В Каварна актьори любители радват публиката

  • През далечната 1997 година в красивия черноморски град Каварна неколцина почитатели на театъра си спомнят за техния съгражданин професор Гочо Гочев - известен театрал, преподавател във ВИТИЗ. Той е роден в Каварна на 5 юни 1913-та. И за да отбележат 85-тата годишнина от рождението му, почитателите на Мелпомена основават   Празници на любителските театри „ Каварна,98“. Стартът не е лесен. Инициативният комитет взема решение читалищният театър в Каварна да бъде кръстен на името на Гочо Гочев. На скулптура Георги Чапкънов е заръчано да изработи   барелеф на професора. А за рождена дата на бъдещия фестивал на любителските театри е избран хубав и топъл ден - 1 юни 1998 г. Каварненският художник Христо Градечлиев изработва графичен знак за афишите, поканите, дипломите и грамотите, които ще се връчват на участниците. Записан е и музикален сигнал на празниците. Инициаторите подкрепят идеята да бъде издадена книгата „ Споделено“ - интервюта и спомени за проф.Гочо Гочев, написана от журналистката Керанка Далакманска. Премиерата на сборника става по време на Първите театрални празници, посветени на юбилея на проф.Гочо Гочев.
  • Не са малко любителите актьори от Каварна, които творят през годините. С особена почит местните жители говорят за Николай Стойчев, Анастас Ахпазов, Христо Харизанов,     Димитър Димов, Дончо Дончев, Живка Милчева, Ганка Бъчварова,Живка Еврипидева,       Ваня Дончева, Йорданка Харизанова.                                                                      
  • А в наши дни на сцената блестят по-младите – Марияна Георгиева, Атанас Стоянов, Санда Димитрова, Николай Червеняков, Самуил Стоянов, Валя Гавраилова. Различни са професиите, с които актьорите любители си вадят хляба -   стругари, учители, библиотекари, домакини, художници.
  • Читалищният театър „ Проф.Гочо Гочев“ е жив организъм, който не престава да работи. Благодарение на артистите любители наши и чужди класици оживяват на сцената. Трупата участва във всички национални фестивали и празници на любителските театри, удостоена е с немалко престижни награди.. Представя се на фестивални форуми в сръбския град . Димитровград , в турския Денизли. Като режисьори се изявяват Петър Александров, Красимир Добрев, Красимир Ранков, Димитър Ялнъзов, Димитър Еленов, Злати Златев.
  •    Каварненци се радваха и на чудесен младежки театрален състав - „Зеници“, създаден през 1983 година, просъществувал до  2015-та. Запалени от искрата, младите хора представят „Приключения в сряда срещу събота“ от Кина Къдрева, „ Да послушаме „Коса“, президенте“ по книгата на Бел Кауфман, „Нагоре по стълбата, която води надолу“, „ Чайката Джонатан Ливингстън“ от Ричард Бах, „ Учителят – сянка върху дъската“ по Жан Пиер Дьопан, „ Швейк“ по Ярослав Хашек, „ Морско синьо“ от Валери Петров. С младите работят режисьорите Радомир Андонов, Светослав Каменов – Даки, Димитър Ялнъзов, Димитър Еленов, Станимир Енчев. В продължение на няколко сезона любителите – малки и големи, участват в съвместни постановки. Това са „ Образ и подобие“ от Йордан Радичков, „ Таралеж“ от Иван Радоев, „ Капан за мишки“ по Агата Кристи, „ Бардак“ по Габриел Барили и „Предложение“ по Антон Чехов . За жалост през последните години юношите и младежите не проявяват интерес към сцената. Като завършат гимназия, учениците се пръскат по университети, или пък тръгват на работа, а модерните технологии им създават друг вид комуникация със света. По същата причина в училищата в Каварна няма театрални състави.
