Когато бедуините вървят през пустинята, спират от време на време, за да може душите им да се върнат в телата. Така актьорът Стоян Дойчев описва сегашното състояние на света и живота, който е добре да живеем в момента.
Дойчев вече е познат на зрителите от ролите си във филмите "Възвишение" на режисьора Виктор Божинов и "В кръг" на Стефан Командарев, който преди дни спечели две награди от германския кинофестивал GoEast.
Скоро обаче ще можете да го видите в друга светлина. В момента той се намира в село близо до Своге, където е заминал още в началото на извънредното положение. В разговора ни по телефона звучи спокоен, подреден, а с доброто си настроение разведрява и мен.
"По време на карантината се старая да взема положителното от нея - да успея да се слея с душата си, да съм в мир по някакъв начин със себе си", споделя Дойчев за последните два месеца.
Не приема драматично социалната изолация, дори напротив, въпреки че коронавирусът разваля по думите му "най-добре планираната" му година и поставя под съмнение осъществяването на няколко постановки в Кукления и Драматичния театър, както и на няколко късометражни проекти.
Извън това обаче той е щастлив, че на българските зрители им предстои да видят късометражния филм "Заедно без теб" с негово участие. Филмът е дело на обещаващия млад режисьор Димитрис Георгиев, а премиерата му ще бъде в онлайн платформата за българско кино No Blink на 22 май от 18 ч.
Тази година заглавието беше селектирано за участие в едни от най-престижните филмови фестивали в градове като Лос Анджелис, Киев, Брюксел, Виена, Глазгоу. Заради сложната обстановка в света обаче всички тези прояви бяха отменени.
"Това е възможност и за българската публика да види "Заедно без теб", защото ако не са No Blink да му вдъхнат живот, няма как хората да знаят за него", споделя актьорът.
Филмът е вдъхновен от действителната история на Радослав Колев и Владимир Пелов, които успяха да избягат от Централния софийски затвор през април 2018 г. Стоян Дойчев влиза в ролята на Колев, а Димитър Иванов изиграва неговия съмишленик.
"Сценарият беше много добре подготвен и написан. Чисто актьорски, това беше едно от най-големите предизвикателства, с които съм се сблъсквал", казва 31-годишният актьор. Той интерпретира образа по свой начин и разчита много на текста, който му помага това да се случи по-лесно.
"Много актьори се подготвят така - ако играят скитник, живеят на улицата; ако играят пожарникари - гасят пожари някъде. Нямаше как да се подготвя като убия човек, затова на помощ дойде сценария", разказва смеейки се мъжът, който трябва да влезе в кожата на Колев.
Казва, че за него е важно да избяга от ролите, с които е познат на зрителите, за да може "да се запази като актьор", тъй като не иска да бъде завинаги запомнен като Асенчо от филма "Възвишение" например.
Дойчев описва целия екип на "Заедно без теб" като уникален и съставен изцяло от съмишленици, които трептят с едни вибрации и вървят в едно темпо, което по думите му рядко се случва. Според него това е важно както за актьорите, така и за получаването на добър краен резултат. И да не се получи, споделя Дойчев, поне остава едно добро усещане за работата.
Филмът е сниман за 10 дни, като за това време екипът обикаля 25 локации, опитвайки се да върви по стъпките на двамата затворници. Повечето сцени са заснети в София и Ботевград, за да може историята да е по-близка до реалността.
"Не е малко за това време, нали?", пита ме той доста развеселен от изпълнената ми едновременно с учудване и възхищение реакция.
Дойчев споделя, че най-любимият му момент от филма е финалът, а зртелите може би ще разберат защо, когато видят филма
"С тази роля аз преживях актьорски катарзис. Няколко от нещата там никога не съм ги правил и така се преоткрих по някакъв начин."
Разказва, че въпреки че филмът е късометражен и не е голям финансов проект, за него това заглавие остава едно от най-важните в кариерата му.
Дойчев се занимава с актьорско майсторство от малък. Започва да ходи в трупата на Детско-юношеския театър "Златното ключе" в родния си град Варна още на 10-годишна възраст. Още тогава започва да участва в множество фестивали в страната.
Когато е в 12-и клас, ръководителката на трупата Сия Папазова го подготвя за кандидатстването му в НАТФИЗ. Приет е в специалността Актьорство за куклен театър в класа на актрисата Жени Пашова. Никога не се е замислял каква е причината да стане част от тази професия, всичко се е случило някак естествено и като че ли е било предрешено.
Когато започва да се снима във филми, Дойчев установява, че изобщо не обича да се гледа отстрани, когато играе, дори точно обратното.
"Мразя се! След това се самонаказвам по някакъв начин. Не мога да се търпя и така беше с почти всичките ми филми, но истината е, че когато се гледах в "Заедно без теб" непоносимостта не беше чак толкова голяма", разказва отново през смях.
От една страна иска да запази част от това усещане, тъй като то го мотивира следващия път да свърши работата си още по-добре.
В последните години интересът към българско кино се засилва, а Стоян Дойчев е изключително щастлив, че му предстоят доста интересни проекти. Щастлив е и, че в тези времена има начини хората да се докоснат до филмите, които заради ситуацията не можаха да направят своето представяне пред света. Платформата No Blink, където ще бъде достъпен "Заедно без теб", е един от тези начини.
"Наистина подкрепям No Blink изцяло. Това е уникален шанс за тези филми и творците им да видят отново по някакъв начин публика", споделя актьорът.
Надява се още в края на лятото да започне да прави отново това, което най-много обича, макар пандемията от коронавирус да е забавила работата по някои от проектите. На мнение е, че може би за всеки има полза от тази временна пауза, затова не ѝ се ядосва, а се опитва да запази положителните си мисли.
В края на разговора ни той е все така спокоен. И разбирам защо - по време на социалната изолация е стигнал до заключение, което може да бъде урок за всички ни, независимо от бранша, в който се трудим:
"Ние живеем в един много, много забързан свят и наистина когато се спреш разбираш, че много от тези неща, които са те карали да се изнервяш, са били доста безсмислени."
Маргарита Капитанска
