него и най-много тайни крие. Мога да го оприлича на щофьор, който държи кормилото на телесния автомобил, определя посоката, скоростта и следи дали на таблото ще светне червена лампичка – сигнал за проблем. Мозъкът пръв реагира при ненадейни ситуации. И пръв умира, независимо от причината – болест, старост, произшествие или екзекуция. Няма такова нещо като моментална смърт. Не аз съм установил, че човешкият мозък продължава да живее още три до пет минути след като спре сърцето. Спомням си една доста зловеща история от времето на френската революция. Прочетох я някъде, защото е известна и документирана, станала е пред очите на свидетели.Разиграла се е пред гилотината. Палачът вдигнал за косите отрязаната глава и изкрещял: „Това е главата на един предател“. Тълпата, събрала се да наблюдава това забавно зрелище, видяла с ужас как устните на жертвата ясно оформят, но негласно промълвяват: „Това е лъжа!“ Клетките на мозъка умират най-бързо; след тях се нареждат останалите органи. Най-продължителен следсмъртен живот имат клетките на космите и ноктите. Това е добре известно. ІПо-малко известно е това, че човешкото тяло е обвито от тънък слой пулсиращо магнитно поле. Наричат го етерично. То покрива всяка част от контурите на тялото с всичките му бръчки, цицини, бенки, косми и белези. И е с различна дебелина – от три милиметра до около петнайсет сантиметра. Когато човек е уморен, етеричната му обвивка силно изтънява. Добрата пчивка я възстановява. Тънкото магнитно поле е показател и за наличието на здравословен проблем. Според някои автори етеричното, или магнитното поле при определени условия може да се види и като сияние в розово и синьо. Понякога при влажно време нощем това синкаво сияние се забелязва и върху жици с високо напрежение. Или на тъмно в гробища над пресни гробове. Въздъхнах с облекчение, когато научих, че синкавото пламъче, което е видял вуйчо ми в селското гробище една вечер и ние ,децата, го чухме да разправя на моите родители, всъщност може да е било излизане на етеричното тял от умрелия човек. Успокоителното беше, че това не означава, че в гроба е бил погребан жив човек. Прието е магнитното поле да се нарича етерно (ефирно) тяло. То покрива физическото тяло и на свой ред е покрито от аурата. По същество аурата и етерното тяло са близки поради близкия им електромагнитен произход. Но аурата е с по-големи размери и не следва контурите на тялото. Тя прилича повече на пашкул. Астралният пашкул има формата на яйце с острата част към краката. Размерите му са значителни – над два метра височина и повече от метър на ширина. Тя се състои от радиацията на отделните телесни центрове, които са цветни, и на астралното тяло, тоест на душата. Мястото на аурата обаче е около тялото и не го напуска като душата по време на сън. Най-общо за аурата може да се каже, че представлява нещо като цветна фотография на всичко, което засяга отделния човек – неговото здраве, болести, дали е жив или наближава смъртта му, неговите наклонности, възможности и т.н. Но сравнението с фогорафията не е много точно. Аурата непрекъснато се променя, тъй като чвек се уморява, боледува, натоварва се, страда, радва се, а цветната фотография запечатва само един момент от състоянието й. Самият факт, че аурата е цветна и многоцветна, че няма две аури с еднаква цветова характеристика, както и няма две еднакви човешки същества, е от съществено значение. Добре, че е невидима за нетренираните очи. Представете си конфузното състояние, в което щяхме да изпадаме при срещи с други хора, ако можехме да видим в аурата им от какво боледуват в момента и какви проблеми ги занимават. В една енциклопедия прочетох, че аурата представлява „ивица от разноцветна светлина, която се излъчва от телата на хора, животни и растения. По цветовете и спецификата на дадена аура може да се съди за физическото, емоционалното, мисловното и духовното състояние на нейния притежател.“ Пак там видях обяснителен текст за „един от методите за аурална диагностика“, където се характеризират какво означават различните цветове – златистото е одухотвореност, бледосиньото и пурпурното - лечителски способности, розовото – искрена обич и симпатии, червеното – страст или гняв, зеленото – интелект, кафеникавите и кални отенъци – болест. Линеещата аура била признак за наближаваща смърт. Не смятам, че тези лаконични характеристики представят точно и обективно цветфвете на аурата. Ако червената аура ще се тълкува като „страст и гняв“, какво става, когато страстта се задоволи или гневът утихне? Несъмнено тези две състояния оказват влияние върху цвета на аурата, но не са определящи. Затова ще ви предложа някои допълнения, но ще го направя, когато мине една седмица - тоест в следващия брой на „Минаха години“.

Станете почитател на Класа