  • Градът обаче може да се похвали с чудесна театрална публика – ученици, хора в активна възраст и пенсионери с удоволствие посещават гостуващите театрални постановки. На читалищната сцена гостуват често професионални театри от София, Добрич, Варна, Шумен, Силистра.. Всяко издание на Националния театрален фестивал на любителските театри в града привлича многобройни зрители
  •    Каварна е родно място на двама изявени актьори - Станка Калчева и Николай Урумов, който подари песен за фестивала. Важна е ролята на журито, което оценява и класира театралните състави, дошли да покажат своето артистично майсторство на любителския сценичен форум . В това жури са заседавали театралният критик                                                                                                            
  • .Севелина Гьорова , драматургът на варненския театър „ Стоян .Бъчваров“ Сия Папазова, режисьорът Стефан Стайчев – директор на силистренския театър „ Сава Доброплодни“, режисьорът Николай Поляков , сценографът Мария Диманова, проф.д-р Петър Петров – актьор,преподавател по сценична реч в НАТФИЗ, театроведът Кремена Бабачева, , проф. Надежда Сейкова, актьорът Светослав Добрев, прекрасната Мара Чапанова, проф. Енчо Халачев, драматургът Васил Станилов, голямата актриса .Виолета Гиндева режисьорката Мая Вапцарова.
  •    Известният русенски драматург Крум Гергицов също участва в журито и през годините популяризира форума на страниците на в.“Култура“ и списание .“Театър“..
  •    През настоящата година читалищният театър „Проф.Гочо Гочев“ участва за първи път на Националния фестивал на любителските кафе – театри в Свищов с постановката „Прелъстяването“ от Нийл Саймън с режисьор Злати Златев. Съставът получи Специалната награда на кмета на Свищов , Генчо Генчев.                                                                                                                      
  •    Каварненци дебютираха и на Дванадесетия международен фестивал на любителските театри на името на Кръстьо Пишурката в Лом, където получиха Голямата награда на фестивала. „ Прелъстяването “ от Нийл Саймън донесе на постановчика Злати Златев втората награда на Съюза на народните читалища.
  • С Каварна е свързан и актьорът Йордан Алексиев – мениджър на Театъра на армията в София. Той играеше в младежкия театрален състав “Зеници“ през далечната 2000 година. Тогава режисьорът Димитър Ялнъзов му повери мъжката роля в „ Чайката Джонатан Ливингстън“, заглавие, което се игра на Третите театрални празници в Каварна. Журито отличи с награда и спектакъла, и Йордан Алексиев. После юношата влезе в НАТФИЗ , а днес се връща в Каварна, когато армейската трупа гостува там.
  • Каварненският фестивал на любителските театри е авторитетен форум. Не един и два състава са получили Голямата награда на феста – това са трупи от Ябланица, Велики Преслав, Поморие, Нови Пазар, Лом,Козлодуй, Разград, Плачковци, Козлодуй , Елена, Несебър.
  • Каварненският читалищен театър „Проф. Гочо Гочев“ поддържа приятелски взаимоотношения с театралните колективи от сръбския град Димитровград, от побратимените с Каварна румънски градове Бабадаг и Наводари, както и с братския руски град Щербинка.
  • Не са малко чуждите колективи, участвали в каварненския форум на любителските театри.   На първите театрални празници се явиха актьорите от „ Ателие Младих“ в Белгард, през 2002-ра в Каварна гостува театрален състав от молдовския град Тараклия. Състави от Македония, Румъния, Турция, Испания, Русия са се представяли пред каварненската публика.
  •    И любителите от Каварна се изявяват зад граница. Те успяха да покажат изкуството си в градове, с които през годините бяха установени приятелски контакти – Люлебургас в Турция, Атина в Гърция, Димитровград в Сърбия, Щербинка в Русия. Навсякъде любителите актьори бяха аплодирани от сърце от публиката, изпълнила до краен предел салоните. .
  • „През 2020-та ще честваме 140 години театрално дело и 130 години читалищна дейност в Каварна. Сериозен юбилей! Зад всичките тези години стоят имената на съмишленици, читалищни и общински ръководства, спомоществователи, любители актьори, режисьори, сценографи, театроведи, музиканти, хореографи, читалищни дейци, сценични работници, публика. Никога не е било лесно, но винаги сме намирали изход от затрудненията – и художествени, и материални. За да го има театърът в Каварна“, казва за „Минаха години“ журналистката Керанка Далакманска, една от инициаторките на фестивала. .
  •    А средствата за театралните празници идват от бюджета на читалището, от общината, от Министерството на културата, от верни дългогодишни спонсори. Може би духът на Гочо Гочев – интелектуалеца, професора по театрална критика, писателя, педагога, оставил трайна диря в културната история на България, бди над местните театрали и поддържа живителния пламък на тяхното вдъхновение.
  • Елиана Митова

Станете почитател на Класа